Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 3789/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. И. С. от гр.София, подадена от процесуален представител адв. Т. срещу решение №3011 от 04.05.2023 г. по адм. дело №3162/2022 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №8121К-1523/10.03.2022г. на министъра на вътрешните работи / допусната поправка на очевидна фактическа грешка с последващо решение №1225 от 26.02.2024г. по делото/. С доводи за неправилност и необоснованост на решението и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи като незаконосъобразна, със законните последици.

Ответникът министър на вътрешните работи, чрез юрк. П. и юрк. М., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба, като подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

За да постанови обжалваното решение Административен съд - София град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и целта на закона. Приел е, че с процесната заповед е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл във връзка със заповед №8121К-1299/08.03.2022г на министъра за утвърждаване на щат на Дирекция „УССД“-МВР, служебното правоотношение на С. И. С. като началник отдел „Почивно дело“ при Дирекция „УССД“-МВР, поради съкращаване на длъжността, считано от 14.03.2022г. Законосъобразността на оспорената заповед е мотивирана с наличие изискванията на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, тъй като е премахната като нормативно определена позиция длъжността на С. със закриване на отдел „Почивно дело“ при Дирекция „УССД“-МВР и нейните функции не се припокриват с тези на новата длъжност на началник отдел „Социални дейности“, тъй като са включени организиране и контрол по направление обществено хранене и провеждане на обществени поръчки.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон.

Оспорената заповед, както правилно е прието в обжалваното решение, е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал.1 от ЗДСл във връзка с чл.33,т.7 ЗМВР и при спазване на изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа посочените в нормата на чл. 108, ал.1 от ЗДСл реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението, което в случая съвпада с фактическото. Спазени са и процедурните изисквания за издаване на заповедта - служебното правоотношение на С. е прекратено, след като със заповед №8121К-1299/08.03.2022г на министъра е утвърден нов щат на дирекция „УССД“-МВР, съгласно който е закрит отдел „Почивно дело“. Въпреки това заповедта се явява незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона.

Формално изискванията на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл са осъществени – броят на отделите в Дирекция „УССД“-МВР е намален от осем на шест, съответно бройките за длъжността „началник отдел“ също са намалени от осем на шест. Конкретно отдел „Почивно дело“, ръководен от С. е закрит, като неговите функции са възложени на новия отдел „Социални дейности“. В случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени обаче е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал.1 от кодекса административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при необходимост от реорганизация на отделите в Дирекция „УССД“-МВР с намаляване на общия им брой и премахване на някои от бройките за длъжността „началник отдел“, да се извърши преценка с оглед това, че се запазва цялостната дейност на дирекцията, остават ли незаети щатните позиции, които да се заемат от служители, които реално допринасят за изпълнение на работата на дирекцията. В случая спецификите на дейността на съответните отдели нямат съществено значение освен, ако не обосновават изискване на определена квалификация, тъй като на всички длъжности за началник отдел са възложени управленски, координационни и контролни функции, т. е. това е длъжност, чиито съществени задължения са по ръководство и контрол на дейността, независимо от нейната специфика. В подкрепа на направеното заключение е обстоятелството, че новата длъжност „началник отдел „Социални дейности“ е вакантна, а цялостната дейност на дирекцията е запазена и промените са с цел общо подобряване изпълнението на функциите на дирекцията. В разглеждания казус този разумен подход не е възприет от органа по назначаването – съществува след датата на съкращението вакантна позиция за длъжността „началник отдел“ в дирекцията и тя е именно за новообразувания отдел „Социални дейности“, в който попадат функциите на закрития отдел „Почивно дело“, ръководен до утвърждаване на новия щат от С.. Тази длъжност е с идентично ръководно ниво на заеманата от С., а именно 5в по Класификатора на длъжностите в администрацията и по длъжностните характеристики, като функциите в по-голямата си част се припокриват. Маркираните от административният съд разлики досежно включените в длъжността началник отдел „Социални дейности“ функции за организиране и контрол по направление обществено хранене и провеждане на обществени поръчки, не обосновават различна нова длъжност по новия щат, тъй като те са упражнявани и от закритата позиция на началник отдел „Почивно дело“, още повече, че в структурата на Дирекция „УССД“- МВР има самостоятелен отдел „Обществени поръчки“.

Изложеното сочи на допуснато нарушение на принципа, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателя С., които са засегнати в по - голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата с намаляване на броя на отделите е било възможно да се предприеме без да се засягат реално заети длъжности при положение, че се оставя вакантна длъжността на началник на новия отдел „Социални дейности“ , т. е. тя реално не се изпълнява с което не се допринася за работата на дирекцията. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чието длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин още повече, че смисълът на съкращението е да се оптимизира дейността като функциите и задълженията се изпълняват от по - малко на брой, но по - квалифицирани служители, какъвто безспорно е съкратения началник отдел „Почивно дело“, чийто функции са преминали в новообразувания отдел с вакантна длъжност на ръководителят му. Нарушението на принципа на чл. 6, ал.1 и ал. 2 от АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна.

С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към освобождаване от длъжност на професионално подготвен служител и същевременно разкриване на вакантна позиция с функции, сходни на изпълняваните от служителя, чието правоотношение е прекратено. Несъответствието на административния акт с целта на закона е друго самостоятелно основание за отмяната му.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че в случая изискванията на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение на С. не са спазени, съответно налице е основанието по чл.146, т.5 АПК за отмяна на оспорената заповед.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалвания съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което решението подлежи на отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от касатора, ответникът на основание чл.143,ал.1 АПК дължи реално направените в процеса разноски в общ размер на 2400лв, съставляващи адв. в.ия за двете съдебни инстанции /по 1200лв за всяка/. По отношение на претендираното второ адв. в.ие за касационната инстанция от 1200лв, настоящия състав намира за основателно заявеното от процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №3011 от 04.05.2023 г. по адм. дело №3162/2022 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед №8121К-1523/10.03.2022г. на министъра на вътрешните работи като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на С. И. С. от гр.София с [ЕГН] сумата 2400лв /две хиляди и четиристотин лева/, разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА