Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 3100/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Й. Т.. Жалбата е срещу решение №282 от 22.02.2024г., постановено по адм. дело №360/2023г. от Административен съд Ямбол. С него е отменено решение за налагане на финансова корекция №03-РД/3831 от 11.08.2023г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в качеството му на Ръководител на Управляващия орган по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на решението за налагане на финансова корекция №03-РД/3831 от 11.08.2023г. Претендират се разноски за две съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

О. О. С. с представен по делото писмен отговор и в откритото съдебно заседание, чрез процесуалния представител адвокат П. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане за разноски, по приложен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Излага съображения, че е налице неправилно приложение на материалния закон от страна на Административен съд Ямбол и решението му следва да бъде отменено, като неправилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Ямбол е било образувано по жалба на О. С. против решение за налагане на финансова корекция №03-РД/3831 от 11.08.2023г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С него са установени две нарушения - ограничителни изисквания към участниците в обществената поръчка и незаконосъобразна методика, допуснати от община Стралджа при възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за предоставяне на консултантски услуги за подготовка на проекти преди подаване на заявления за подпомагане с оглед кандидатстване на община Стралджа по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Наложена е финансова корекция в размер на 5% от стойността на финансовата помощ, изплатена по договора за възлагане на обществената поръчка с избран изпълнител И. К. ЕООД във връзка с изпълнението на договор №28/07/2/9/00453 от 22.11.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ и О. С. като определената финансова корекция е в размер 1380.00 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ. Актът е издаден на основание чл.20а ал.2 от ЗПЗП, чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1, т.9 и 70 от ЗУСЕФСУ /загл. изм. ДВ бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г./, Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, чл.50 , ал.2 и ал.8 от Наредба №12 от 25.07.2016г. за прилагане на подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.

С обжалваното решение №282 от 22.02.2024г. по адм. дело № 360/2023г. Административен съд - Ямбол е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без в хода на производството да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на ползвателя на помощта. Изрично съдът е приел и, че е спазено изискването по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

Първоинстанционният съд се е мотивирал, че по същество спорът по делото се свежда до материално-правното съответствие на обжалваното решение със сочените като нарушени разпоредби от ЗОП (отм.) и се заключава в това допуснати ли са от възложителя - община Стралджа, сочените от управляващия орган нарушения при проведената обществената поръчка. В тази връзка съдът е счел, че административният орган е издал административен акт при неправилно приложение на закона.

По отношение на първото сочено от административния орган нарушение на чл.25, ал.5 от ЗОП (отм.) ограничителни изисквания към участниците, съдът е приел, че изискванията към екипа - за ключовия експерт ръководител на екипа да бъде магистър по икономическа специалност или еквивалентна специалност, съответно за ключовия експерт юрист да бъде магистър по право или еквивалентна специалност, правоспособен юрист, са свързани с квалификацията и опита на членовете на екипа, поради което не могат да бъдат счетени за необосновани. Посочил е, че те са съответстващи и на обема и сложността на поръчката, включително и на значителния размер на разходите, за чието финансиране е кандидатствано.

По отношение на второто сочено нарушение на чл.28а, ал.3 от ЗОП (отм.) незаконосъобразна методика, съдът също е приел, че не е извършено. Административен съд Ямбол се е мотивирал, че избраният от възложителя метод за оценка е предвидим, като детайлно разписан, същият е бил спазен от оценителната комисия и не е довел до необосновано предимство за участник в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Мотивите на оценителната комисия са изложени на л.15-19 от протокола за заседанието, съдържат конкретика за съдържанието на офертите и анализ в тази връзка, което сочи за извършено качествено разграничаване на предложенията на участниците.

С тези съображения и поради липсата на посочените нарушения на ЗОП, съдът е приел, че не е налице нередност по смисъла на Регламент 1303/2013г. Изрично е посочил и, че при липса на нередност деянието на практика не е нарушение, поради което и давност не се прилага.

Обжалваното решението е правилно.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че решението за налагане на финансова корекция се явява незаконосъобразен акт.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, отнасящ се до обстоятелството, че е налице нарушение на чл.25, ал.5 от ЗОП (отм.), което е довело до ограничаване на потенциалните участници в обществената поръчка. Оплаквания на касатора са свързани с нарушения на чл.25, ал.5 и ал.6 от ЗОП (отм.) и са относно въведените от възложителя изисквания към участниците, а именно ръководителят на екипа да притежава образователна степен Магистър и юристът да е правоспособен такъв. Тези изисквания правилно са преценени от Административен съд - Ямбол, че не противоречат на законовите ограничения по чл.25, ал.5 и ал.6 от ЗОП (отм.). Според първата разпоредба, в приложимата й редакция, възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. А втората законова норма разписва (също в приложимата й редакция), че критериите за подбор по чл.25, ал.2, т.6 от ЗОП /минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, техническите му възможности и квалификация/ и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите.

В случая следва да се съобразят основните характеристики на процесната обществена поръчка и те да се съпоставят с въведените изисквания от възложителя. За възложителя няма законова пречка да поставя специфични условия и изисквания към участниците, когато това е пряко свързано, налага се и се обосновава от спецификата на предмета на поръчката или се изисква съгласно специален нормативен акт. При преценката дали предвидените от възложителя изисквания нарушават ограничението, предвидено в чл.25, ал.5 от ЗОП (отм.) следва да се съобрази фактът, че законодателят, при условията на кумулативност, е предвидил следните условия - в решението за откриване, обявлението и документацията не могат да бъдат включвани условия или изисквания, които дават предимство или неоснователно ограничават участието на лица в обществената поръчка и изисквания и условия, които не са съобразени с предмета, количеството или обема на обществената поръчка. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че първото посочено в административния акт нарушение, изразяващо се в поставяне на изискванията ръководителят на екипа да притежава образователна степен Магистър и юристът да е правоспособен, не съществува.

В първоинстанционното решение съдът е установил, че О. С. е провела обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за предоставяне на консултантски услуги за подготовка на проекти преди подаване на заявления за подпомагане, с оглед кандидатстване на община Стралджа по подмярка 7.2 от ПРСР 2014-2020г., обявена чрез публична покана. Обсъден е сключеният договор №28/07/2/9/00453 от 22.11.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между ДФЗ и О. С. за одобрен проект на стойност 5 858 836.10лв., въз основа на заявление за подпомагане, което е било прието за съответстващо с правилата на Наредба №12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР 2014-2020. Правилно именно във връзка с разписаното в договора (приложение 1 и приложение 2) съдът е приел, че изискването към кандидатите, относимо към образователна степен на ръководителя на екипа, гарантира изпълнението (качествено и в срок), и не е в нарушение на изискванията на чл.25, ал.5 от ЗОП, тъй като е съобразено с предмета и обема на обществената поръчка.

Правилен е и изводът на Административен съд - Ямбол, че поставеното изискване от страна на възложителя на обществената поръчка досежно ключов експерт юрист, да притежава правоспособност за упражняване на професията, не е ограничително. В тази връзка следва да се допълни, че същото е в съответствие с изискванията на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация юрист. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 студентите в специалност Право, преминали обучение по чл.1, ал.2, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация юрист в образователно-квалификационна степен магистър. В тази връзка действително за завършване на академичното образование на студентите по специалността право и дипломирането им е достатъчно изпълнението на така посочените в нормата изисквания. Но, за да получат същите право да упражняват юридическата професия, същите следва да положат стаж и изпит в съответствие със Закона за съдебната власт. За придобиването на юридическа правоспособност е необходимо кумулативното наличие на дипломиран юрист, положил стаж и изпит в съответствие със Закона за съдебната власт. Не може да бъде споделен изводът на Управляващия орган, че след като с оглед предмета на обществената поръчка не е налице необходимост юристът да осъществява процесуално представителство, то не е необходимо да притежава юридическа правоспособност. Посочените по-горе стаж и изпит по ЗСВ са необходими за придобиване на правоспособност на юрист, поради което поставено от възложителя на обществената поръчка изискване в тази насока към експерта юрист не се явява ограничително, а в изпълнение на разпоредбите на ЗСВ и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация юрист.

Обосновани са и изводите на Административен съд Ямбол, касаещи липсата на нарушения на чл.28а, ал.3 от ЗОП (отм.)

Съгласно чл.28, ал.2 ЗОП (отм.) методиката за определяне на комплексната оценка на офертите съдържа показателите за комплексна оценка, тяхната относителна тежест и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. В методиката в съответствие с техническите спецификации може да се определят и минимално и максимално допустимите стойности на количествените показатели. В случаите по чл.25, ал.3, т.3 с методиката в съответствие с техническите спецификации се определя и начинът за оценяване на офертите, които са подадени за част от номенклатурите по обособените позиции.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.28а, ал.3 от ЗОП (отм.) указанията за определяне на оценката по всеки показател трябва да: 1. дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Всяко едно от така поставените нормативни изисквания към методиката за оценка ограничава свободата на възложителя да определя показатели за оценка. Той може да залага качествени показатели за оценка, но е нормативно ограничен при залагането им да даде точни указания за определяне на оценката по всеки показател. В конкретната хипотеза в Методиката за определяне на комплексна оценка съдържа показатели за оценяване П1 Техническо предложение за изпълнение на поръчката с максимален брой 50 точки и П2 Предложена цена с максимален брой 50 точки. По отношение на показател П1 Техническо предложение за изпълнение на поръчката, възложителят е посочил 7 условия, които следва да се съдържат в офертите на участниците, като е предвидил присъждането на точките да се извършва в зависимост от броя на условията, включени в техническите предложения на участниците. При наличие на всички 7 условия офертата получава максималния брой точки - 50. При липсата на едно от посочените условия офертата се оценява с 30 точки, при липсата на две от посочените условия - с 20 точки и при липсата на три и повече, съответно с 5 точки.

Правилно е преценено от административния съд, че възложителят е дал указания за определяне на оценката в частта й на П1 Техническото предложение трябва да бъде представено като единна концепция за изпълнение на дейностите по поръчката, техническите предложения се оценяват по скала за съдържанието на концепцията. Възприетият подход за оценка на предложенията като единна концепция е детайлно разписан като са посочени задължителните елементи, които следва да съдържа техническото предложение, който Административен съд Ямбол детайлно е описал и не е необходимо да се преповтарят.

Свободата на възложителя да формира показатели за оценка всъщност е ограничена от нормативното изискване критериите за оценка на офертите да са ясни, точни и конкретни, което в случая е спазено.

С оглед на изложеното, след като няма нарушение по чл.25, ал.5 и чл.28а, ал.3 от ЗОП (отм.) не е налице и нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ. Затова и няма основание за определената 5 % финансова корекция за тези нарушения.

С касационната жалба се навеждат оплаквания, че използваните в методиката изрази, като напълно, неправилно и формално са посочени без да е пояснено тяхното значение, а даденото тълкуване на понятието константни пропуски и/или несъответствия в документацията е неясно и объркващо потенциалните участници. Тези оплаквания не следва да се разглеждат от настоящия касационен съдебен състав, тъй като такива нарушения не са коментирани в мотивите на административния акт и не са послужили, като основание Управляващият орган да приеме, че е налице нарушение на ЗОП, съответно нередност, за която да наложи финансова корекция.

Не се споделя и възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил извършената проверка от страна на Изпълнителна агенция Сертифициран одит на средствата от Европейските земеделски фондове (ИА СОСЕЗФ), както и, че в случая ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, с оглед обвързващата го сила на Годишния доклад на ИА СОСЕЗФ. Следва да се вземе предвид, че обвързаната компетентност, при която е действал Управляващия орган и на която се позовава касаторъта не важи по отношение на съда. Съдът извършва цялостна проверка за законосъобразност на постановения административен акт, която проверка не е обвързана с констатациите, направени от ИА СОСЕЗФ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което не се явява прекомерно. Не следва да се присъждат разноски за командировъчни, тъй като същите не са част от разноските по водене на делото. По аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК и чл.143 от АПК съдебните разноски включват държавните такси, разноските по самото производството и тези за възнаграждение на процесуалните представители. Разноските по производството от своя страна обхващат тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждение за вещи лица и за свидетели, но не и пътни разходи, командировъчни и т. н.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №282 от 22.02.2024г., постановено по адм. дело № 360/2023 г. от Административен съд Ямбол.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделиеда заплати на О. С. ЕИК 000970432, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА