Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 3797/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. И. чрез процесуален представител – адв. Г. Ю. против решение № 247 от 31.01.2024 г., постановено по адм. д. № 164/2023 г. по описа на Административен съд гр.Кюстендил. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209 т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и да бъде осъдена О. Д. представлявана от кмета, административният орган да изпълни, да извърши вменените му по закон фактически действия с оглед бездействието му, а именно да предприеме действия и приложи на място, одобрения със заповед № 479/14.04.1982 г., с която е одобрен регулационният план на [населено място], община Дупница, регулационен план в частта за улична регулация за улица с осови точки 121-125-126-127 и реализира на място улица с посочените осови точки, за да се осигури възможност за спокойно и съответно на обема на правото на собственост, право на ползване на имота. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – кмет на О. Д. чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна, но не по изложените в същата доводи, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. М. И. против бездействие на О. Д. представлявана от кмета на общината – инж. М. Ч. по подадено заявление по реда на чл. 256 АПК, вх. № 94-М-498 от 09.06.2021 г. за предприемане на действия по прилагане на одобрения със заповед № 479/14.04.1982 г. регулационен план на [населено място], О. Д. в частта за уличната регулация с осови точки 121-125-126-127 и реализация на място на улица с тези осови точки. В петитума на исковата молба се иска да се осъди О. Д. представлявана от кмета на общината – инж. М. Ч., да изпълни свое, произтичащо от закона задължение, а именно да предприеме действия и приложи на място одобрения със заповед № 479/14.04.1982 г. регулационен план на [населено място], О. Д. в частта за уличната регулация с осови точки 121-125-126-127 и реализация на място улица с тези осови точки като осигури възможност за спокойно и съответно на обема на правото на собственост право на ползване на имота и в условията на евентуалност се иска да се осъди О. Д. представлявана от кмета на общината – инж. М. Ч. да изпълни да извърши вменените му по закон фактически действия с оглед бездействието му, а именно да предприеме действия и приложи на място, одобрения със заповед № 479/14.04.1982 г. регулационен план на [населено място], О. Д. в частта за уличната регулация за улица с осови точки 121-125-126-127 и реализация на място улица с тези осови точки за да се осигури възможността за спокойно и съответно на обема на правото на собственост право на ползване на имота. С определение № 252 от 07.06.2023 г. (л. 63), съдът на основание чл. 153, ал.1 АПК, конституира като страни по делото С. М. И. и ответник - кметът на О. Д.

В мотивната част на решението е казано че същото е образувано по искова молба на С. И. против бездействие на кмета на община Дупница. С диспозитива на решението е отхвърлена исковата молба на С. М. И. с искане да се осъди ответника да изпълни произтичащо от закона негово задължение и И. е осъден да заплати на О. Д. направените по делото разноски в размер на 1500 лв.

На първо място съдът неправилно конституира като ответник субект, който не е посочен в исковата молба - кмета на О. Д. тъй като искът е насочен срещу О. Д. представлявана от кмета на общината – инж. М. Ч., а не срещу конкретен административен орган, като това е направено без исковата молба да е оставена без движение и без да са дадени указания за отстраняване на нередовности. Искането на жалбоподателя, формулирано в исковата молба е да се осъди О. Д. представлявана от кмета на общината – инж. М. Ч. като е направено и алтернативно искане по чл. 256, ал.2 АПК, което не е ясно формулирано, а преповтаря основното искане и съдът приема, че се касае за заявление вх. № 94-М-498/09.06.2021 г., каквото заявление не е подавано от С. И., както и не е изследвано от съда дали, ако се поддържа такова искане е спазен срокът, посочен в ал.2 на чл. 256 АПК. С диспозитива на решението е отхвърлена исковата молба на С. М. И. с искане да се осъди ответника, като в случая съдът е приел, че това е кметът на О. Д. но както се посочи по-горе формулираното в исковата молба искане е да се осъди О. Д. Следователно съдът се произнася по нередовна искова молба и постановява диспозитив, който е различен от петитума на исковата молба, което обосновава недопустимост на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституиран ответник, срещу когото не е предявен иск. Като недопустимо решението следва да се обезсили, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да остави без движение исковата молба, като на жалбоподателя се даде срок да посочи срещу кой административен орган е предявен иска, да конкретизира алтернативното си искане, включително фактическите действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на кой нормативен акт са и да обоснове правния си интерес.

Предвид изхода на спора разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 247 от 31.01.2024 г., постановено по адм. д. № 164/2023 г. по описа на Административен съд гр.Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ