Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 3373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по две, идентични по своето съдържание, касационни жалби, подадени от Политическа партия "Средна европейска класа" /ПП "СЕК"/, представлявана от председателя й К. Б., чрез процесуалния му представител адвокат И. Д., съответно - от Б. Р., в качеството на регистриран кандидат за общински съветник на местните избори за общински съвет на община Бургас, срещу решение № 1487/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав, с което е потвърдено решение № 283-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/-Бургас за избиране на общински съветници в изборите за общински съветници и кметове в община Бургас, произведени на 29.10.2023 г. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Бургас или алтернативно - постановяване на нов акт по съществото на спора за обявяване избора на общински съветници в община Бургас на произведените на 29.10.2023 г. избори за недействителен, ведно с присъждането на разноски.

Ответниците - ОИК-Бургас, М. К., К. Т., Д. Г., С. Т., М. К., С. Г., Г. К. и Г. М., чрез процесуалния им представител адвокат Г. М., в писмен отговор по касационните жалби, изразяват становище за неоснователността им. Претендират оставяне в сила на оспореното решение, ведно с присъждането на разноски за производството пред касационната инстанция по представен с нарочна молба от 16.04.2024 г., списък.

Ответникът Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Г., в писмен отговор и открито съдебно заседание по делото, оспорва касационните жалби като неоснователни. Прави искания за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски, по приложен списък.

Ответниците Х. Х. и И. Б., чрез процесуалния им представител адвокат М. Г., в писмени отговори и депозирана на 15.04.2024 г. по делото, писмена молба, навеждат доводи за неоснователността на касационните жалби, по които претендират оставяне в сила на атакуваното решение, ведно с присъждането на разноски за касационното производство, по представен списък.

Ответникът - Б. Д., чрез процесуалния му представител адвокат Х. М., в писмен отговор по жалбите и в открито съдебно заседание, ангажира становище за неоснователността им. Претендира присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение, по приложен списък.

Ответниците - С. Т., Г. Д., Е. М., Й. В., Я. П. и В. З., чрез процесуалния им представител адвокат Г. С., в писмен отговор и постъпила на 16.04.2024 г. по делото писмена молба, оспорват касационните жалби като неоснователни. Правят искане за оставяне в сила на оспореното решение, както и за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, в определен от касационната инстанция размер, при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗЗД/.

Ответникът М. Х., чрез процесуалния си представител адвокат Ю. Б., в писмен отговор и депозирано на 15.04.2024 г. становище, оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Р., в писмен отговор по касационните жалби изразява становище за неоснователността им. Прави искане за оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на разноски.

Ответниците – Ж. Т., К. А. и Д. И., чрез процесуалния си представител адвокат Д. В., в писмен отговор по жалбите ги оспорват, като неоснователни. Претендират присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение, по представен списък.

О. М. коалиция "Граждани за общината", чрез процесуалния си представител адвокат Д. П., в постъпила на 16.04.2024 г. писмена молба отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

Ответниците И. С. и Г. М., в молби, депозирани по делото на 16.04.2024 г., чрез процесуалния си представител адвокат К. Т., оспорват касационните жалби, като неоснователни и претендират присъждането на разноски по представен списък. След изтичане на предоставения от касационния състав по време на откритото съдебно заседание по делото, срок за представяне на писмени бележки, на 24.04.2024 г. чрез упълномощения процесуален представител представят писмени становища по съществото на спора.

Останалите ответници по делото, конституирани като заинтересовани страни в производството пред първата инстанция, редовно уведомени, не изразяват становища по касационните жалби.

По делото, за разглеждане в настоящото производство са присъединени и две частни жалби, по допустимостта и основателността на които касационният съдебен състав дължи произнасяне с настоящия съдебен акт. Първата, с вх.№ 4775/25.03.2024 г. по регистъра на Върховния административен съд, е подадена от Х. Х. и И. Б., чрез процесуалния им представител адвокат М. Г., срещу определение № 2039/12.03.2024 г. по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав. Втората частна жалба, с вх.№ 4777/25.03.2024 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от адвокат Г. С., съдът приема за подадена с оглед последващи негови изявления, в качеството му на процесуален представител на С. Т., Г. Д., Е. М., Й. В., Я. П. и В. З., срещу определение № 2044/12.03.2024 г. постановено по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав. И в двете частни жалби /както и в допълнително депозирани по делото от адвокат Г. С., във връзка с частната му жалба, писмени молби от 19.03.2024 г. и 11.04.2024 г./, са направени искания за отмяната на всяко едно от атакуваните определения, наред с присъждането на разноски за развилите се по частните жалби, производства.

Насрещната страна по частните жалби - ПП "СЕК", представлявана от председателя й К. Б., в подадени на основание чл. 232 АПК писмени възражения, изразява становище за неоснователността им.

Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователността на всички разглеждани в него, жалби.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 459, ал. 8 ИК, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорванията от настоящите касатори, на решение № 283-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Бургас, с което са обявени общинската избирателна квота и резултатът от гласуването за избиране на общински съветници в община Бургас в изборите за общински съветници и кметове, произведени на 29.10.2023 г., по кандидатски листи на партии и коалиции, регистрирани в ОИК-Бургас, разпределени са мандатите за общински съветници по кандидатски листи и са обявени поименно избраните общински съветници. В хода на развилото се първоинстанционно производство съдът е извършил множество процесуални действия, обективирани в редица постановени по делото разпореждания и определения, включително протоколни, детайлно възпроизведени и в мотивите на атакувания съдебен акт. Пред първата инстанция е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число /съобразно т. 3 от дадените на ОИК-Бургас с разпореждане № 4536/07.11.2023 г. по делото, указания/ копие, като електронен образ, качен на диск и заверен при условията на чл. 183, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, на протоколите от всички 339 секционни избирателни комисии /СИК/, разкрити на територията на община Бургас, приобщени към доказателствата по делото съгласно протоколно определение на административния съд от 13.11.2023 г. По искане на оспорващите /сега касатори/ в първото от общо шестте проведени, открити съдебни заседания, съдебният състав е открил производство по оспорване истинността, на основание чл. 193 ГПК, на всички /общо 339/ протоколи на СИК за избор на общински съветници в произведените на 29.10.2023 г. избори. В тази връзка и по направено /отново/ от двамата оспорващи искане за цялостно повторно преброяване и оглед на всички бюлетини, във всички избирателни секции, съдът е допуснал извършването на три съдебно-технически експертизи, назначените вещи лица, по които да отговорят на формулираните в определение № 2922/16.11.2023 г., постановено по делото, въпроси /със задачи включително да извършат повторна проверка на подадените в произведените избори за общински съветници на 29.10.2023 г., действителни и недействителни гласове във всички 339 избирателни секции/. В крайна сметка, предвид възникнало разногласие между единадесетте вещи лица, назначени да дадат заключение по първата допусната експертиза, съдът е изслушал и съответно - приел като доказателство по делото, само две от представените заключения по общо трите назначени от него експертизи, а именно - заключението по изготвената при условията на чл. 203, предложение второ ГПК, петорна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, намиращо се на л. 1583 от том 5 от делото, и заключението от единичната СТЕ, изготвено от вещото лице К. Ш.-Бошева, по посочените в определение № 1217/12.02.2024 г., постановено по делото, въпроси /л. 2 715 от том 9 на делото/. В резултат, за да счете за неоснователни и трите основни групи, релевирани от жалбоподателите пред него, оплаквания за незаконосъобразността на атакувания акт, съответно - да потвърди обжалваното решение на ОИК-Бургас като законосъобразно, съдът правилно е ценил данните от протоколите на ОИК и СИК /изключително подробно описани в решението/ и тези съгласно приетите по делото, две заключения на допуснати СТЕ. Според заключението на петорната СТЕ, прието от съда като компетентно и обосновано дадено, при извършена цялостна проверка на подадените бюлетини, се установява, че от общо 60 388 подадени гласове /при 60 374 отразени в съставения от ОИК протокол/, общият брой на недействителните гласове е 8 192 /при 8 237 отразени в протокола на ОИК/, съответно - броят на действителните гласове е 52 173. Извън тези данни и без да бъдат включени в посочените в заключението изборни резултати, вещите лица отделят като спорни по делото, общо 23 бюлетини. А съобразно заключението на единичната СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено въз основа на данните от заключението на петорната експертиза, и в трите посочени от съда в определение № 1217/12.02.2024 г., варианти на изчисления, разпределението на мандатите между партии и коалиции не се променя. Така, въз основа данните от приетите по делото заключения на СТЕ и извършената от съда собствена преценка относно действителността на отделените като спорни от експертите, 23 бюлетини /15 от които правилно са счетени за действителни от съда, а 8 - за недействителни/, първоинстанционният съд обосновано приел, че общият брой на действителните бюлетини, които следва да участват при определянето на общинската избирателна квота по смисъла на 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ИК, е 50 312. Предвид това и броя на мандатите за общински съвет в община Бургас /51/, общинската избирателна квота съдът определил като "986.50980", а оттам - че с оглед установеното от експертите разпределение на действителните гласове, подадени за участвалите в изборите партии и коалиции, и правилото на чл. 453, ал. 3 ИК, според което право на участие при разпределението на мандатите следва да получат именно партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от тази квота - че резултатите са идентични с посочените в атакуваното решение на ОИК-Бургас /по което са приети за подадени действителни гласове 50 276 и общинска избирателна квота - 986/. В резултат, административният съд е извел обоснован извод, че оспореното решение е законосъобразно по своя краен резултат, тъй като независимо от констатираните несъществени разминавания при отчитането на изборните резултати /в т. ч. след успешно проведеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на 238 от общо 339 протоколи на СИК/, партиите и коалициите, участващи в разпределението на мандатите, както и самото разпределение, не се променят. При тази установеност, въз основа данните от повторното преброяване на всички подадени бюлетини на произведените на 29.10.2023 г., местни избори за избор на общински съветници на община Бургас, отчитайки липсата на промяна в обявените изборни резултати от гласуването, включително относно разпределението на мандатите по партии и коалиции, правилно съдът е преценил като неоснователни наведените оплаквания за неправилност на това разпределение поради неправилно отчитане на гласовете. В този смисъл е и постановил атакуваното пред настоящия съдебен състав решение за потвърждаване решението на ОИК-Бургас, при съответно произнасяне по разноските.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложените в него законосъобразни и обосновани мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция, и които, с оглед възможността, предвидена в субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение.

Противно на изтъкнатите в подадените по делото касационни жалби, конкретни доводи, при постановяването на оспорения съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противовес с оплакванията на касаторите са данните от приобщените в кориците на делото, книжа, сочещи на изключителна прецизност от страна на решаващия първоинстанционен съдебен състав, който при произнасянето си по множеството наведени, включително от настоящите касатори, искания, чрез постановяването по делото на различни разпореждания и определения, в това число протоколни, е разгледал, ценил и обсъдил всички релевирани пред него твърдения и възражения на страните по делото. С оглед на това и законосъобразно събраните по делото доказателства, решението е постановено след всестранно и пълно изясняване на спора от фактическа страна, въз основа на данните от доказателствената съвкупност, в т. ч. от приетите по делото две заключения по назначени по него съдебно-технически експертизи. По аргумент от чл. 158, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 459, ал. 2 ИК, предвид конкретното съдържание на депозираните пред административния съд жалби, не намира основание и оплакването на касаторите, че като не е дал на оспорващите указания за отстраняване на сочената от тях нередовност на жалбите им, съдът се е произнесъл по нередовни жалби. Съдът не може да бъде упрекван, че не е установил несъществуваща нередност на жалбите, още по-малко, че е нарушил разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК /непрецизно обозначена в касационните жалби като ал. 4/, след като на оспорващите е предоставена нееднократно възможност да правят нови искания и да ангажират становища по тези на останалите страни по делото, включително по време на общо шестте проведени пред първата инстанция, открити съдебни заседания по делото. Неоснователни са наведените в касационните жалби възражения относно доклада и липсата на разпределение на доказателствената тежест по делото. Доводите на касаторите във връзка с доклада, освен че не намират основание в закона и фактическата установеност по делото, будят и недоумение, предвид данните от протокола от проведено на 13.11.2023 г. съдебно заседание, в което процесуалните представители на ПП "СЕК" са заявили, че нямат възражения по доклада, а другият оспорващ /сега касатор/ - че поддържа изложеното от адвокатите на ПП "СЕК". На свой ред, възраженията, свързани с доказателствената тежест не кореспондират с данните по делото, в частност - с определение № 2824/09.11.2023 г. и протокол от заседание от 13.11.2023 г., в които във връзка с разпределението на доказателствената тежест са дадени изрични и при това правилни, указания на страните.

Доколкото по делото липсват данни за учредена в полза на касаторите процесуална субституция по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, /че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд/ недопустими за разглеждане в инициираното по касационните жалби производство, са възраженията им за неправилното конституиране на заинтересовани страни пред първата инстанция, в частност на Местна коалиция "Граждани за общината".

Не намира фактическо и правно основание и релевираното в касационните жалби оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл. 184, ал. 2 ГПК, тъй като в разглеждания случай не се касае за представени пред съда електронни документи, каквито предполага приложението на цитираната разпоредба на ГПК, а за преписи на протоколите на СИК, представени като електронен образ, заверен от ОИК-Бургас, с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл. 183, ал. 2 ГПК. Противно на твърденията на касаторите, по делото липсват данни след приемането на тези доказателства с протоколно определение от 13.11.2023 г., включително на диска /CD/, съдържащ всички протоколи на СИК за избор на общински съветници на територията на община Бургас, заверени от ОИК-Бургас при условията на чл. 183, ал. 2 ГПК, процесуалните представители на оспорващите /касатори в настоящото производство/ да са направили искане на основание чл. 183, ал. 1 ГПК, оригиналите на протоколите на СИК да бъдат представени по делото. Действително, искане в този смисъл се съдържа в първоначално подадените до съда жалби, но същото не е поддържано след като към доказателствената съвкупност по делото, са приобщени преписите, като електронен образ, на всички протоколи. Поради това и при липсата на формулирано след приемането им по делото такова искане, съдът не е допуснал съществено нарушение на правилото по чл. 183, ал. 1 ГПК, като не е задължил ОИК-Бургас да представи протоколите от СИК в оригинал. Още повече, че никоя от страните по делото, в т. ч. и никой от оспорващите - сега касатори, не е релевирал оплакване за несъответствие между оригиналите на протоколите на СИК и приетите по делото техни преписи /като електронен образ/, нито е оспорил истинността им по отношение автентичността на положените върху тях подписи. Видно от протоколното определение на административния съд от 13.11.2023 г., производството по реда на чл. 193 ГПК е открито във връзка с оспорването на верността на протоколите на СИК, по твърденията на оспорващите за неправилно отчитане в тях на изборния вот, без същото да е обусловено от твърдения, свързани с автентичността им.

С оглед безспорно установените по делото данни за допуснат от съда оглед на всички бюлетини от произведените на 29.10.2023 г. местни избори за избор на общински съветници в община Бургас, чрез извършването на оглед и повторно преброяване от вещите лица по петорната СТЕ, съобразно формулираните в определение № 2922/16.11.2023 г. въпроси, включително в присъствието на представители на оспорващите страни по делото, без основание се явява и наведеното в касационните жалби оплакване, че съдът не е допуснал оглед на бюлетините, за да се установи оплакването в жалбата, че секционните протоколи не отразяват верния брой на действителните бюлетини. Изтъкнатото в този смисъл възражение на касаторите от касационните им жалби буди недоумение с оглед констатацията на съда в мотивите на оспореното решение, че оплакването на оспорващите за погрешно отчетен брой на недействителните и действителните гласове и разпределението е основателно, но същественият в случая въпрос е дали това погрешно отчитане се е отразило на изборния резултат /отговорът, на който обосновано от данните от фактическата установеност по делото, съдът впоследствие е преценил като отрицателен/.

При липсата, по данни от делото, на установено основание за отвод от кръга на предвидените в субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 22 във връзка с чл. 196, ал. 1 ГПК, неоснователно е и последното оплакване на касаторите - за допуснати от административния съд процесуални нарушения поради определянето на едно и също вещо лице - К. Ш.-Бошева, по двете назначени по делото, петорна и единична експертизи.

При установеното отсъствие на допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения, оспореното решение касационният съдебен състав преценява като обосновано, постановено въз основа на данните от безспорно установената от приобщените доказателства, фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон. Предвид данните от приетите от съда заключения, дадени по назначени от него експертизи и извършената от съда проверка на 23-те спорни бюлетини /15 от които законосъобразно ценени като действителни, а 8 - като недействителни/, правилен е формираният от административния съд извод, че като краен резултат, атакуваното решение на ОИК-Бургас е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изводът не се разколебава от несъмнено установените по делото, разминавания при отчитането в протоколите на СИК и ОИК на част от подадените гласове и респективно - успешно проведеното производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на 238 от протоколите на СИК, след като и при тази фактическа установеност, определените с атакуваното решение на ОИК-Бургас, брой мандати и разпределението им по партии и коалиции, остават непроменени, а оттам - и законосъобразни. Правилно административният съд е приел, че макар да е установена разлика в броя на отчетените като действителни и недействителни бюлетини, обявените с процесното решение на ОИК-Бургас резултати не са опорочени, тъй като и установените от вещите лица /и съда при преглед на 23-те спорни бюлетини/, резултати, сочат на идентично разпределение на мандатите между взелите участие в произведените на 29.10.2023 г. местни избори за избор на общински съвет на община Бургас, кандидати. В тази връзка правилно в атакуваното решение, съдът е отчел, че не всяко нарушение на изборния процес е съществено, водещо до обявяването на произведения избор за недействителен, а само онова нарушение, което създава вероятност, че ако не е било допуснато, изборният резултат е можело да бъде различен и следователно - да бъде постановен различен по съдържание акт на ОИК, каквито несъмнено не са констатирани в разглеждания случай.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице релевираните с касационните жалби отменителни основания, поради което обжалваното решение, като правилно и при установената липса на други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

С оглед приетата неоснователност на касационните жалби, касационният съдебен състав дължи произнасяне по депозираните частни жалби, предвид неотпадането на правния интерес на частните жалбоподатели от оспорване на постановените от първоинстанционния съд, при условията на чл. 248, ал. 3 ГПК, определения. Затова, при преценката си за допустимост и основателност на частните жалби, съставът прие за установено следното:

По частна жалба с вх.№ 4775/25.03.2024 г. по регистъра на Върховния административен съд:

Частната жалба /вх.№ 4775/25.03.2024 г./ на Х. Х. и И. Б., срещу определение № 2039/12.03.2024 г. постановено от административния съд в първоинстанционното производство по настоящото дело, като подадена от надлежни страни в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното определение административният съд е оставил без уважение искането, подадено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК от конституираните като заинтересовани страни в производството пред първата инстанция, горепосочени частни жалбоподатели, за изменение в частта му за разноските на решение № 1487/21.02.2024 г., постановено от съда по адм. дело № 2039/2023 г., с която /част/ на всеки от тях е присъдена сумата от 1 500лв, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, административният съд е приел /преповтаряйки вече изложените мотиви в решението, чието изменение в частта му за разноските е било претендирано/, че разноските за платено адвокатско възнаграждение са присъдени в намален размер, при отчитане на своевременно заявеното от насрещната страна възражение за прекомерността им, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че оказаната от процесуалния представител, процесуална защита е включвала еднакви процесуални действия по отношение и на двете заинтересовани страни, настоящи частни жалбоподатели.

Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III на глава осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението". Затова, в производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, каквито в случая не са налице. В частност, не се установява грешка при произнасянето на административния съд по претенцията на Х. Х. и И. Б. за присъждане на направените от тях разноски за платено адвокатско възнаграждение. В правомощията на съда е при своевременно направено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, възражение за прекомерност, ако прецени, да намали претендирания от страните размер на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно предопределящата обема на процесуалната защита, действителна фактическа и правна сложност на делото, за което да изложи мотиви. В случая това е сторено чрез посочване в решението на законосъобразни и обосновани мотиви, които касационната инстанция споделя и които намира за безпредметно да възпроизвежда в текста на настоящия съдебен акт, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ във връзка с чл. 236 АПК. При липсата на предпоставките за изменение на решението в частта му относно присъдените на частните жалбоподатели разноски, определението, с което искането им основано на чл. 248, ал. 1 ГПК е оставено без уважение, като неоснователно, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По частна жалба с вх.№ 4777/25.03.2024 г. по регистъра на Върховния административен съд:

Частната жалба /вх.№ 4777/25.03.2024 г./ на адвокат Г. С., в качеството му на процесуален представител на С. Т., Г. Д., Е. М., Й. В., Я. П. и В. З., срещу определение № 2044/12.03.2024 г., постановено от административния съд в първоинстанционното производство по настоящото делото, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното:

С атакуваното определение № 2044/12.03.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустимо, искането на настоящия частен жалбоподател, предявено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение в частта му за разноските на решение № 1487/21.02.2024 г., постановено по същото дело. За да постанови този правен резултат, отчитайки т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, ОСГТК, по тълк. дело №6/2012 г., съдът е приел, че искането е недопустимо поради липсата на своевременно представен по делото, списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател пороци на атакувания съдебен акт, съставляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Присъждането на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство по делото адвокат, не изключва приложението на чл. 80 ГПК и т. 9 във връзка с т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, постановено по тълк. дело № 6/2012 г., в частност - че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Съобразно изложените в т. 2 от цитираното тълкувателно решение мотиви, списъкът по чл. 80 ГПК, като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, следва да съдържа не само всички действително направени от страната разноски, но и всички разноски, които страната счита, че следва да й бъдат присъдени. Следователно, в хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ, независимо че реален разход не е извършен, не отпада задължението на претендиращата разноски страна да представи списък на разноските /като абсолютна процесуална предпоставка за евентуално последващо изменение на решението при условията на чл. 248 ГПК/, в който да посочи, че претендира присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД. Така, предвид безспорно установената по делото, липса на представен пред първата инстанция списък на разноските, искането по тази частна жалба за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решението в частта за разноските, правилно е счетено за недопустимо от административния съд, а оттам - и постановеното определение, с което то е оставено без разглеждане, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от делото - оставяне в сила на обжалваното решение, предвид неоснователността на касационните жалби, исканията на касаторите за присъждане на разноски са неоснователни, а претенциите в същия смисъл, своевременно заявени от взелите участие в настоящото производство ответници, са основателни. Затова, при отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на ПП "СЕК", в рамките на проведеното на 16.04.2024 г., открито заседание по делото, общо възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни разноски, и нищожността на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прогласена с решение от 25 януари 2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, при постановяване на настоящия съдебен акт в частта му за разноските, които двамата касатори следва да бъдат осъдени да заплатят общо, съдебният състав приема за установено следното:

На ответниците М. К., К. Т., Д. Г., С. Т., М. К., С. Г., Г. К. и Г. М. следва да бъде присъдена сумата от по 800лв на всеки, представляваща разноски за установено от доказателствата по делото /договори за правна защита и съдействие - л. 297-л. 303 от делото/, платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред касационната инстанция, в намален от съдебния състав размер, съобразно обема на оказаната от процесуалния представител защита и действителната фактическа и правна сложност на делото. На ОИК-Бургас претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв не следва да бъдат присъждани, тъй като извършването им не е доказано по делото /съгласно представения на л. 296 от делото, договор за правна защита и съдействие, заплащането на възнаграждението е уговореното по банков път, но липсват приложени доказателства за действителното му заплащане/. На ответника Д. Г. следва да бъде присъдена сумата от 800лв, представляваща разноски за доказано /съобразно представения договор за правна защита и съдействие - л. 307 от делото/ платено адвокатско възнаграждение, в намален от съдебния състав размер с оглед обема на осъществената процесуална защита и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Исканията на ответниците Х. Х. и И. Б. за присъждане в полза на всеки от тях, на разноски за платени адвокатски възнаграждения на един адвокат в производството пред касационната инстанция в размер на 2 000лв, по приложен списък, но без данни за действителното им заплащане /с оглед съдържанието на приложените на л. 52 и л. 53 от делото договори за правна защита и съдействие, в които не е уговорен начин на плащане/, като недоказани, следва да бъдат оставени без уважение.

На ответника Б. Д. следва да бъде присъдена сумата от 800лв, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение /доказано извършено по делото чрез представен договор - л. 307 от делото/, в намален от съдебния състав размер съобразно обема на оказаната му процесуална защита и действителната фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 ЗЗД, на осъществилия процесуално представителство на ответниците С. Т., Г. Д., Е. М., Й. В., Я. П. и В. З., по делото пред касационната инстанция, адвокат Г. С. следва да бъде присъдена сумата от общо 4 800лв, за оказана от него безплатна процесуална защита и съдействие на всеки от тези ответници /по 800лв за всеки/, съобразно представени договори - л. 261-л. 266 от делото.

Искането на ответника М. Х. за присъждане на разноски, по приложен списък, съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение като недоказано, тъй като в представения списък на разноските се претендира присъждане само на адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1 500лв, с представени доказателства за изплащането му в брой към адвокатско съдружие /л. 74 от делото/, но без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат и представени в тази връзка доказателства.

Неуточнената като размер претенция на ответника Д. Г. за присъждане на разноски, направена в депозирания писмен отговор на касационната жалба /л. 88 от делото/, при установената липса по делото на представен списък на разноските и доказателства за реалното им заплащане, като недоказана, следва да бъде оставена без уважение.

На ответниците Ж. Т., К. А. и Д. И., следва да бъде присъдена на всеки сумата от по 600лв, представляваща разноски за установено от доказателствата по делото /договори за правна защита и съдействие на листи 245, 249 и 250 от делото/, платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред касационната инстанция, в намален от съдебния състав размер съобразно обема на оказаната от процесуалния представител защита и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Искането с правно основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1 т. 3 ЗЗД за присъждане на разноски в определен от касационния съд размер, в полза на осъществилия в настоящото производство, безплатно процесуално представителство на ответницика Местна коалиция "Граждани за общината", адвокат Д. П., следва да бъде оставено без уважение. Предвидената в чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 ЗЗД правна възможност за присъждане на разноски на оказалия безплатна правна помощ и съдействие адвокат на роднини, близки или на друг юрист, е приложима единствено в хипотезата на осъществена безплатна правна помощ в полза на физическо лице, но не и в хипотезата, като разглежданата в случая, на предоставена безплатна процесуална защита на юридически лица и/или друг вид образувания, в това число местни коалиции, регистрирани за участие в изборите за общински съветници и за кметове при условията и по реда на чл. 148 ИК.

На всеки от ответниците И. С. и Г. М., следва да бъде присъдена сумата от по 500лв, представляваща разноски за установено от доказателствата по делото /договори за правна защита и съдействие на листи 271 и 277 от делото/, платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред касационната инстанция, в намален от съдебния състав размер съобразно обема на оказаната от процесуалния представител защита и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Независимо от изхода на настоящото производство в частта му, образувана по частните жалби, разноски за спор относно разноски не се дължат, поради което и не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 459, ал. 9 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1487/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2039/12.03.2024 г. и определение № 2044/12.03.2024 г., двете постановени по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на М. К., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на К. Т., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Д. Г., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на С. Т., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на М. К., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на С. Г., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Г. К., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Г. М., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Д. Г., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Б. Д., [ЕГН], общо сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на адвокат Г. С., [ЕГН], общо сумата от 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в касационното производство безплатна правна помощ, при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Ж. Т., [ЕГН], общо сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на К. А., [ЕГН], общо сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Д. И., [ЕГН], общо сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на И. С., [ЕГН], общо сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Политическа партия "Средна европейска класа" и Б. Р., [ЕГН], да заплатят на Г. М., [ЕГН], общо сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА