Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: С. А. М. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. А. по административно дело № 3273/2024 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. Б. чрез процесуален представител юриск. М. К. срещу решение № 738/26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1672/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по оспорване на Лидикар ООД е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 20BG001007021197R2/20.07.2020 г. с рег. № 32-527414/23.08.2023 г. на директора на ТД М. Б. с което не е призната декларираната митническа стойност на внесена от Канада стока употребяван пътнически автомобил; марка: NISSAN, модел PATHFINDER, шаси № 5N1DR2MM5KC634126, определена е нова такава чрез увеличение и са установени за доплащане задължения за мито в размер на 677,53 лв. и ДДС в размер на 1 490,57 лв., ведно с лихви за забава. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по делото и е направен извод, че съдът не е спазил изискванията на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). На първо място според касатора, при неправилно тълкуване на чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 48 от Митническия кодекс, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани изводи досежно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила предвид липсата на издадена заповед за възлагане на последващ контрол. В тази връзка излага подробни съображения относно отликите при осъществяване на контрол по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и поддържа становище за липсата на законово изискване за издаването на заповед. В подкрепа на основателността на съмненията за занижено деклариране на митническата стойност на процесния автомобил, касаторът излага доводи за ангажирането на доказателства, представляващи официална информация от канадските митнически власти, обосноваващи основателни съмнения относно декларираната стойност по процесната МД. На следващо място счита, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, 3 от Митническия кодекс предвид невъзможността за прилагане на останалите вторични методи, регламентирани в чл. 74, 1 и 2. В тази връзка твърди, че при приложението на метода, регламентиран в чл. 74, 3 от Митническия кодекс, са взети предвид наличните данни на митническа територия на Съюза, каквито са данните, представени от Канада по линията на международното сътрудничество. В подкрепа на изложеното се позовава на решение от 9 юни 2022 г. по дело С - 599/20, Baltic Master UAB на Съда на Европейския съюз (СЕС). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
О. Л. ООД - гр. Бургас, чрез адв. Р. В. в депозирани по делото писмено становище и бележки, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът П. Н. М. от гр. София, редовно призован не е изразил становище.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
След подробно изложение на фактическите установявания в хода на административното производство и анализ на доказателствата по делото, включително и тези, представени в хода на съдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото, първоинстанционният съд е приел, че решението на митническия орган, посочено по горе, е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон.
Първоинстанционният съд е посочил, че в разглеждания случай от митническите органи е извършена последваща проверка, редът за осъществяване на която е регламентиран с разпоредбите на чл. 84 и сл. от Закона за митниците (ЗМ). Съобразил е, че съгласно разпоредбата на чл.84в ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, каквато не е налична по делото. Поради това е приел, че в хода на административното производство не е спазен редът, визиран в нормата на чл. 84 ЗМ при извършване на последващата проверка и е формиран извод за наличието на самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.
Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Митническия кодекс и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. В този смисъл е счел, че предоставената от канадските митнически власти информация за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на процесния внос, е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество, но същата не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т. е. декларирана съответната стока за износ. В случая според съда не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Според съда липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, според решаващия съд не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката, респ. че декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. В тази връзка съдът е счел, че при наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. В този смисъл е обосновал извод, че митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение.
Прието е в обжалваното решение, че за да бъде определена митническата стойност на основание чл. 74, 3 от Митническия кодекс следва тя да не може да се определи в последователността, регламентирана в 1 и едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, 3 от посочения кодекс. В процесния случай съдът е приел, че мотивите в решението на митническия орган за липса на данни, годни да доведат до прилагане на някоя от хипотезите по 2, са формални и не съответстват на изискванията на материалния закон. Констатирал е, че липсват данни по делото да е била събирана информация относно приложението на вторични методи по букви от а до г, по какъв начин е извършвана проверката и др. При тези съображения, съдът е приел, че митническият орган необосновано е достигнал до извод, че вторичните методи се явяват неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, 3 от Митническия кодекс.
Неправилно според съда е приложен и резервният метод по чл. 74, 3 от Митническия кодекс. В случая, предприетият от митническият орган подход да определи стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока, според решаващия състав се явява недопустим на основание чл. 144, 2 Регламент за изпълнение, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.
С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и същото е отменено.
Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат.
Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от Канада употребяван пътнически автомобил; марка: NISSAN, модел PATHFINDER, шаси № 5N1DR2MM5KC634126.
Основателно е поддържаното в касационната жалба възражение по отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви за проведения последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Митническия кодекс, но същите не променят достигнатия краен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Необосновано съдът е приел, че при извършването на последващ контрол чрез проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, какъвто е настоящият случай, е приложима нормата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ е разписано, че проверката по ал. 1, т. 2 на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки се извършва по реда на чл. 84а и 84м от ЗМ, т. е. при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ неиздаването на заповед по чл. 84в ЗМ не опорочава проведената в административното производство проверка - последващ контрол на декларацията и придружаващите я документи. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е налично писмо № 32 - 42197/01.02.2023 г. на началника на Митнически пункт П. Б. Ц. до Лидикар ООД и П. М. на основание чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84, ал.1, т. 1ЗМ за извършване на последващ контрол след вдигане на стоката с изискване на доказателства за потвърждение на декларираната цена, търговското досие и др. документи, свързани с процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 22, 6 във връзка с чл. 29 от Митническия кодекс изрично сочат, че митническите органи преди да вземат решение следва да съобщят на лицето мотивите, на които се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Тази процедура е относима при проверката по чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ и в настоящия случай тя е спазена от митническите органи, поради което не са накърнени правата на Лидикар ООД и П. М. и те са уведомени за обстоятелствата, поради които митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на процесния автомобил. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика по адм. дела № 2293/2022 г., № 8897/2023 г., № 12187/2023 г., № 1943/2024 г., № 840/2024 г. и № 2483/2024 г. на ВАС, Първо и Осмо отделение.
Достигнатите от съда изводи, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение не се споделят от настоящия касационен състав, но изложените в тази връзка мотиви в оспореното решение не променят изводите по приложението на материалния закон.
В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 8 389 CAD.
Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 3 618 CAD съгласно представената фактура от 21.05.2020 г.
Предвид установените данни за автомобил с идентични характеристики и наличието на противоречиви данни относно стойността на автомобила, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. В този случай на основание чл. 74, 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, 2 и 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Правилно в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото първостепенният административен съд е приел, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, 3 от Митническия кодекс.
Методът по цитирания чл. 74, 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, 1 и 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Т. С. на стоките за митнически цели от Митническия кодекс. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т. е. правилно съдът е приел, че митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, 7 във връзка с чл. 15, 1 от Митническия кодекс.
В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им, както правилно посочва и първоинстанционния съд.
В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, 3 от Митническия кодекс, но незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, 1 МКО, който съответства на чл. 74, 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В този смисъл са решения по адм. дела № 6738/2023 г., № 9207/2023 г. и № 2148/2024 г. на настоящия касационен състав.
Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно употребявани, катастрофирали или с повреди и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, 3 от същия кодекс.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 738/26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1672/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА А. М. да заплати на Лидикар ООД, гр. Бургас сумата 750 лева съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА