Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 3524/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. К. чрез процесуален представител, срещу Решение № 1028/31.01.2024г., постановено по адм. дело № 2662/2023г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Ревизионен акт № Р-16001622007327-091-001/20.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта потвърден с Решение № 371/09.10.2023г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който на касационния жалбоподател е установено допълнително задължение за данък върху добавената стойност в размер на 141 974.39лв. главница и 12 275.57лв. лихва за забава, за данъчни периоди септември и октомври 2022г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на закона и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационния жалбоподател твърди, че не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, тъй като прехвърлянето на 27% ид. ч. от активите – част от изградена компостираща инсталация и машини и оборудване за нейното функциониране, извършено в полза на О. П. е безвъзмездна доставка. Не е налице типичното прехвърляне на собственост, а единствено изпълнение на задължение за разпределение собствеността на активите, произтичащо от сключено между двете общини споразумение. Това прехвърляне не попада в обхвата на „облагаема доставка“ и за него не е било необходимо издаване на фактури и не следва начисляване на ДДС.

Неправилен е извода на съда, че в конкретния случай нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗДДС е неприложима, тъй като при прехвърлянето на ид. ч. от активите не е имало възмездност, такава е налице при първоначалното изграждане/придобиване на активите в хода на изпълнение на проекта.

Според касатора настоящия случай изцяло попада в обхвата на нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е налице безвъзмездно предоставяне на изградени от РЛ елементи на техническата инфраструктура; не е налице задължение за О. К. да издава фактури за прехвърляне на 27% ид. ч. от активите, тъй като О. П. е заплатила активите при изграждането/доставянето им в резултат на изпълнение на договорите; с това прехвърляне са уредени само вещноправните последици от придобиването на собствеността върху тези активи, предвид съвместното финансиране на разходите за придобиването им.

По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище, чрез процесуален представител. Поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

О. К. чрез процесуален представител е подала и частна касационна жалба срещу определение № 1827/23.02.2024г., постановено по адм. дело № 2662/2023г., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Сочи се неправилност на съдебния акт, тъй като е следвало да се приложи нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, а не чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Освен това съдът не е съобразил своя акт и с решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г., по дело С-438/22 в което е прието, че ако наредба, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на национална правна уредба, националния съд е длъжен да откаже да я приложи. Съдът е следвало да извърши преценка с оглед вида и характера на правния спор и така да присъди юрисконсултско възнаграждение, а не автоматически да приложи чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. Наредба № 1/09.07.2004г.

Моли съда да отмени определението и да уважи молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмена молба оспорва частната касационна жалба и счита определението на АС – Пловдив за правилно.

Представителят на Върховната прокуратура дава устно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност, както на касационната жалба, така и на частната такава.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество е основателна, предвид следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил № Р-16001622007327-091-001/20.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта потвърден с Решение № 371/09.10.2023г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който на касационния жалбоподател е установено допълнително задължение за данък върху добавената стойност в размер на 141 974.39лв. главница и 12 275.57лв. лихва за забава, за данъчни периоди септември и октомври 2022г.

За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

О. К. е бенефициер по проект „Проектиране и изграждане на територията на община Кричим на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци, генерирани от община Кричим и община Перущица, вкл. осигуряване а необходимото оборудване и на съоръжения за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци“. Експлоатацията на изградената инфраструктура следва да се осъществява от двете общини – партньори чрез учредено от тях съвместно търговско дружество.

Представено е по делото сключено между двете общини Споразумение за партньорство № РД-02-21-98/28.05.2018г., според което изградената със средствата по процедурата инфраструктура в т. ч. движимо и недвижимо имущество, ще е общинска собственост, като собствеността на изградената инфраструктура ще се разпредели съгласно договорените дялове – 73% за община Кричим и 27% за община Перущица, които ще се прехвърлят в собственост от водещата община на общината партньор.

Общините – партньори са се задължили да осигурят финансови ресурси за покриване на първоначалните допустими разходи по проекта, преди средствата да бъдат възстановени от ОПОС 2014-2020.

Между двете общини е сключен договор № РД-02-21-187/19.09.2022г., за прехвърляне на идеални части от правото на собственост, съгласно който прехвърлителят прехвърля на приобретателя 27/100 ид. ч. от правото на собственост върху сграда КИ 39921.301.2.1 – административна, делова сграда, с отчетна стойност 106 951.61лв.

С договор № РД-02-21-188/19.09.2022г. за прехвърляне на идеални части от правото на собственост се прехвърлят 27/100 ид. ч. от правото на собственост върху изградените съоръжения и доставеното и монтирано стационарно оборудване в компостиращата инсталация с отчетна стойност от 1 938 191.03лв.

С договор № РД-02-21-189/19.09.2022г. за прехвърляне на идеални части от правото на собственост се прехвърлят 27/100 ид. ч. от правото на собственост върху доставеното по проекта мобилно оборудване и машини с обща отчетна стойност от 560 184лв.

Установено е, че за прехвърляне на 27% ид. ч. от правото на собственост върху описаните активи не са издадени фактури за продажба с начислен ДДС.

Данъчния орган е приел, че прехвърлянето на собствеността върху описаните активи предоставя облагаема доставка на стока по смисъла на чл. 6 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС тъй като община Кричим е регистрирана по ЗДДС лице, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е платец на ДДС, дължим за прехвърлянето на 27% от изградената инфраструктура. В данъчната основа са включени сумите по описаните по-горе договори. Отделно от това е прието и, че се следва начисляване на ДДС в размер на 1 286.74лв., представляващ 27% от ДДС за извършените общи разходи по издадени фактури, тъй като с тези разходи РЛ е следвало но не е увеличило данъчната основа на доставката по прехвърляне на собствеността.

АС – Пловдив е счел РА за материалнозаконосъобразен. Посочил е, че потребителското благо е полученото от община Перущица съпритежание в правото на собственост върху компостиращата инсталация и прехвърлянето на активите се изразява в прехвърляне собствеността върху тях независимо дали това е момента в който твърди данъчния орган – при сключване на договорите или когато сочи РЛ – при изграждане на инсталацията.

АС – Пловдив е приел, че в конкретния случай е налице облагаема възмездна доставка, тъй като съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. За община Перущица е налице получаване на облага, тъй като с реализиране на предвидените вещно-правни последици, общината се е сдобила с право на разпореждане с активите, каквито не е имала.

Решаващия съд е отхвърлил довода за безвъзмездност на доставката, тъй като насрещната престация се изразява в предвиденото и договорено съучастие във финансирането на проекта, независимо от начина, по който е определено дяловото участие на община Перущица. РЛ е получила партньорството на община Перущица, изразяващо се в участие в съфинансирането на проекта и със сключването на договорите за прехвърляне на ид. ч. от правото на собственост се е възстановило това което е било дадено.

Първоинстанционния съд в допълнение към горното е приел, че община Кричим, макар и публично правен субект в конкретния случай се явява ДЗЛ, тъй като прехвърлянето на вещни права върху активи и получаването на плащания по съфинансиране не е упражняване на държавна власт.

Предвид горното съдът е приел, че правилно с РА е начислен допълнително ДДС тъй като се касае за облагаеми доставки.

По отношение осчетоводените от РЛ разходи е прието, че те са извършени във връзка с проекта и по тях е ползван ДК и с оглед придобиване на активите, дяловото участие на общината партньор е 27% и последната е имала права върху придобиването в процеса на реализация на проекта, то е следвало да се извърши префактуриране на припадащата се част от тези разходи, които не са намерили отражение в договорите за прехвърляне на права върху компостиращата система. Предвид на това е прието, че правилно данъчния орган е включил 27% от стойността на тези общи разходи в данъчната основа на извършените облагаеми доставки, свързани с управлението и изпълнението на проекта.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

От фактическа страна съдът е установил релевантните за спора факти, по които не се формира спор и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения РА. Фактическите му изводите са обосновани на приобщените по делото доказателства. В резултат обаче съдът е достигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения РА, който е несъответен на материалния закон.

В конкретния случай въпроса на който е следвал да отговори АС – Пловдив е дали е налице доставка, подлежаща на облагане с ДДС. Не се спори, че община Кричим, като водеща община и община Перущица като партньор са сключили договор с Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ към МОСВ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци“. Въз основа на този договор между двете общини са сключени и три договора за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху изградената компостираща инсталации, като община Кричим се е задължила да прехвърли и реално е прехвърлила на община Перущица 27% ид. ч. от посочената инсталация. Спорния въпрос е именно дали това прехвърляне на ид. ч. от изградената по съвместен проект на двете общини компостираща инсталация попада в хипотезата на облагаема доставка, за която се дължи и съответен ДДС.

По смисъла на чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Както се посочи по-горе в настоящия случай се касае за прехвърляне от община Кричим на община Перущица на 27% ид. ч. от изградена компостираща инсталация по ОПОС 2014-2020г. По своята същност компостиращата инсталация представлява специфичен елемент на екологичната инфраструктура – обект на общинската система за разделно събиране и третиране на биоразградими отпадъци /в този смисъл виж решение № 8747/25.09.2023г., постановено по адм. дело № 11778/2022г. на ВАС/. Видно от доказателствата по делото собствеността върху така изградената компостираща инсталация е общинска и има касателство към дейността и на двете общини свързани със събиране и обработка на зелени отпадъци и/или биоразградими такива. Въз основа на тези изводи следва да се приеме, че настоящото прехвърляне на ид. части от изградена компостираща инсталация попада в обхвата на чл. 10б, ал. 1 от ЗДДС - не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.

Компостиращата система е изградена с отпуснати безвъзмездни финансови средства по Оперативна програма „Околна среда“ с цел по-доброто и рационално събиране на зелени отпадъци и/или биоразградими такива и е в полза на двете общини. Прехвърлянето на ид. ч. от тази екологична инфраструктура от страна на РЛ на общината партньор е във връзка както със сключения договор за получаване на безвъзмездно финансиране по ОПОС 2014-2020г., така и въз основа на взети решения на общинските съвети на Кричим и Перущица и най-вече въз основа на сключени три договора за прехвърляне на ид. ч. от изградената инсталация от РЛ на общината партньор. В случая, както е посочено и в касационната жалба липсва възмездност при извършване прехвърляне право на собственост върху ид. ч. от изградената екологична инфраструктура. Такава е била при първоначалното изграждане на актива в хода на изпълнение на проекта. Липсва задължение от страна на община Перущица, както е прието в РА, за заплащане на парична сума към РЛ към момента на прехвърляне на ид. ч. от собствеността върху актива. Именно във връзка с това не е издадена и данъчна фактура поради липсата на насрещни престации, които да са предмет на облагане с ДДС. С това прехвърляне се постига само вещно-правния ефект и се слага край на продължителната процедура свързана с изграждане на компостиращата инсталация по ОПОС 2014-2020г. Облигационните отношения между двете общини са били уредени именно чрез съвместното им финансово участие в изграждането/придобиването на актива, но не и към момента на прехвърляне на собствеността върху него.

Не на последно място следва да се приеме, че безвъзмездно предоставените активи от РЛ към община Перущица са публична общинска собственост – арг. на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС. В тази насока са представени и актове за общинска собственост.

С оглед на горното неправилен се явява и извода на първоинстанционния съд за начисляване на ДДС върху стойността на общите разходи, съразмерно прехвърлената ид. ч. от актива, тъй като, както се посочи по-горе, липсва облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.

Гореизложено налага извод за основателност на касационното оспорване срещу обжалваното съдебно решение, поради което то, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което спорният РА да бъде отменен като незаконосъобразен.

ПО ОТНОШЕНИЕ ЧАСТНАТА КАСАЦИОННА ЖАЛБА:

Обжалва се определение № 1827/23.02.2024г., постановено по адм. дело № 2662/2023г. с което е оставено без уважение искането на община Кричим за изменение на съдебното решение в частта за разноските. С оглед резултата от касационното оспорване на съдебния акт т. е. с оглед отмяната на съдебното решение респек. отмяната на оспорения РА, се следва и отмяна на определението за оставяне без уважение на молбата в частта за разноските, без съда да се произнася по неговото материалнозаконосъобразност.

С оглед изхода на спора и представените доказателства, своевременно направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две съдебни инстанции е основателно. Националната агенция по приходите следва да заплати следните суми: за пред АС – Пловдив 50.00лв. д. т. и 10 330лв. адвокатско възнаграждение и за пред касационната инстанция – 1 233.99лв. д. т. и 10 330лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1028/31.01.2024г., постановено по адм. дело № 2662/2023г. на Административен съд – Пловдив, вкл. и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № Р-16001622007327-091-001/20.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта потвърден с Решение № 371/09.10.2023г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който на касационния жалбоподател е установено допълнително задължение за данък върху добавената стойност в размер на 141 974.39лв. главница и 12 275.57лв. лихва за забава, за данъчни периоди септември и октомври 2022г.

ОТМЕНЯ определение № 1827/23.02.2024г., постановено по адм. дело № 2662/2023г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на О. К. с адрес гр. Кричим, пл. „Обединение“ № 3, представлявана от кмета на общината, сума в размер на 21 943.99лв. /двадесет и една хиляди деветстотин четиридесет и три и 0.99/, разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ