Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 4223/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, представлявана от инж. В. В., чрез процесуалния си представител ст. юрк. Г. М., против решение № 824/28 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 576/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението се оспорва в частта му, с която е е отменена заповед № РД-05-96/29 май 2023 г. на директора на РДГ - Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и присъждане на съдебни и деловодни разноски. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на реешението.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на А. Г. П., против заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29 май 2023 г., на директора на РДГ гр. Пазарджик, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното й правоотношение, по силата на което е заемала длъжността Главен счетоводител в Дирекция Административно-правна и финансово-ресурсна с придобит ранг V-ти старши, на основание чл. 107, ал.1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил РДГ гр. Пазарджик, да заплати на А. Г. П. разноски.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени ССчЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

В настоящия случай с оспорената заповед на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл за нарушения, които според ДНО, от една страна, представляват дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал.2, т.1 във връзка с чл.21 ЗДСл и от друга страна, неизпълнение на вменените й задължения в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както следва: 1/римско III да организира финансовата дейност, вътрешния финансов, контрол на дирекцията. Да ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последваш вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи. Да осъществява точното прилагане на нормативите актове, регламентиращи дейността на управлението по отношение на финансите, бюджета, счетоводната отчетност; 2/римско V, т. 2 да отговаря за законосъобразното и целесъобразно извършване на разходите и други плащания, т. 4 от римско V - осъществява и контролира счетоводната отчетност в РДГ Пазарджик, т. 8 от римско V - ръководи и организира счетоводната отчетност; З/римско VII, т. 1 - отговаря за състоянието на финансовата дисциплина и недопускане на условия за разхищение и злоупотреби и т. 6 - отговаря за организацията на работа на старшия счетоводител и касиер-домакина от длъжностната характеристика.

Като е отчел тежестта на нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител административният орган е наложил дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с. чл. 108 ал. 1 и ал. 2 ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на А. П..

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 ЗДСл.

Фактическата обстановка е изяснена чрез надлежно проведено дисциплинарно производство, приключило с доклад и протокол от заседание на Дисциплинарния съвет, свикан с надлежна заповед. Резултатите от дисциплинарното производство са отразени в оспорения административен акт. Заповедта е мотивирана и е съобразена с предложението на дисциплинарно разследващия орган и е връчена на наказаната в съответствие с правилата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл.

Както заповедта, така и протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет съдържат данни за конкретните деяния, за които се претендира да съставляват дисциплинарно нарушение, времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Отклонението от дължимото поведение, конкретно е описано в оспорения административен акт като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл.

Ответната страна е била запозната с проверката и заповедта, била е поканена и изслушана, за което е съставен протокол, представила е и писмени обяснения като е дадена възможност да защити правата си, предвид което са спазени разпоредбите на чл. 93, ал. 1 ЗДСл.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 91 ЗДСл.

От приетото по делото и неоспорено от касатора заключение на съдебно - икономическата експертиза (основно и допълнително), както и от свидетелските показания, се установява, че А. П. в качеството си на главен счетоводител на РДГ Пазарджик, е прилагала системата на двойния подпис, като е подписвала всички документи от финансово - имуществен характер, от които са произтичали права и задължения за дирекцията, включително и да подписва платежни нареждания за работно облекло на служителите, задължително с директора на РДГ Пазарджик, с оглед на вменените й задължения по длъжностна характеристика, съгласно раздел V, т. 9 от нея. Същата е нареждала и изплащала сумите за работно облекло на служителите, чрез електронно банкиране, подписвано съвместно от нея и от директора на РДГ Пазарджик, както и въз основа на издадените заповеди от директора на РДГ Пазарджик, за изплащане на работно облекло, след приложен списък на правоимащите облекло служители на РДГ Пазарджик. След това е бил осъществяван предварителен контрол, за законосъобразно изразходване на бюджетни средства от финансов контрольор на РДГ Пазарджик, за което били изготвени контролни листове за предварителен контрол и контролни листове за одобрени разходи.

В издадените заповеди на директора на РДГ Пазарджик, за изплащане на работното облекло на служителите е посочено, че средствата се изплащат по изготвен и утвърден списък, който съдържа: номер по ред, име и фамилия, брой, вид облекло, единична цена и обща сума, като препис от заповедите е връчен за сведение и изпълнение на гл. счетоводител, касиер - домакин и финансов контрольор на РДГ Пазарджик.

Изготвените от касиер - домакина списъци за работно облекло са били проверявани и подписвани не само от главния счетоводител А. П., но са били съгласувани и подписани от зам. директора на РДГ Пазарджик и след което били утвърдени от директора на РДГ Пазарджик. В случая главния счетоводител е подписвал платежно нареждане, след което го е предоставял за подпис на директора за извършването на разхода, като е бил осъществен предварителен контрол от финансов контрольор, чрез проверка на документите, които главният счетоводител му предоставя напълно окомплектовани, преди да се наредят паричните средства във връзка с изплащането на средствата за работно облекло.

Финансовият контрольор на РДГ Пазарджик поверява законосъобразността, наличието на средства, компетентността на лицето, заявило разхода, правилността на изчислените количества суми и се произнася, съгласно вътрешните правила за предварителен контрол. Окомплектованите документи след предварителния контрол се предоставят на директора за подпис, след което той връща всички документи на главният счетоводител за инициирането на разхода по СРЕБРА.

В настоящия казус са налице издадени заповеди от директора на РДГ Пазарджик, за изплащане на правоимащите служители на РДГ Пазарджик парични средства за работно облекло. Към заповедта е приложен изготвен и утвърден списък на служителите, съдържащ брой, вид облекло, единична цена и обща стойност. Заповедта е връчена на главният счетоводител, касиер - домакин и финансов контрольор за сведение и изпълнение. Поименният списък е подписан от изготвилия касиер - домакин, главен счетоводител, проверил и съгласувал - зам. директор за поемане на задължението и извършване на разхода. Издадени са контролни листове за предварителен контрол, подписани от финансов контрольор за поемане на задължението и за извършване на разхода.

Вещото лице е установило, че към момента на изготвяне на експертизата, неправомерно изплатените суми на работниците и служителите все още не са възстановени по сметката на РДГ Пазарджик.

Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че съставените списъци на служителите, на които следва да се изплатят суми за облекло и чанти, съответно разхода за това, е бил предмет на проверка и одобрение от финансовия контрольор на РДГ Пазарджик, а не на главния счетоводител. Всички тези обстоятелства са били известни на дисциплинарно наказващия орган, но той не е счел за нужно да ги обсъди при индивидуализацията на дисциплинарното наказание.

Вярно първоинстанционният съд е посочил и, че от наказващия орган се претендират четири деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебни задължения, като правилно е приел, че от съдържанието на процесната заповед за уволнение не става ясно за кое конкретно дисциплинарно нарушение, ДНО е наложил наказанието Уволнение или е приел, че всяко от деянията представлява самостоятелно основание за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. Мотиви в тази насока не се съдържат и в останалите намиращи се в преписката документи.

Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка органът, ако прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок. Това става, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това може да бъде сторено, само и единствено след като преди това административният орган е определил наказание за всяко нарушение поотделно. В настоящия случай административният орган е определил едно общо наказание, с което обаче не може да се приеме, че е изпълнил изведеното от закона задължение.

На следващо място в заповедта липсват съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание, в случая уволнение. Липсват мотиви на ДНО защо извършеното нарушение според него обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

В оспорената заповед административният орган не е изложил мотиви относно обстоятелствата, свързани с цялостното служебно поведение на А. П.. Никъде в заповедта не е обсъдена субективната част на извършеното нарушение, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства е извършено. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, налице ли е увреда на държавата или гражданите, и ако такава е налице какъв е нейният интензитет и степен. Липсва обсъждане формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Липсват мотиви при определяне на размера на наказанието, поради което преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания се явява немотивирана.

Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг документ. В този смисъл няма пречка обосновката да предхожда издаването на заповедта и да се съдържа в отделен документ. Функция на такъв в дисциплинарните производства по ЗДСл е решението на дисциплинарния съвет. Правилно, обаче, съдът приема, че в случая нито в оспорената заповед, нито в административната преписка по нейното издаване, вкл. в решението на дисциплинарния съвет, не е обсъждана тежестта на всяко от нарушенията, не са анализирани последиците от тях, както и цялостното поведение на държавния служител.

Допълването на мотивите на органа, както и въвеждането на факти и обстоятелства, на които не се основава взетото от него решение за налагане на най-тежкото наказание, е недопустимо да се прави в съдебното производство.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 02 април 2024 г. и списък по чл. 80 ГПК.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 824/28 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 576/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в оспорената му част.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик да заплати на А. Г. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], [адрес] сумата в размер на 1100 (хиляда и сто) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ