14ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 689
гр. София, 21.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1512 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД, ЕИК[ЕИК], и две касационни жалби на “БАЛКАМ ГРУП” ООД, ЕИК[ЕИК].
С касационната жалба на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД се оспорва решение № 185/20.03.2023 г. по в. т.д. № 906/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 812/05.07.2022 г. по т. д. № 1412/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, ответникът “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД е осъден да заплати на ищеца “БАЛКАМ ГРУП” ООД сумата от 109 080 лева - частична претенция от 302 880 лева, представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор от 29.08.2018 г., както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД против “БАЛКАМ ГРУП” ООД за сумата от 302 400 лева, представляваща възнаграждение по договор от 29.08.2018 г., за сумата от 60 480 лева, представляваща мораторна неустойка върху главницата за периода от 11.09.2019 г. до 15.09.2021 г., и за присъдени разноски в тежест на ответника. Въвеждат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи се, че въззивната инстанция недопустимо се е произнесла по непредявен иск, тъй като в исковата молба ищецът е изложил твърдения само за разваляне на процесния договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а не и по реда на чл. 89 ЗЗД, каквито твърдения и искане не са заявени. Поддържа се, че по този начин се е стигнало до недопустима подмяна на спора по служебен почин на съда и до разглеждане на иска на фактическо и правно основание, различно от въведеното от ищеца. Посочва се, че съдът неправилно се е позовал на чл. 89, изр. 1 ЗЗД, което е неприложимо, а при частична обективна невъзможност развалянето става по съдебен ред и занапред, съгласно изр. 2 на цитираната разпоредба. Аргументира се, че в случая договорът е изпълнен изцяло и не се следват други престации, освен заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение от страна на “БАЛКАМ ГРУП” ООД. Оспорват се като противоречиви изводите на въззивния съд – от една страна, договорът е прекратен поради изтичане на срока на 31.12.2020 г., а от друга, решава делото с приложение на чл. 89 ЗЗД, че договорът е развален. Акцентира се, че това води до необоснованост и неправилност на решението. Сочи се, че по делото се доказва непрекъснато ползване на реклама от “БАЛКАМ ГРУП” ООД въз основа на договора и по предмета на същия след 31.12.2020 г. и от 2018 г. до 2022 г., поради което било дължимо уговореното възнаграждение в пълен размер. Добавя се, че “БАЛКАМ ГРУП” ООД е в забава за плащане на договорените суми, която продължава и към момента. Релевират се подробни съображения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник по първоначалните искове претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:
“1. Допустимо ли е съдът служебно да се произнесе по не предявен иск от ищеца по смисъла на чл. 89 ЗЗД, за разваляне на договора по право и развален ли е този договор “поради частична невъзможност за изпълнение и в уговореното време”?
2. В случай, че възложителят по процесния договор /продуцентски, рекламен, импресарски договор/, е виновна неизправна страна по договора и не е осигурил необходимото съдействие за одобряване/приемане на сценариите и заснемането и излъчването на телепромоциите, счита ли се, че е налице невъзможност за изпълнение на уговорените престации за реклама “поради частична невъзможност за изпълнение и в уговореното време” и това представлява ли и дава ли основание за разваляне на процесния договор от 29.08.2018 г. по право и по чл. 89 ЗЗД/?
3. Приложението на чл. 89 ЗЗД и изводът на съда, че процесният договор е развален по право, обуславя ли необходимост и двете страни по договора да са изправна страна, съответно страната упражняваща това право, като не са налице обстоятелства сочещи на нейно виновно поведение за неизпълнение на договора?
4. Налице ли са предпоставките визирани в хипотезиса на разпоредбата на чл. 89, изр. първо ЗЗД, разваляне по право в останалата част на договора, поради частична невъзможност за изпълнение и в уговореното време?
5. Поставя се и процесуалният въпрос - обсъдил ли е и анализирал ли е съдът, всички относими към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните, като въззивното решение противоречи, на цялата сочена от нас практика на ВКС.
6. Поставя се и материалният въпрос - дължи ли се неустойка за забава в заплащане на възнаграждението от страна на ответника, ако преди прекратяването му са се осъществили предпоставките за възникването й, уговорени в договора - настъпили падежи за заплащане на възнаграждението?
7. Специалният предмет и условия на процесния договор, обсъдени ли са правилно от съда и в съответствие с чл. 20 ЗЗД?
8. Процесният сключен договор между страните подлежи ли на изпълнение на части и в контекста на неправилното тълкуване на договора в нарушение на чл. 20 ЗЗД?
9. Допустими и верни ли са изчисленията направени от съда, за суми и следващо се възнаграждение по договора на доверителя ми и суми присъдени на “БАЛКАМ ГРУП” ООД, съответно, остатъкът от възнаграждението по процесния договор дължи ли се от ответника на доверителя ми и с оглед продължилото изпълнение на договора и след 31.12.2020 г., съответно дължи ли размерът на неустойката за забавено плащане?
10. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът, относно преценката на съда - и при тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД, за определяне на конкретните следващи се суми/стойност на изпълнение на договора и за дейностите и работите предмет на договора/ и конкретно въз основа на какви обстоятелства/доказателства на делото следва да се основе тази преценка от съда? Тази преценка от съда, трябва ли да включва и съобразяване с обстоятелството, че по делото безспорно е доказано - непрекъсната използвана реклама въз основа на договора и по предмета на договора и след 31.12.2020 г. и повече от 4 години от 2018 г. до 2022 г. от “БАЛКАМ ГРУП” ООД, изпълнението на целта на Договора за този период, съответно това обуславя ли законово основание и отговорност на “БАЛКАМ ГРУП” ООД за заплащане на остатъкът от пълния незаплатен размер на уговореното възнаграждение?
11. Прието ли е фактическо изпълнение от ответника и след 31.12.2020 г. и произтича ли задължение за възложителя за заплащане пълния размер на възнаграждение и неустойка за забава за използваната реклама по процесния договор?
12. Поставя се и въпросът, при разваляне на договора по право по чл.89 ЗЗД и произнасяне на съда относно определяне на дължимото възнаграждение по договора на изпълнителя, съответно възстановяване на заплатени суми от възложителя по процесния договор, следва ли съдът да изследва всички релевантни и доказани факти и твърдения на страните в цялост и в тяхната съвкупност - изпълнена ли е целта на договора за реклама в целият период от време на използвана реклама - непрекъсната използвана реклама въз основа на договора и по предмета на договора и след 31.12.2020 г. и повече от 4 години от 2018 г. до 2022 г. от “БАЛКАМ ГРУП” ООД /дори много повече - надхвърлящо престационните задължения на доверителя ми, които са останали не възмездени/?
13. Ирелевантни за това производство ли са, твърденията в насрещната въззивна жалба, че договорът не е изпълнен по вина на възложителя и поведението на неизправната страна по договора, може или да бъде оставено без правни последици?
14. Произнесъл ли се е съдът по не предявен иск, и/или свръх петитума на иска на “БАЛКАМ ГРУП” ООД, в частност и в това число при определяне на размера на сумата подлежаща на възстановяване на ищеца но процесния договор?
15. При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът?
16. Можел ли е изпълнителят да изготви първата телепромоция в срок и да използва преработения сценарий, както и да изготви и предостави на възложителя сценарии за втората телепромоция и да осигури тяхното излъчване в уебсайтове, съответно доверителят ми като изпълнител по процесния договор неизправна страна по договора ли е, след като е доказано по делото, че “БАЛКАМ ГРУП” ООД, е в забава по чл. 95 ЗЗД /императивна норма неприложен от съда/ за плащане на възнаграждението точно за тези дейности предмет на договора, както не е осигурил и съдействие за изпълнение на договора, а в случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава /в случая дори такава няма/.
17. Кой носи риска и в чия тежест е риска по изпълнението на процесния договор от страните?
18. Поставя се въпросът - за наличието на правен интерес от предявяване на иск за реално изпълнение на задължението на ответника, за заплащане на остатъкът от дължимото възнаграждение и неустойка за забава за изплащане на възнаграждението?”.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 2 и съответно предл. 3 ГПК поради вероятна недопустимост и поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба “БАЛКАМ ГРУП” ООД възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва жалбата като неоснователна.
Подадена е и касационна жалба от ищеца по първоначалните искове “БАЛКАМ ГРУП” ООД против въззивното решение от 20.03.2023 г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на евентуалния иск на ищеца за заплащане на сумата от 109 080 лева - частична претенция от 302 880 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди /загуби/ от неизпълнението на договор от 29.08.2018 г., както и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на главния иск на “БАЛКАМ ГРУП” ООД против “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД за горницата над 109 080 лева до 150 000 лева, частична претенция от 302 880 лева, и на евентуалния иск за горницата над 109 080 лева до 150 000 лева, частична претенция от 302 880 лева. Наведени са оплаквания за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че апелативният съд неправилно е приел, че общото възнаграждение от 204 000 лева без ДДС по чл. 5, ал. 1 от договора включва единствено дейностите по чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от договора, но не е отчел, че съгласно чл. 2, ал. 2 от същия ответникът се е задължил да осигури участието на Д. Р. за заснемането на три видеорекламни материала на година и присъствието му на три други събития (фотосесии, корпоративни и ПР събития) на година. Аргументира се, че поради това уговореното възнаграждение по чл. 2 е следвало на основание чл. 167 ГПК да бъде разделено поравно за дейностите по ал. 1 и ал. 2, доколкото няма разграничение на възнаграждението за всяка от тях, т. е. по 61 000 лева без ДДС. Сочи се, че по делото е установено, че дружеството “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД не е изпълнило нито едно от задълженията по чл. 2, ал. 2 от договора, поради което дължи връщане на заплатеното за тях възнаграждение. Счита се, че въззивният съд неправилно е приел, че предоставеното право на “БАЛКАМ ГРУП” ООД по чл. 2, ал. 1 от договора е било използвано чрез рекламни материали - брандиране на автомобили, поставяне образа на актьора в търговски обекти и на билбордове, както и че обемът от неговото използване и реализиране е в полза на възложителя, тъй като това излиза извън предмета на договора, определящ използване на рекламните комуникационни материали единствено чрез медии. Акцентира се, че поради това ответникът дължи връщане на заплатените суми и по чл. 2, ал.1 от договора. Оспорва се и изводът на въззивния състав, че от представените по делото доказателства се установява, че “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД е изпълнило дейностите по рекламиране на кафе “САНТОС” в рамките на продукцията “Забраненото шоу на Р.”. Сочи се, че неправилно въззивния съд не е присъдил претендираната законна лихва върху частично уважения иск, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, с аргумента, че не е включена в предмета на въззивното производство. Въвежда се оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в чл. 5, чл. 7, чл. 10, чл. 12, чл. 157 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Обосновава се, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, както и всички доводи на ищеца, изложени във въззивната жалба. Излагат се доводи за необоснованост на решението.
Искането за допускане до касация се основава на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.
Ответникът по тази касационна жалба “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва жалбата като неоснователна.
Подадена е и касационна жалба от “БАЛКАМ ГРУП” ООД против решение № 356/08.06.2023 г. по горецитираното търговско дело, с което е отхвърлено искането на касатора ищец по първоначалните искове за допълване на решение № 185/20.03.2023 г. с присъждане на законната лихва върху уважената главница от 109 080 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Въвеждат се оплаквания за неправилност на решението по чл. 250 ГПК, тъй като искането за присъждане на законната лихва е направено своевременно с исковата молба и същото не представлява самостоятелен иск, а законова последица. Посочва се, че първата инстанция е отхвърлила претенциите, поради което не дължи произнасяне касателно законната лихва. Счита се, че след като въззивната инстанция е уважило частично предявения иск, то е длъжна да осъди ответното дружество да заплати главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Релевира се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопризводствените правила – неправилно приложение на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК. Сочи се, че решението е необосновано, тъй като решаващият състав е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическо мислене, каузалните връзки между явленията, довели до неправилни правни изводи.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по тази касационната жалба ищецът по първоначалните искове претендира допуск на въззивното решение до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:
“1. Искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ, представлява ли самостоятелен иск или е последица от уважаването на главния иск и ако е последица, то необходимо ли е с въззивната жалба да се направи отново изрично същото искане, щом то вече е направено с ИМ?”.
По този въпрос се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 10/12.02.2021 г. по гр. д. № 1298/2020 г. на ВКС, ГК, I г. о., и решение № 32/15.05.2014 г. по т. д. № 1897/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.
“2. Когато още с ИМ е претендираната законната лихва върху главницата, считано от датата на нейното подаване, необходимо ли е за да бъде предмет на въззивното производство, това искане отново изрично да бъде сторено с въззивната жалба или за произнасянето на въззивния съд по същия въпрос е достатъчно да бъде сезиран с искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове като основателни и доказани?”.
По този въпрос се сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението от 08.06.2023 г. се основава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност.
Ответникът “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД възразява по основателността на искането за достъп до касационно обжалване на решението от 08.06.2023 г. и оспорва подадената жалба като неоснователна.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
В случая въззивният съд е приел, че страните не спорят, че на 29.08.2018 г. между тях е сключен договор, по силата на който “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД (изпълнител) се е задължил да осъществи дейности, свързани с популяризирането на предлагането на пазара от “БАЛКАМ ГРУП” ООД (възложител) кафе с търговска марка “Сантос”. В чл. 1, ал. 2, т. 1 - 4 от договора са изброени конкретните дейности на изпълнителя за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. В чл. 4 от договора е уговорено, че рекламирането на кафе “Сантос” в театралната постановка “Забраненото шоу на Р.” следвало до започне през м. септември 2018 г. Конкретните дейности на изпълнителя, броят и графикът на представленията в театралната постановка “Забраненото шоу на Р.” са уговорени с анекс от 30.08.2018 г. и са били изпълнени, с изключение на две постановки. В чл. 5 от договора е уговорен размерът на дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение за всяка една от дейностите по реклама. За неоснователно е прието оплакването на ищеца, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички изложени в писмената защита тези и не е преценил всички доказателства по делото, тъй като това са бланкетни и квалифициращи възражения, които не съдържат никакви конкретни твърдения, досежно кои и какви защитни тези не са обсъдени в мотивите на обжалваното решение, а въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, на основание чл. 269, пр. последно ГПК. По същите съображения за неоснователни са счетени и оплакванията му, че първоинстанционният съд е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни логически констатации и правни изводи.
По първоначалния главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД въззивният съд е намерил за принципно правилен извода на първоинстанционния съд, че за въззивника ищец не е възникнало правото да развали процесния договор към датите на получаване на уведомленията, поради което не е отпаднало основанието за връщане на получената сума от 150 000 лева - частично от 302 880 лева. Не са споделени твърденията на ищеца, че изпълнението на задълженията на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД по чл. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от договора е станало невъзможно по вина на ответника, тъй като възложителят има вина за неизготвянето на сценария за първата телепромоция, поради което е неизправна страна по процесния договор и за него не е възникнало потестативното право да го развали. Като неоснователно е преценено и твърдението на първоначалния ищец, че е упражнил правото си да развали процесия договор на основание чл. 10 от него, както и че изпълнението е станало безполезно поради значителната забава на ответника по първоначалните искове от девет месеца. Решаващият състав е посочил, че волята на страните по договора е ясно и недвусмислено изразена в чл. 1 и чл. 2 вр. с чл. 5, т. 1 – възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за използване на участието на актьора Д. Р. във формите на рекламиране на кафе “Сантос”, което е в общ размер на 204 000 лева без ДДС, като няма разграничение за всяка една от дейностите по чл. 1 и по чл. 2, ал. 1 от договора. Счел е, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 162 ГПК, като размерът на дължимото възнаграждение от 204 000 лева без ДДС, за използването на така предоставеното авторско право, следва да се разпредели поравно за всяка една от уговорените дейности. Преценил е, възложителят дължи на изпълнителя сумата от 102 000 лева без ДДС или 122 400 лева с ДДС за дейностите по чл. 2, ал. 1 от процесния договор, както и сумата от общо 59500 лева без ДДС или 71 400 лева с ДДС за изпълнените дейности по чл.5, т. 5 от договора - рекламиране на кафе “Сантос” в уговорения срок в рамките на продукцията “Забраненото шоу на Р.”, с изключение на две постановки. Аргументирал се е, че с подаването на исковата молба (16.07.2021 г.) не може да се развали на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД договорът, който вече е бил прекратен с изтичането на срока му. Съобразил е, че по делото е безспорно установено, че телепромоционалните съобщения не са изготвени, предаването “Господари на ефира” е свалено от екран на 01.01.2019 г. и срокът на договора е изтекъл на 31.12.2020 г., поради което не могат да се изпълнят задълженията на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора. Налице е хипотезата на чл. 89, изр. първо ЗЗД - разваляне по право на договора в останалата част, поради частична невъзможност за изпълнение и в уговореното време. Приел е, че ищецът по първоначалния главен иск е изплатил на ответника сума в общ размер на 302 880 лева, а дължи възнаграждение за изпълнената част общо от 193 800 лева (122 400 + 71400), доколкото съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1, изр. второ ЗЗД, ако работата е частично изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия (възложителя), изпълнителят има право на съответната част от възнаграждението. Стигнал е до заключението, че поради това главният иск е основателен за сумата от 109 080 лева.
Въззивният съд е приел, че поради частичната основателност на главния иск за сумата от 109 080 лева, обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 79, ал.1, изр. посл. вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД за тази сума, с оглед на което следва да се обезсили от въззивния съд, тъй като не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за неговото разглеждане. За законосъобразен е счетен изводът на първата инстанция, че евентуалният иск е неоснователен за сумата над 109 080 лева до предявеният размер от 150 000 лева, частично от 302 880 лева, тъй като липсва неизпълнение от страна на длъжника по причина, за която той отговаря, и не е възникнал правопораждащият факт за ангажиране отговорността на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди от неизпълнение на процесния договор за горницата.
Обосновал е, че претенцията за законна лихва не е включена в предмета на делото във въззивното производство, съгласно прогласения в чл. 6, ал. 2 ГПК - принцип на диспозитивното начало, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница, считано от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане, а с въззивната жалба се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени първоначалните искове.
По предявените насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД въззивният съд е намерил, че по делото е безспорно установено и страните не спорят, че ищецът по насрещния иск “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД не е изпълнил дейностите по ал. 2, т. 1 и т. 2 от договора, поради което също е неизправна страна по договора, а неизготвянето на телепромоциите има за правна последица недължимост на уговореното възнаграждение по чл. 5, т. 2, т. 3 и т. 4 от договора в общ размер на 240 990 лева без включен ДДС или 289 188 лева с ДДС. Изтъкнато е, че ищецът по насрещния иск няма право и на възнаграждение за предоставените авторски права за излъчването на телепромоционалните съобщения с участието на актьора Д. Р. за сумата от 102 000 лева с ДДС или 122 400 лева с ДДС, тъй като такива никога не са били изготвяни от изпълнителя и няма как да са били излъчени. За неоснователни са намерени доводите на ищеца по насрещния иск, че независимо от частичното неизпълнение на неговите задължения по процесния договор, ответникът му дължал възнаграждението поради настъпилите падежи за неговото заплащане, тъй като при осъдителен иск за суми по договор за реално изпълнение е невъзможно да възникне задължение на възложителя за плащане на суми на изпълнителя и за неизпълнената част от договора. Посочено е, че редът за ангажиране отговорността на неизправната страна не е чрез нейното осъждане по иск за реално изпълнение на договорно задължение, тъй като може да е предмет на други евентуални съдебни производства за нейното обезщетяване - като пропуснати ползи и/или претърпяна загуба. При тези съображения въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на предявения насрещен иск за сумата от 302 400 лева. Поради отхвърлянето на главния иск, е намерил за неоснователна и акцесорната претенция за мораторна неустойка от 60 480 лева.
С решението от 08.06.2023 г. апелативният съд е отхвърлил като неоснователна молбата по чл. 250 ГПК на първоначалния ищец за допълване на решението с присъждане на законната лихва върху присъдената главница от датата на исковата молба до окончателното й плащане. Посочил е, че искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск, а законова последица от уважаване на главния иск. Приел е, че с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която са отхвърлени предявените искове, но няма направено искане за присъждане на законната лихва, поради което такава претенция не е включена в предмета на въззивното производство.
По искането за допускане на касационно обжалване на решение № 185/20.03.2023 г. по в. т.д. № 906/2022 г. на САС:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение от 20.03.2023 г. по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), произнасяне по непредявен иск или извън предмета на сезиране с въззивната жалба (“свръх петитум”), др. Доводите на касатора ответник представляват по същество оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, ал. 3, предл. 2 ГПК, а не за недопустимост на решението. С оглед на горното и предвид извършената служебна проверка съобразно постановките на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че във връзка с касационната жалба на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД не е налице соченото основание по чл.280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касационен контрол.
Всеки от касаторите навежда твърдения за “очевидна неправилност” на въззивното решение от 20.03.2023 г. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност, която е предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логика. Такива конкретни основания не се твърдят от касаторите и не се констатират от мотивите на въззивното решение, поради което не се обосновава поддържаното от всеки от касаторите основание за директен достъп до касационен контрол.
Касаторът ответник “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД поставя въпроси № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17 и 18, които са свързани с неговите конкретни доводи относно неправилността на решението – основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Така поставените въпроси нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието им предпоставя преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, както и на конкретните правни изводи на въззивния съд. Това излиза извън предметния обхват на дейността на касационната инстанция във фазата по селектиране на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Някои от въпросите не са и предпоставени от приетото от въззивния съд – например, въпрос № 18 предполага обсъждане на правния интерес за предявените насрещни искове, т. е. положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а тези претенции са разгледани от решаващия състав като допустими, но са намерени за неоснователни. Поради горното по така формулираните въпроси не се обосновава наличието на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсата на обосноваване на общия критерий изключва необходимостта от обсъждане на сочените от касатора ответник допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.
Поставеният от касатора ответник въпрос № 15, касаещ характера на порока на съдебния акт при вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, е правен и покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите обаче за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на поддържаните допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК са неоснователни. Отговор на правния въпрос се съдържа в цитираното от касатора ответник решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 на ВКС, ГК, IV г. о. В изложението не се обосновава необходимост от промяна на така формираната практика на ВКС, поради което не се обуславя приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се обосновава и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивния съд е изложил подробни съображения относно неизпълнението от страна на ответника изпълнител на част от възложените дейности по процесния договор, както и относно дължимостта на съответната част от възнаграждението при частично изпълнена и полезна за поръчващия (възложителя) работа. Доводите на касатора ответник срещу приетото от въззивната инстанция представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда, което не може да бъде предмет на преценка в селективната фаза на производството по чл. 288 ГПК. Поради гореизложеното по така формулирания въпрос № 15 не се обосновава допуск до касация на посочените от касатора ответник допълнителни критерии.
По подадената от “БАЛКАМ ГРУП” ООД касационна жалба след извършена служебна проверка за допустимост на обжалваното решение от 20.03.2023 г. настоящият състав намира, че въпреки частичното уважаване на главния иск и съответно несбъдването на поставеното от самия ищец условие, въззивният съд е разгледал и отхвърлил предявения при условията на евентуалност иск по чл. 79 вр. с чл. 82 ЗЗД за горницата над 109 080 лева до 150 000 лева. При частично уважен главен иск съдът не се произнася по евентуалния иск, тъй като не се е сбъднало поставеното от самия ищец процесуално условие, от което зависи разглеждането му – отхвърлянето на главната претенция (в този смисъл т. 15 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 108/18.05.2022 г. по гр. д. № 862/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., др.). В горецитираното тълкувателно решение е разяснено, че запазването висящността на делото по главния иск съдържа потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск, като тази възможност ще бъде изключена едва след влизане в сила на решението по главния иск, с което е бил удовлетворен интересът на ищеца по евентуалния. В случая не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на производството по главния иск, за което са изложени по-горе съображения, и в тази част въззивното решение от 20.03.2023 г. влиза в сила. Следователно отпада възможността за разглеждане и на предявения от ищеца евентуален иск. Поради това и съобразно правилото за невлошаване положението на жалбоподателя настоящият състав намира, че не може да бъде допуснато до касация въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение за частично отхвърляне на евентуалния иск, предявен от “БАЛКАМ ГРУП” ООД.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 20.03.2023 г. на Апелативен съд - София.
По искането за допускане на касационен контрол на решение № 356/08.06.2023 г. по в. т.д. № 906/2022 г. на САС, постановено по реда на чл. 250 ГПК:
Касаторът “БАЛКАМ ГРУП” ООД се позовава на наличие на “очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Предвид изложените по-горе съображения относно това основание за директен достъп до касация, следва да се посочи, че в случая доводите му представляват оплаквания за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Ето защо, същите не могат да обосноват наличието на твърдения тежък порок на обжалваното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ищец поставя два въпроса. Първият от тях е правен и отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В цитираните от касатора ищец решения на ВКС, както и в служебно известни на състава съдебни актове (така в решение № 7/16.08.2022 г. по т. д. № 1556/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/14.02.2022 г. по т. д. № 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 133/17.07.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 125/27.06.2017 г. по т. д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.), е прието, че при отмяна на отхвърлителното решение и уважаване от по-горестоящия съд на предявените искове и направено надлежно искане за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, същата следва да бъде присъдена за първи път с решението на въззивната или съответно на касационната инстанция. В случая апелативният съд, като е съобразил, че във въззивната жалба се обжалва решението само в частта, с която са отхвърлени предявените искове, но няма направено искане за присъждане на законната лихва, е приел, че такава претенция не е включена в предмета на въззивното производство. С оглед на формираната практика на ВКС по поставения въпрос, следва да бъде проверено съответствието на даденото от въззивния съд разрешение. Поради горното по така формулирания правен въпрос се обосновава наличие на поддържаното от касатора ищец допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение от 08.06.2023 г.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че вторият въпрос, поставен от касатора “БАЛКАМ ГРУП” ООД, е фактологичен и няма характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така формулираният въпрос изисква преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, което излиза извън преценката на касационната инстанция в селективната фаза на производството по чл. 288 ГПК. Липсата на обосноваване на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва необходимостта от обсъждането на поддържаното от касатора ищец допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението от 08.06.2023 г. на Апелативен съд – София.
Държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи от касатора “БАЛКАМ ГРУП” ООД, за което следва да му бъдат дадени указания.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 185/20.03.2023 г. по в. т.д. № 906/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав.
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 356/08.06.2023 г. по в. т.д. № 906/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав.
УКАЗВА на жалбоподателя “БАЛКАМ ГРУП” ООД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба против решението от 08.06.2023 г. в размер на 40 лева и в същия срок да представи по делото доказателства за това. При неизпълнение в срок на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Първо отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание, или при изпълнение на дадените указания в срок – на състава за прекратяване на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.