Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 3185/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 год.(РУО на ПМДР), чрез представител по пълномощие – Ф. Ф. служител с юридическо образование и правоспособност, против Решение № 242/02.02.2024 год. по адм. дело № 346/2023 год. по описа на Административен съд - Сливен.

Касаторът твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с извода на съда, че в случая не е налице нарушение. По мнение на оспорващия, в посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 13, т. 1 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 год.) е налице условие по отношение на максималния срок, за който може да се изискват документи, доказващи изпълнени доставки или услуги. В този смисъл се твърди, че не съответства на нормативното изискване извода на съда, че разпоредбата не сочи от коя година следва да се включва изискването за доказване на техническите способности на кандидата. Нормата предвижда представяне на документи най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата, съответно срокът следва да се отчита от момента на подаване на офертата.

На следващо място, в касационната жалба се твърди, че нарушението би могло да има финансово влияние върху бюджета на Общността, доколкото ограничава конкуренцията. В този смисъл и доколкото с включването на определени действия или бездействия на бенефициера и квалифицирането им като нередности в издадената наредба, законодателят е приел (въвел законова презумпция), че извършването им има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата на ЕСИФ. В този смисъл е обоснован извод, че квалифицирайки деянието като нередност по съответната позиция от наредбата, административният орган не следва да излага отделни мотиви по този въпрос. В допълнение се твърди, че с излагането в заповедта на фактическите основания за издаването на акта и правната квалификация на нарушението, административният орган е изпълнил всички формални изисквания за задължителното съдържание на административния акт.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи, касаторът е формулирал искане за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт и да се потвърди решението на РУО на ПМДР, като правилно и законосъобразно. Заявено е и искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител – експерт Ф. поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на оспорения съдебен акт.

Ответникът – „ФИШКОМ“ ООД с ЕИК 119601578, със седалище в гр. Сливен, [улица], представлявано от управителя Н. С. Ж., чрез представител по пълномощие – адв. М. А. от Адвокатска колегия – Сливен представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като заявява твърдения за нейната неоснователност. Развива подробни доводи и аргументи, съгласно които оспореното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което заявява искане за оставянето му в сила.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, като по делото е постъпила молба, в която е заявена неоснователност на оспорването и се претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в представено писмено заключение заявява основателност на оспорването, доколкото в случая са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че формираните от съда правни изводи са изцяло в разрез с установените факти по делото, поради което, постановеният съдебен акт се явява необоснован. Предлага съдебното решение, като неправилно да бъде отменено, а жалбата против административния акт, да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С оспореното решение състав на Административен съд - Сливен е отменил Решение № МДР-СД-01-38/12.09.2023 год., издадено от РУО на ПМДР 2014-2020 год., с което на основание чл. 9, ал. 5, чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и § 70 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗУСЕСИФ и във връзка с извършена повторна проверка на Управляващия орган на ПМДР и констатирано нарушение по чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 1 от Постановление № 160/01.07.2016 год. е определена финансова корекция на бенефициера „ФИШКОМ“ ООД гр. Сливен в размер на 10% от допустимия разход по договор от 15.11.2017 год. с изпълнител „БУЛГАРПАК“ ЕООД на стойност 153 728,24 лева без ДДС, като на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ сумата по финансовата корекция в размер на 7 686,41 лева, представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ, следва да се възстанови доброволно от бенефициер. Със съдебният акт, в тежест на дружеството са присъдени и разноски в размер на 1 161,50 лева.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че „ФИШКОМ“ ООД е бенефициер по сключен с РУО на ПМДР 2014-2020 год. Административен договор № МДР-ИП-01-36/10.08.2017 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 год. по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-5-004 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“, за реализиране на проект с наименование „Модернизация на съществуващо предприятие за рибопреработка“. Стойността на проекта е 424 474,58 лв., като безвъзмездната финансова помощ е в максимален размер до 210 239,54 лв., съставляващи 49,53% от общите допустими разходи по проекта. С Допълнително споразумение № МДР-ИП-01-36/25.07.2018 год. е договорено изменение, с което стойността на проекта е редуцирана на 357 232,54 лв., а максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е намален на 143 624,71 лв. С последващо допълнително споразумение от 26.10.2018 год., отново е предоговорена стойност на проекта от 287 692,26 лв., като е включена и клауза, според която договорената безвъзмездна финансова помощ от 143 846,13 лв. представлява до 50 % от общите допустими разходи по изпълнението на проекта, от които 75 % в размер на 107 884,60 лв. се осигуряват от ЕС и 25 % в размер на 35 961,53 лв. от държавния бюджет.

В изпълнение на договора и за реализиране целите по проекта, с Публична покана № 002/21.09.2017 год., бенефициерът „ФИШКОМ“ ООД е открил процедура за избор на изпълнител с предмет: „Доставка на оборудване за нуждите на „ФИШКОМ“ ООД“ с обособени позиции: Обособена позиция 1: Машина за опаковане на риба - 1 брой с обща прогнозна стойност в лева без ДДС - 153 728,24 лв. и Обособена позиция № 2: Машина за миене на пластмасови съдове - 1 брой.

В резултат на проведената процедура, на 15.11.2017 год. е сключен договор с избрания за изпълнител „БУЛГАРПАК“ ЕООД за доставка по Обособена позиция 1: Машина за опаковане на риба - 1 брой на стойност 153 728,24 лева без ДДС.

Във връзка с извършена повторна проверка на проведената процедура и сключения договор, с писмо изх. № 70-4222 от 17.09.2020 год., РУО на ПМДР 2014-2020 год. е уведомил дружеството за откриване на производство по издаване на Решение за налагане на финансова корекция. В писмото са обективирани фактически констатации и правни изводи за установени три нарушения с финансов ефект, както следва:

1. Ограничително условие в критериите за подбор - нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 11, т. 3 от ПМС 160/2016 год., квалифицирано като нередност по т. 11 б. „а“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) и предвидена финансова корекция в размер 5 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение.;

2. Ограничително изискване - нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160/2016 год., квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ (колона 4) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 5 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за процедура по чл. 50 от ЗУСЕФСУ;

3. Сключване на договор за изпълнение без документите по чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС № 160/2016 год. - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС № 160/2016 год., квалифицирано като нередност по т. 17, б. „а" (колона 4) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за процедури по чл. 50 от ЗУСЕСИФ.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в писмото е указана възможността на бенефициера писмено да отправи възражения в срок от 14 календарни дни. В изпълнение на предоставената му възможност, на 01.10.2020 год., чрез ИСУН, дружеството „ФИШКОМ“ ООД е представило писмено възражение, в което е оспорило констатациите за допуснати нарушения в процедурата за избор на изпълнител, поради което е формулирало искане за преразглеждане на становището за налагане на финансова корекция.

Във връзка с направеното възражение и след повторен анализ на всички доказателства, събрани в хода на административното производство, с писмо изх. № 70-4222/20.04.2023 год., РУО на ПМДР е уведомил бенефициера „ФИШКОМ“ ООД, че са променени основанието и размера на предложената финансова корекция, като е оттеглена констатацията по т. 1 от предходното писмо. Посочено е, че се потвърждава констатацията по т. 2 за нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160/2016 год., което е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ (колона 3) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто. Потвърдена е и констатацията по т. 3 от предходното писмо, относно сключването на договор за изпълнение без документите по чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС № 160/2016 год., което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14 (колона 3) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 25 на сто.

Предвид променените констатации относно основанието и размера на финансовата корекция, в писмото отново е указана възможността на бенефициера по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ в 14-дневен срок да представи писмено възражение и евентуално да ангажира допълнителни доказателства. „ФИШКОМ“ ООД отново се е възползвало от предоставената му възможност, като е депозирало писмено възражение с приложени към него писмени доказателства.

След запознаване със становището на бенефициера и допълнително представеното от него писмено доказателство, с Решение № МДР-СД-01-38/12.09.2023 год., РУО на ПМДР е приел за основателни представените възражения и е оттеглил констатация № 2 относно сключването на договор за изпълнение без документите по чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС № 160/2016 год. и не е определил финансова корекция за това нарушение.

В мотивите на решението е прието за неоснователно възражението относно констатация № 1. Посочено е, че в раздел ІІІ.2.4, в графа „Минимални изисквания“, т. 2 от публичната покана е посочено следното изискване към техническите възможности на кандидатите: „Кандидатът следва да е изпълнил за последната приключила финансова година (в зависимост от датата на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си) минимум 1 (една) доставка с предмет, сходен с предмета на съответната обособена позиция, за която кандидатства“. Според административния орган, така заложеното изискване за изпълнение на сходни доставки през последната приключила финансова година противоречи на чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС № 160/2016, съгласно който относимия период на опита в извършването на сходни доставки е най-много за последните 3 години, но от датата на подаване на офертата. Посочено е, че на практика необосновано е ограничено правото на икономическите оператори да докажат опит в сходни дейности, придобит през последната година, считано до датата на подаване на офертата.

В съответствие с горното е обоснован извод за нарушаване на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС № 160/2016 год., като нарушението води до ограничаване на достъпа на кандидатите до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка поради заложени минимални изисквания за възможностите на кандидатите, които не са пропорционални. Според РУО на ПМДР, отклонението представлявало нередност по т. 11, б. „а" (колона 3) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор.

В съответствие с така обоснованите мотиви, с Решение № МДР-СД-01-38/12.09.2023 год., РУО на ПМДР е определил финансова корекция на бенефициента [Фирма 1], в размер на 10 % от допустимия разход по договор от 15.11.2017 год. с изпълнител „БУЛГАРПАК“ ЕООД на стойност 153 728,24 лв., без ДДС. На основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е указано, сумата по финансовата корекция в размер на 7 686.41 лв., представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ да се възстанови доброволно от бенефициента.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорения пред него административен акт е постановен от материално компетентен орган в кръга на неговите нормативно и административно определени правомощия, като при издаване на акта са спазени нормативно установените изисквания за форма и съдържание, като в решението подробно са изложени фактическо и правно основание за постановяването му. В този смисъл е обоснован извод, че оспореното решение на РУО на ПМДР се явява валиден административен акт.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че съгласно текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 13, т. 1 от МПС № 160/2016 год. е налице условие по отношение максималния срок, за който може да се изискват документи доказващи изпълнените доставки или услуги. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че разпоредбата не сочи от коя година следва да се включва изискването за доказване на техническите възможности на кандидата, доколкото нормата предвижда представяне на документи „най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата“, съответно срокът следва да се отчита от момента на подаване на офертата. В този смисъл е формиран извод, че поставяйки изискването за извършването на минимум една доставка за последната приключила финансова година, която се явява 2016 год., възложителят лишава икономическите оператори извършили доставки отговарящи на поставените изисквания през 2017 год. от възможност да участват в процедурата, което представлява необосновано ограничение.

Независимо от горните доводи, съдът е приел, че в административния акт липсва преценка дали това нарушение има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, както и какъв е размера на тази вреда, за да се приеме, че е налице нередност. По мнение на съда, такава констатация липсва както в документите, послужили за издаване на решението така и в мотивите на самия акт, като липсва яснота защо административният орган квалифицира нарушението като нередност по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 9 от ЗУСЕФСУ и съответно го отнася към някоя от хипотезите на по т. 11, от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Твърди се липсата и на мотиви за естеството на нарушението и защо същото не позволява да се установи точния размер на финансовата загуба, поради което диференцираният метод е неприложим.

В съответствие с горните доводи, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение не е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, поради което съдът не може да извърши проверка дали административния орган е приложил правилно материалния закон. В съответствие с това е формиран извод за наличие на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което е основание за отмяна на оспореното решение.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

На първо място, настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспореното решение, както и по отношение спазването на специалните административнопроизводствени правила

Неоснователни са обективираните в касационната жалба възражения против изводите на първоинстанционния съд, че констатираното нарушение не е налице. Анализът на мотивите на съдебното решение обосновава извод, че съдът споделя доводите на административния орган за наличие на допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС № 160/2016 год. Съответен на установената фактическа обстановка и относимите материалноправни разпоредби е извода на съда, че поставяйки изискването за извършена минимум една доставка за последната приключила финансова година, която се явява 2016 год., възложителят е лишил икономическите оператори извършили доставки отговарящи на поставените изисквания през 2017 год. от възможност да участват в процедурата, което представлява необосновано ограничение. В този аспект, мотивите на съда съответстват на изводите на административния орган за допуснато от бенефициера нарушение на разпоредбите на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС № 160/2016 год.

Настоящият съдебен състав също споделя изводите на съда и на административния орган, че въвеждайки изискването в раздел ІІІ.2.4, в графа „Минимални изисквания“, т. 2 от публичната покана, относно изпълнена за последната приключила финансова година минимум 1 доставка с предмет, сходен с предмета на съответната обособена позиция, възложителят на практика е ограничил възможността за участие в процедурата на икономически оператори, осъществили изискуема доставка през 2017 год., доколкото, последната приключила финансова година се явява 2016 год. Безспорно, така въведеното изискване противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС № 160/2016 год., която въвежда срок за изпълнени сходни доставки най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата.

Така установеното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото нередността се отнася до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка.

Настоящият касационен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния административен съд, относно липсата на обективирана в административния акт преценка, дали това нарушение има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, както и какъв е размера на тази вреда, за да се приеме, че е налице нередност, което според съда обосновава липса на мотиви и води до незаконосъобразност на акта. Така формирания извод е неправилен.

В процесният случай, финансовото отражение се изразява във възпиращия ефект върху заинтересованите от възлагането на поръчката лица. При създаденото необосновано ограничаване на участието на икономическите оператори е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на общността. Законодателството на Съюза не поставя изискване за реална вреда върху бюджета на общността, като предпоставка за определяне на финансова корекция при използване на пропорциоалния метод. Налице е законодателно решение, съгласно което, когато финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността не може да се изчисли, корекцията върху помощта със средства от ЕСИФ се отменя в определена с нормативен акт пропорционална част, като за определяне на процентния показател са от значение вида и тежестта на нарушението. Неправомерността на разхода, съгласно т. 36 от чл. 2 на Регламент № 1303 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, се изразява в това, че разходът със средства от ЕСИФ е направен за дейност, осъществена при нарушаване на разпоредбите на националното и/или Европейското право. Целта е връщане на разхода в бюджета на съюза. Съгласно решение по съединени дела С-260/14 и С-261/14 на СЕС, чл. 98, пар. 2 от Регламент № 1083/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че финансовите корекции, които държавите-членки са длъжни да приемат поради нередност, съставляват административна мярка по смисъла на чл. 4 от Регламент № 2988/95, а съгласно решение по дело С 341/13 (преюдициално запитване), чл. 1, пар. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общи правила, които целят да противодействат на действия срещу финансовите интереси на Съюза във всички области. Целта на финансовата корекция е отнемане на незаконно придобитата облага посредством предвидени способи. Прилагането на мерките се ограничава единствено до отнемането на получената облага, плюс, ако е предвидено лихви, при фиксиран лихвен процент. Мерките не се разглеждат като санкции и са насочени единствено към невъзможността за получаване на облага или нейното отнемане. Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз. Когато точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод. В този случай, за определяне на финансовата корекция, се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи.

Основателни са обективираните в касационната жалба твърдения, че с включването на определени действия и бездействия на бенефициера и квалифицирането им като нередности в издадената наредба (Наредбата за посочване на нередности), законодателят е въвел законова презумпция, че извършването им има или би имало за последица нанасяне на вреда на средствата на ЕСИФ. В този смисъл, квалифицирайки дадено нарушение като нередност в съответната хипотеза на Наредбата за посочване на нередности, за административният орган не стои задължение да извършва отделна преценка или да излага допълнителни мотиви дали това нарушение има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Възможността за нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза се презумира от факта на допуснатото нарушение на правото на Съюза или на националното право, което нарушение се квалифицира като нередност по някои от критериите, заложени в Наредбата за посочване на нередности.

В случая, както и първоинстанционния съд приема в мотивите на оспореното съдебно решение, от страна на административния орган са изложени фактическите и правни основания, послужили при постановяването на акта, поради което не е налице нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което да обоснове незаконосъобразност на административния акт.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а подадената против административния акт жалба следва да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Министерство на земеделието и храните – юридическото лице, в чиято структура е органът, постановил оспорения административен акт следва да се присъди сумата от 261,50 лева, от които 61,50 лева държавна такса за касационното оспорване и 200,00 лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение (по 100,00 лева за двете съдебни инстанции), определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 242/02.02.2024 год., постановено по административно дело № 346/2023 год. по описа на Административен съд – Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФИШКОМ“ ООД с ЕИК 119601578, със седалище в гр. Сливен, [улица], представлявано от управителя Н. С. Ж. срещу Решение № МДР-СД-01-38/12.09.2023 год., издадено от РУО на ПМДР 2014-2020 год., с което за нарушение по чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 1 от Постановление № 160/01.07.2016 год. е определена финансова корекция на бенефициера „ФИШКОМ“ ООД гр. Сливен в размер на 10% от допустимия разход по договор от 15.11.2017 год. с изпълнител „БУЛГАРПАК“ ЕООД на стойност 153 728,24 лева без ДДС.

ОСЪЖДА „ФИШКОМ“ ООД с ЕИК 119601578, със седалище в гр. Сливен, [улица]да заплати на Министерство на земеделието и храните със седалище гр. София, [улица]сумата от 261,50 (двеста шестдесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА