Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 3260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция „Митници“ чрез процесуален представител Божилова, срещу Решение № 588 от 24.01.2024 г., постановено по адм. д. № 2001/2020 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отменено решение № Р-142/32-45441/11.2.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е отнет лиценз № 128 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател № BGNCA00046000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00046001 с адрес на склада гр. Ловеч, ул. „А. К. № 37. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни мотиви, че в настоящия случай, не са нарушени принципът non bis in idem, залегнал в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на пропорционалност, съответно не са налице трите критерии по чл. 50 от Хартата. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждането на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Винал“ АД, ЕИК 110014889 чрез адв. Б. оспорва касационната жалба, прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение № Р-142/32-45441/11.2.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е отнет лиценз №128 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател № BGNCA00046000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00046001 с адрес на склада гр. Ловеч, ул. „А. К. № 37.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което не се спори, съдът приел, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, в съответствие с изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. „Винал" АД е бил лицензиран складодържател по смисъла на чл.4, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - лице, което в съответствие с разпоредбите на ЗАДС има лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. С решение № 37/16.1.2020 г., на Административен съд - Плевен е потвърдено наказателно постановление № 318/24.2.3028 г. на началника на М. С. с което е наложена на „Винал" АД, ЕИК 110014889 имуществена санкция в размер на 248 978 лв, тъй като „Винал“ АД, в качеството си на лицензиран складодържател на данъчен склад, не е изпълнил задължения си по чл.43, ал. 1, т.1, във връзка с чл.84, ал.7 и чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС, а именно: да начисли дължимия акциз с издаването на акцизен данъчен документ на дата 30.06.2017 г. и е квалифицирал това като административно нарушение по чл.112, ал.1 от ЗАДС. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № Р-142/32-45441/11.2.2020 г. на директора на Агенция „Митници“ е отнет лиценза на „Винал“ АД № 128 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател № BGNCA00046000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00046001 с адрес на склада гр. Ловеч, ул. А. К. 37 с мотива, че е постановено влязло в сила решение № 37/16.1.2020 г. на Административен съд - Плевен. Първоинстанционният съд е приел също, че в процесния случай неуведомяването на дружеството за началото на административното производство действително съставлява нарушение по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК, но това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като жалбоподателят е имал процесуалната възможност да защити правата си в производството пред съда, както и да представи всички необходими доказателства, сочещи на неправилност на обжалвания от него административен акт. Посочено е, че в процесния случай установената фактическа обстановка формално покрива предпоставките на тези норми, в резултат на което следва да се постанови акт за отнемане на лиценза. Същевременно обаче административният съд е съобразил и постановеното решение от 14 септември 2023 г. по дело № С-820/21 г. на СЕС по отправеното по отправеното от същия съд преюдициално запитване. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че в процесния случай едновременното налагане на имуществена санкция в двоен размер на установените липси, както и безсрочното отнемане на лиценза на складодържателя за неограничен период от време не съответстват на принципа на пропорционалност, както и принципът non bis in idem, залегнал в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз посочените по-горе принципи. Решението е валидно, допустимо, и правилно.

По делото липсва спор относно фактите. Фактическата обстановка е вярно установена от първоинстанционния съд и е в съответствие с приобщените по делото доказателства.

Правилно съдът е възприел спорното решение като съответстващо на изисквания за форма и мотивиране на акта. В случая безспорно се установява, че по отношение на жалбоподателя е издадено влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. 112 ЗАДС. Съгласно чл. 53. ал. 3. вр. чл. 53, ал. 1. т. 3. вр. чл. 53. ал. 2. т. 1 ЗАДС предоставеният лиценз за управление на данъчен склад се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47. А едно от условията в цитираната разпоредба е субектът да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. Доказателства за тези факти се съдържат в обстоятелствената част на административния акт и те се установяват и доказват по делото.

Първоинстанционният съд правилно е взел предвид решение от 14 септември 2023 г. по дело № С-820/21 г. на СЕС по отправеното по отправеното от същия съд преюдициално запитване. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция, че в процесния случай едновременното налагане на имуществена санкция в двоен размер на установените липси, както и безсрочното отнемане на лиценза на складодържателя за неограничен период от време не съответстват на принципа на пропорционалност, както и принципът non bis in idem, залегнал в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз посочените по-горе принципи. Относима към случая е и т. 38 от Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г. съгласно която „Що се отнася до преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият самото естество на нарушението, а третият степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/10, EU:C:2022:202, т. 25 и цитираната съдебна практика). Така и в т. 47 от Решение на СЕС от 14.09.2023 г., постановено по дело С-820/2021 г. По тези критерии процедурата по отнемане на лиценза е с наказателноправен характер. Мярката има превантивна и репресивна цел, като при това съществено засягат правната сфера на адресата си. Съгласно т. 49 от посоченото решение на СЕС от 04.05.2023 г. тези мерки трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер и би следвало да се приеме, че кумулирането на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавен „Право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление“. По тази разпоредба „Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така и в Решение на СЕС от 14.09.2023 г., постановено по дело С-820/2021 г.

Във връзка с цитираното следва, че недопустима е „... национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение“ – посоченото Решение на СЕС по дело С-97/2021 г. В това отношение относимо е и крайното разрешение, дадено в диспозитива на Решението на СЕС от 14.09.2023 г., постановено по дело С-820/2021 г. през призмата и в светлината на съответно дължимата проверка във връзка със спазване на принципа на пропорционалност в контекста на поставените условия (вж. т. 93 от посоченото решение и диспозитива му).

По горните съображения обжалваното съдебно решение, с което е отменено решение № Р-142/32-45441/11.2.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, е правилно и следва да бъдат оставени в сила.

С оглед изхода на касационното оспорване, претенцията на „Винал" АД за присъждане на разноски е основателна, като следва да се присъдят разноски за касационната инстанция съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 588 от 24.01.2024 г., постановено по адм. д. № 2001/2020 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, гр. София, да заплати на „Винал“ АД, ЕИК 110014889 сумата от 1500 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА