О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4272София, 24.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2834/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1931/11.04.2025 г. на Х. Н. Х., чрез адвокат В. Ч., срещу въззивно определение № 322/30.03.2025 г. по ч. гр. дело № 158/2025 г. на Окръжен съд - Габрово, с което е потвърдено определение № 260000/17.01.2025 г. по гр. д. № 1169/2019 г. на Районен съд - Севлиево. С последното е допълнено определение № 260001 от 30.07.2024 г. в частта за разноските, като Х. Х. е осъден на основание чл. 67 ГПК да заплати на М. С. Н. 1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното определение. Посочва се, че срокът за искане за присъждане на разноски е пропуснат, както и се навежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар.

В изложението към частната касационна жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно: ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, времето за извършването и спешността й, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, съдът може ли да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по възражение за...