Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 3495/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Б. В. против решение № 286/ 23.02.2024 г. по адм. дело № 176/2023 г. на Административен съд -Перник, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх. № 20-26959/08.06.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Перник, за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Перник за сгради с идентификатори 55871.504.676.1 и 55871.504.676.2, находящи се в поземлен имот с идентификатор 55871.504.676 по КККР на гр. Перник. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което отказът на административния орган да бъде отменен или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – началникът на СГКК – Перник не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховния административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Оспореното решение на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на отказа на началника на СГКК – Перник да одобри изменение на КРНИ за сгради с идентификатори 55871.504.676.1 и 55871.504.676.2, разположени в поземлен имот с идентификатор 55871.504.676 по КККР на гр. Перник съгласно подаденото от жалбоподателя В. заявление вх. № 01-290139/23.05.2023г. Поисканото от заявителя изменение се изразява в промяна на данните за собствеността в КРНИ за сгради с идентификатори 55871.504.676.1 и 55871.504.676.2, находящи се в ПИ с идентификатор 55871.504.676 по КККР на гр. Перник, като М. Г. А. и останалите наследници на Б. В. А.: Е. Б. В., С. Б. В. и жалбоподателя Е. Б. В. бъдат вписани като собственици на сградите на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Доказателства, легитимиращи наследниците на Б. В. А. като собственици на посочените сгради не са представени.

По делото е установено, че според КК на гр. Перник, одобрена през 2008 г. със заповед на изпълнителния директор на АГКК, ПИ с идентификатор 55871.504.676 по КККР на гр. Перник е с площ от 311 кв. м., намира се в урбанизирана територия и в него са разположени сграда с идентификатор 55871.504.676.1 с площ от 73 кв. м., на един етаж с предназначение: жилищна – еднофамилна и сграда с идентификатор 55871.504.676.2 с площ от 43 кв. м., на един етаж с предназначение: сграда за търговия. В КРНИ за ПИ с идентификатор 55871.504.676 по КККР на гр. Перник като собственици са записани: М. Г. А. на 1/2 ид. част съгласно нот. акт № 187, т. VIII, д. № 2740/1995г., приложен по делото и наследници на Г. М. Г. също на 1/ 2 ид. част съгласно нот. акт № 196, т.I, д. № 229/ 1946 и нот. акт № 193, т.I, д. № 226/ 1946 г. В този смисъл са заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза и представената от жалбоподателя комбинирана скица от 13.06.2023г.

При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че отказът на административния орган да измени КРНИ съгласно заявлението на жалбоподателя е законосъобразен.

Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). В случая административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР не са изпълнени. Липсват доказателства за промяна на данните за собствеността по отношение на сградите с идентификатори 55871.504.676.1 и 55871.504.676.2, находящи се в ПИ с идентификатор 55871.504.676 по КККР на гр. Перник, настъпили след одобряване на КККР през 2008 г. Не са представени и документи, легитимиращи лицата, посочени от заявителя, като собственици на сградите, а нотариалният акт, от който М. Г. черпи правата си, е отразен в КРНИ. Следователно не се установява дублиране на титули за собственост, което да е основание за вписване на наследниците на Б. В. по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР в КРНИ.

Всички възражения и доводи на жалбоподателя, свързани с начина на придобиване на имота, времето и начина на строителството на сградите и правата върху същите, предполагат установяване на вещни права, което не може да бъде направено в производство по изменение на КРНИ по реда на чл. 53, ал. 1 ЗКИР. Съгласно чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от закона данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от посочените в текста източници, т. е. от документи, легитимиращи лицата като титуляри на вещни права. По реда на административното производство, респ. в производството по оспорване на административни актове не могат да се установяват вещни права и да се разрешават спорове за собственост.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдпроизводствените правила също е неоснователен.

Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК, като в съответствие с чл. 171, ал. 5 АПК на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства, включително чрез ангажиране на специални знания.

Съдебното решение е постановено след съвкупна преценка на събраните по делото и релевантни за правилното решаване на спора доказателства и е със съдържането по чл. 172а, ал. 2 АПК, а доводът на касатора, че решението е постановено при липса на мотиви е неоснователен.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Перник е обосновано и е постановено в съответствие с материални закон и при спазване на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286/23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 176/2023 г. на Административен съд - Перник.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА