Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: АНЕЛИЯ АН. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 3812/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. С., Й. М. К. и Е. М. С., чрез адв. Т. Б. като процесуален представител, против решение № 246 от 19.12.2023 г. по адм. дело № 357/2022 г. на Административен съд – Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се липса на мотиви на съдебния акт, както и ненадлежна преценка на събраните доказателства. Отрича се наличието на предпоставките по чл.62, ал.2 АПК с твърдения, че по посочения процесуален ред е формирано друго волеизявление на органа. Прави се искане за отмяна на решението и да се постанови ново по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена.

Устно в съдебно заседание и в приложени писмени бележки, адв. Б. поддържа изложените в жалбата доводи и искания, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – главният архитект на О. С. баня, чрез пълномощника си по делото адв. Д. И., представя писмен отговор със становище за оспорване на касационната жалба. Възразява срещу допустимостта на оспорването на административния акт.

Ответникът – „Или-Никая“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. К., в писмен отговор и в писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение – за обосновано и правилно. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели срещу заповед № СБ-ОАГ-20/27.09.2022 г. на главния архитект на община Сапарева баня, с която на осн. чл.62, ал.2 АПК във връзка с установени явни фактически грешки, е изменена виза за проучване и проектиране № 51/13.10.2020г. на същия административен орган. Последната е издадена по заявление на „Или-Никая“ ЕООД на осн. чл.140, ал.2 от ЗУТ за изграждане на “надстройка, пристройка и преустройство на сграда от основното застрояване с предназначение - жилищна сграда със стаи за настаняване с идентификатор 65365.602.180.1 по КК на гр. Сапарева баня“ в УПИ ХVІІ-541, кв. 72 по плана на града. С оспорената по делото пред административния съд, заповед, е изменена визата за проучване и проектиране, както следва: вместо „Подробен устройствен план – План за застрояване, одобрен със заповед № РД-1031/16.07.1982г. на председателя на ОбНС-С. Д. чл.134, ал.6 ЗУТ“, да се чете „Подробен устройствен план – План за застрояване, одобрен със заповед № 432/25.11.2009г. на кмета на община Сапарева баня, чл.42, ал.2 ЗУТ“; вместо “надстройка, пристройка и преустройство на сграда от основното застрояване с предназначение - жилищна сграда със стаи за настаняване с идентификатор 65365.602.180.1 по КК на гр. Сапарева баня“, да се чете “надстройка, пристройка /допълващо застрояване с търговско предназначение/ и преустройство на сграда от основното застрояване с предназначение - жилищна сграда със стаи за настаняване с идентификатор 65365.602.180.1 по КК на гр. Сапарева баня“.

Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и въз основа на анализа им е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.62, ал.2 АПК вр. с чл.140, ал.7 ЗУТ, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

За да постанови този резултат, съдът е констатирал несъответствие между действителната воля на органа и изразената в издадената виза, с оглед на което е приел за доказани предпоставките по чл.62, ал.2 АПК. Очевидната фактическа грешка по отношение на плана се свърза с данните в акта за допустимите стойности и показатели за застрояване, които съвпадат с предвидените за устройствената зона с ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 432/25.11.2009г. и противоречат на тези по ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № РД-1031/16.07.1982г., което противоречие органът е отстранил по реда на чл.62, ал.2 АПК. По отношение разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗУТ, несъответствието във волята на органа, отстранено с процесната заповед, съдът обосновава с отразената в графичната част към визата, постройка на допълващото застрояване, разположена на вътрешната граница на УПИ ХVІІ-541 и на калкан със заварена сграда в съседния имот, което удовлетворява изцяло визираната хипотеза на ЗУТ. С данните в графиката към издадената виза и в комбинираната скица като неразделна част от същата, съдът обосновава изменението с оспорения акт в частта относно добавения текст „…пристройка /допълващо застрояване с търговско предназначение/…“. Сочи се, че местонахождението и разположението на постройката, съответстват на вида й като сграда от допълващото застрояване, а търговското и предназначение се извлича от заявлението на възложителя, което органът е одобрил изцяло с издадената виза. Отречени са като неоснователни доводите на жалбоподателите за промяна във волята на издателя на акта по реда на поправката на ОФГ.

Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на главния архитект на община Сапарева баня за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустима жалба. Противно на поддържаната теза, жалбоподателите като собственици на УПИ ХVІ-540, кв.72 по плана на гр. Сапарева баня, който е съседен на процесния УПИ ХVІІ-541, кв. 72 и за който с визата за проучване и проектиране е предвидено свързано застрояване, имат качеството на заинтересовани лица по см. на чл.131, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.140, ал.3 ЗУТ и са упражнили надлежно правото си на жалба срещу заповедта за отстраняване на ОФГ, която е неразделна част от издадената виза.

Оспореното решение е правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице по СТЕ. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, относими към предмета на делото, на които е даден мотивиран отговор. Наведените в касационната жалба оплаквания за липса на мотиви на съдебния акт, са неоснователни.

Аргументирано и в съответствие със законовата уредба и доказателствата, първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че са налице материалноправните предпоставки по чл.62, ал.2 АПК. Цитираната норма предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта. В случая правилно съставът на Административен съд - Кюстендил приема, че с оспорената заповед главният архитект на община Сапарева баня, не променя вече формираната с първоначалния акт, а именно визата за проучване и проектиране с № 51/13.10.2020г., воля и не засяга смисъла на възприетото разрешение по случая. С оспорената заповед органът поправя очевидни фактически грешки, допуснати в издадената от него и влязла в сила виза, като посочва: плана, относим към стойностите и показателите за застрояване /плътност, интензивност и озеленена площ/ на устройствената зона, в която се намира имота; разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗУТ, приложима за процесната пристройка, както и вида и предназначението на същата - от допълващото застрояване с търговското предназначение. Измененията с поправената заповед, преценени съобразно мотивите и графичната част на визата, както и със заявлението на възложителя, въз основа на която е издадена, налагат извода за спазване на материалния закон от административния орган, който по реда на чл.62, ал.2 АПК е отстранил несъответствието, допуснато в разпоредителната част на визата. Мотивите в оспореното решение в изложения смисъл се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, която на осн. чл.221, ал.2 АПК, препраща към тях.

Неоснователни са доводите на касатора, поддържани и пред административния съд, че чрез заповедта за изменение, органът е променил волята си, обективирана във визата за проектиране. Както се посочи, действителното волеизявление на главния архитект на общината, сезиран със заявлението на възложителя е за удовлетворяване на същото с издаване на виза - извадка от действащия план, респ. съобразена с предвидените в него показатели за устройствената зона, с която да определи застрояването на процесния УПИ, което е допълващо по чл.42, ал.2 ЗУТ, вкл. с пристройка с търговско предназначение, разположена на вътрешната регулационна линия със съседния УПИ и на калкан със съществуващата в него постройка, а не както погрешно е посочено в разпоредителната част на визата. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че е налице несъответствие между действителното и целено волеизявление на органа и неговото писмено изразяване, което е отстранено надлежно по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Всички останали доводи на жалбоподателите са такива за законосъобразността на визата за проучване и проектиране, поради което са извън спорния предмет по делото и не следва да бъдат обсъждани.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отхвърля предявената жалбата, съставът на Административен съд - Кюстендил постановява решение в съответствие с материалния закон.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане в всички доводи и възражения на страните, като са изложени подробни съображения, мотивиращи заключението, че оспорената заповед е издадена след изпълнение на предпоставките, предвидени в чл. 62, ал. 2 АПК.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице основанията по чл.209, т.3 АПК за отмяна на оспорения съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода по делото жалбоподателите нямат право на разноски, но дължат заплащане на сторените от ответника „Или-Никая“ ЕООД деловодни разноски в касационното производство в размер на 1200,00лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък и договора за правна защита и съдействие, който служи като разписка за заплатената сума.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело № 357/2022 г. на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Б. Г. С., Й. М. К. и Е. М. С. да заплатят на „Или-Никая“ ЕООД сумата 1200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА