Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 4034/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Е. от гр. С. З. подадена чрез процесуалния представител адв. Д., срещу Решение № 577 от 15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 346/2023 г. по описа на Административен съд – С. З. с което е отхвърлен предявения от нея отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК срещу кмета на О. С. З. както и е осъдена да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал нито едно от доказателствените искания на ищцата, включително и това за допускане на съдебно-техническа експертиза. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се уважи предявения иск, а в условията на евентуалност връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – кмета на О. С. З. редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложени по делото писмен отговор и писмена защита, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Производството пред Административен съд – С. З. е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, подаден от М. Е. срещу кмета на О. С. З. за признаване за установено по отношение на ответника, че влязлата в сила заповед № 10-00-1788/05.09.2019 г. на кмета на О. С. З. не подлежи на изпълнение и не е налице задължение за премахване на незаконен строеж. В исковата молба са излагат доводи за наличие на нов факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание, което изключва задължението за премахване на незаконния строеж. Към исковата молба е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 171, том ХI, рег. № 26668, дело № 1845/2022 г., с който М. Е. е призната за собственик на масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.987.5 и удостоверение за търпимост № 19-32-649/17.11.2022 г., издадено от главен архитект на О. С. З. за „масивна стопанска сграда“ с идентификатор 68850.512.987.5.

Със заповед № 10-00-1788/05.09.2019 г. на кмета на О. С. З. е наредено да се премахне незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка № 50“, находящ се в УПИ I – ОДО, кв. 19а по плана на гр. С. З. и изпълнена от И. Г. Е..

За да отхвърли така предявеният установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК съдът е приел, че не са доказани нови факти, които да изключват, погасяват или отлагат изпълнението на задължението за премахване на незаконния строеж. Според съда представеното удостоверение за търпимост не представлява „нов факт“ по смисъла на чл. 292 от АПК, тъй като същото представлява новосъздаден писмен документ, който обаче не удостоверява наличие на факти, настъпили след 29.01.2021 г. /датата на влизане в сила на изпълнителното основание/, които изключват или погасяват задължението за премахване на незаконен строеж, установен с влязъл в сила административен акт. Прието е от съда също така, че търпимостта е факт, който следва да е съществувал към датата на издаване на заповед №10-00-1788/05.09.2019 г. и този факт е можело и е следвало да бъде установен със сила на пресъдено нещо в производството по оспорване на административния акт. Административният съд е обосновал и извод, че удостоверението за търпимост има правно значение за лицето, поискало издаването му, само и единствено при сключване на прехвърлителна сделка пред нотариуса, както и че след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконен строеж всички възражения в тази насока са преклудирани и не могат да бъдат направени в изпълнителното производство. Първоинстанционният съд приема за неотносими към спора и твърденията на ищцата, че процесният строеж представлява единствено жилище за нейното семейство, тъй като от една страна това не е факт, който изключва или погасява задължението за премахване и от друга страна този факт също не е нов и е следвало да бъде установен в рамките на производството по оспорване на административния акт, а не в изпълнителното производство. Прието е от съда също така, че представеното по делото удостоверение за търпимост не се отнася до процесната сграда, а касае друга сграда, която е била предмет на друга заповед - заповед № 10-00-1789/05.09.2019 г. на кмета на О. С. З. и по никакъв начин не може да представлява пречка за принудителното изпълнение на процесната заповед.

Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 292 от АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание.

В процесния случай ищцата се позовава на издадено след влизане в сила на заповед № 10-00-1788/05.09.2019 г. на кмета на О. С. – 29.01.2021 г., удостоверение за търпимост № 19-32-649/17.11.2022 г., издадено от главен архитект на О. С. З. с което се удостоверява, че „масивна стопанска сграда“, находяща се в УПИ I – 987, ОДО, кв. 19а, представляваща сграда с идентификатор 68850.512.987.5, е търпим строеж и не подлежи на премахване. Това удостоверение обаче, както и правилно приема първоинстанционният съд, не сочи на неизискуемост на задължението за премахване на незаконния строеж, тъй като е издадено по реда на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване, т. е. при безспорно установен с влязъл в сила административен акт незаконен строеж /заповед № 10-00-1788/05.09.2019 г. на кмета на О. С. . Следва да се има предвид също така, че нормативно визираната относимост на удостоверението за търпимост е само и единствено в нотариалното охранително производство за сключване на сделка за прехвърляне на собствеността върху строежа, поради и това удостоверението за търпимост е неотносимо и към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му.

Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, на чието основание е издадено представеното по делото удостоверение за търпимост, не съставлява основание за преуреждане с обратна сила на отречени със силата на пресъдено нещо права. В случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи съдът е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и предпоставките за търпимост съобразно времето на изграждане на строежа. В процесния случай в съдебното решение на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта за премахването на процесния строеж, както и в последвалото решение на ВАС, предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са обсъдени, като е прието, че условията за търпимост не са налице. Поради това значение на новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 от АПК не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост на строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахването му, и същото не съставлява основание сочещо на неизискуемост на изпълнението по влязлото в сила изпълнително основание.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на съда да допусне съдебно-техническа експертиза с оглед установяване идентичност на строежа, описан в заповед № 10-00-1788/05.09.2019 г. на кмета на О. С. и удостоверение за търпимост № 19-32-649/17.11.2022 г., издадено от главен архитект на О. С. З. доколкото това обстоятелство се явява ирелевантно относно предмета на спора по изложените по-горе мотиви. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя изцяло също така направения, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, извод на административния съд, че представеното удостоверение за търпимост не касае процесната сграда. Първоинстанционният съд е приел също така и обсъдил всички посочени от ищцата факти, относими към прилагането на чл. 292 от АПК, и подробно е мотивирал правните си изводи съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника кмета на О. С. З. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 577 от 15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 346/2023 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА М. П. Е., с [ЕГН], да заплати на О. С. З. сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА