Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. В. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 3617/2024 г.
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите чрез юрисконсулт Ралева срещу Решение №201 от 16.02.2024г., постановено по адм. дело №1349/2023г. по описа на Административен съд – София област/АССО/.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението първоинстанционния съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ относно определяне на размера на дължимото обезщетение.
Сочи се също, че неправилно е уважил и иска за присъждане на обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДСл.
Моли съда да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което изцяло да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В с. з. за касационния жалбоподател, редовно призован, се явява юрисконсулт Ралева, поддържа касационната жалба. По същество моли да се уважи жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, както и направените разноски за държавна такса, съобразно списък на разноските.
Ответникът – Д. В. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с. з.. В писмен отговор на касационната жалба адв. П. в качеството на пълномощник на Д. Р. изразява становище за правилно съдебно решение и моли същото да бъде оставено в сила, претендира разноски. В допълнителна молба оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна по делото, претендира разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и затова е допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред АССО е образувано след като с Решение №11109 от 15.11.2023г. по адм. дело 11860/2022г. по описа на ВАС частично е отменено Решение №1077/31.10.2022г. на АССО, постановено по адм. дело 96/2022г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Съобразно дадените указания от ВАС на РБ правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е относно основата, върху която следва да се определи обезщетението.
За да постанови решението си първоинстанционния съд прецизно е установил релевантните факти по делото и е стигнал до обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл, съгласно която държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
Съдът правилно е обсъдил фактическата обстановка като относно начина на определяне на претендираното обезщетение, съгласно правилата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл се е позовал на изготвената в съдебното производство съдебно - счетоводна експертиза. Нормата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл има предвид основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно.
Неоснователни са доводите в касационната жалба относно това, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. претендирано от г-н Р. следва да се определи на база основна заплата в размер на 1 200 лв.
Правилно съдът е приложил и разпоредбата на чл.122, ал.3 от ЗДСл., съгласно която, когато възстановен по реда на ал.1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.
Установено е по делото, че Р. се е явил на работа на 22.03.2019г. на работа, като е допуснат до работа на 07.05.2019г.
Позовавайки се на заключението на вещото лице правилно съдът е приел, че на Д. Р. се дължи обезщетение на основание чл.122, ал.3 от ЗДСл в размер на 2 604лв., съответно за мораторна лихва върху обезщетението за недопускане на работа в размер на 723лв..
Решението е обосновано – съдът, въз основа на правилно установената от доказателствата фактическа обстановка аргументирано е изложил законосъобразни правни изводи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 900 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно посоченото в договор за правна защита и съдействие, приложен на л.28 от касационното дело.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №201 от 16.02.2024г., постановено по адм. дело №1349/2023г. по описа на Административен съд – София област/АССО/.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Д. В. Р. с [ЕГН] направените разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 900лв./деветстотин/.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА