Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 3088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Технически университет – Габрово срещу Решение № 50 от 12.01.2024 г. на Административен съд - Габрово по адм. дело № 99/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на университета срещу Решение № 0415-6 от 20.04.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № 244/14.09.2020 г. с изпълнител „Т. С. ООД.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са обсъдени оплакванията от първоинстанционната жалба и липсват мотиви на съда за неприемането им. Изложени са съображения за липса на установеното от органа нарушение, съответно за неосъществен състав на описаната в акта нередност и липса на основание за определяне на финансова корекция. Моли съда да отмени решението и да реши спора по същество, евентуално иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 - 2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Технически университет - Габрово срещу Решение № 0415-6 от 20.04.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № 244/14.09.2020 г. по обособена позиция (ОП) № 2 „Доставка на Импедансен анализатор“ на стойност 48 860 без ДДС (58 632 лева с ДДС) с изпълнител „Т. С. ООД.

От фактическа страна съдът е установил, че Технически университет - Габрово е бенефициер по административен договор № BG05M20P001-1.002-0023 от 30.03.2018 г. по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. За разходване на средствата бенефициерът е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на лабораторна и измервателна апаратура за нуждите на Технически университет – Габрово“ по девет обособени позиции, по проект BG05M2OP001-1.002-0023 Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко - и енергоспестяващи системи и технологии“.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) ръководителят на УО е издал оспорения административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Актът е мотивиран с констатация за допуснато нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) по обособена позиция № 2 - незаконосъобразна техническа спецификация. В техническата спецификация, раздел „Изисквания за изпълнение“ са заложени минимални изисквания на възложителя към характеристиките на апаратурата по ОП № 2 „Доставка на Импедансен анализатор“. Спорното изискване е за интерфейси: 6 USB порта (front 2, rear 4). Според административния орган същото е необосновано ограничително, тъй като възложителят не е предвидил изрично указание до заинтересованите икономически оператори, че могат да допълнят оборудването с аксесоар (разклонител или хъб), за да осигурят минималния брой портове. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Определен е процентен показател от 10 % върху допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел за правилни изводите на органа относно наличието на констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по която вещото лице е направило сравнение на импедансни анализатори, които са с различни марки от закупения. Вещото лице е установило, че те отговарят на останалите изисквания, само не и на това за изискуемия брой портове. Вещото лице е посочило, че необходимият брой портове може да бъде постигнат и чрез разклонител, без да се ограничават функционалността и характеристиките на уреда. Въз основа на заключението на СТЕ съдът е приел, че така поставеното изискване се явява необосновано, доколкото не е предвидена възможност за по-малък брой портове и включването на т. нар. разклонители, чиято употреба не се отразява на работата на импедансния анализатор, отговарящ на останалите изисквания от техническата спецификация. В поставеното от възложителя изискване за интерфейси USB (front 2, rare 4) никъде не е посочено, че изискуемият брой портове може да се постигне и чрез ползване на разклонители, които се явяват отделна част от уреда. Процесното изискване е довело до необосновано препятстване на потенциален кръг от лица да участват в процедурата, като по този начин е ограничена възможността за избор на по-конкурентна оферта.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Спорът по делото е не дали е технически допустимо използването на разклонители, а дали конкретната техническа спецификация предоставя възможност за това. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че техническата спецификация не лишава участниците от възможност за подобряване/разширяване на функционалностите на предлаганото от тях оборудване чрез допълнителни аксесоари, в частност - разклонители. Видно от последната страница на техническата спецификация в изпълнение на чл. 48, ал. 2 ЗОП възложителят е предвидил изрично, че за всеки посочен стандарт, спецификация, техническа оценка, техническо одобрение или технически еталон в настоящата техническа спецификация са приема еквивалентно/и. При наличие на такова указание, което касае съдържанието на цялата техническа спецификация, не е необходимо срещу всяко изискване възложителят да възпроизвежда същото указание, нито да посочва конкретни еквивалентни технически решения.

По изложените съображения не е налице соченото от органа нарушение, не е осъществен съставът на констатираната нередност и няма основание за финансова корекция. Изводът на съда за законосъобразност на акта е неправилен. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде поставено друго за отмяна на административния акт.

Съобразно изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 705,53 лв., включващи държавна такса 58,63 лв., адвокатско възнаграждение 500 лв. и възнаграждение за вещо лице 500 лв. за първата инстанция; държавна такса 46,90 лв. и адвокатско възнаграждение 600 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 50 от 12.01.2024 г. по адм. дело № 99/2023 г. на Административен съд - Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 0415-6 от 20.04.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Програма за образование“ да заплати в полза Технически университет – Габрово със седалище гр. Габрово и адрес: [улица]разноски в размер на 1 705,53 лв. (хиляда седемстотин и пет лева и петдесет и три стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА