Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 3451/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт -София срещу решение № 260 от 15.02.2024 г., постановено по адм. д. № 506/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

Касационният жалбоподател твърди недопустимост, евентуално - неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него , ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Ш. Х. иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национален осигурителен институт - София, се представлява от юриск.Милева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата, в писмени бележки и устно – в хода по същество.

Ответникът, Ш. Х. Х. от гр. Момчилград, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същата чрез адв. М. по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба .

Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт в атакуваните му части е неблагоприятен и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение Административен съд – гр. Кърджали е осъдил Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на Ш. Х. Х. от гр. Момчилград сумата от 500 лв, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в производството по административно обжалване на Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 410 лв.

За да уважи исковата претенция срещу ответника, АС - Кърджали, след подробен анализ на доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост е приел, че са налице всички елементи за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен по реда на задължителния административен контрол и осъществилия се след него съдебен контрол административен акт - Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Кърджали, реално настъпила за ищцата вреда във вид на заплатено в производството по обжалване на административния акт по реда на задължителния административен контрол, която не може да бъде претендирана по реда на възстановяването на деловодни разноски, налице е и причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно разпореждане на пенсионния орган и настъпилата реална вреда, доколкото ако не беше незаконосъобразния административен акт, ищцата не би заплатила възнаграждение на адвокат за обжалването му.

По горните съображения административният съд е уважил исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдебното решение е неправилно по следните съображения:

Сторените разноски за адвокатски възнаграждения било в производствата по обжалване на наказателни постановления, било в производствата по обжалване на индивидуални административни органи пред по-горестоящия административен орган по административен ред могат да се претендират като вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ единствено и само в случаите, в които специалните закони не съдържат изрична разпоредба, предвиждаща или изключваща възможността същите разходи да бъдат претендирани като разноски в рамките на съответните производства, в които са сторени.

В конкретния случай както към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 12.09.2023г., по силата на който ищцата Ш. Х. е заплатила на адв. К. сумата от 500 лв възнаграждение за обжалване на разпореждането на пенсионния орган пред директора на ТП на НОИ - Кърджали по реда на чл.117,ал.2 от КСО, така и към датата на предявяване на исковата молба, е в сила разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО/ изм.ДВ бр.66 от 2023г., в сила от 01.08.2023г./, съгласно която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Тази разпоредба изрично предвижда, че при предвиденото в специалния КСО задължително обжалване на разпорежданията на пенсионните органи пред по-горестоящия административен орган по реда на чл.117, ал.2 от КСО, платените от жалбоподателя суми за адвокатско възнаграждение съставляват разноски в това производство, но същите не му се присъждат, т. е. административният орган не ги дължи на жалбоподателя, тъй като същите остават за негова сметка по аналогия с разпоредбата на чл.541 от ГПК.

Доколкото с изричната разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО въпросът с дължимостта на направените разноски за адвокат в производството по чл.117, ал.2 от КСО е уреден изрично, в смисъл че жалбоподателят няма право да иска присъждането им, то тези разходи не могат да бъдат присъдени и по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Ш. Х. с произтичащите от това правни последици. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, Ш. Х. Х. от гр.Момчилград следва да бъде осъдена да заплати на НОИ съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 212,50 лв, от които -12,50 лв ДТ за касационно обжалване и общо 200 лв юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 от 15.02.2024 г., постановено по адм. д. № 506/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ш. Х. Х. от гр. Момчилград срещу Национален осигурителен институт – София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 / петстотин/ лв, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Кърджали пред по-горестоящия административен орган по реда на чл.117, ал.2 от КСО, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ш. Х. Х. от гр.Момчилград, [ЕГН] да заплати на НОИ съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 212,50 лв, от които -12,50 лв ДТ за касационно обжалване и общо 200 лв юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА