Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 4242/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. С. Ф., чрез адв. П., срещу решение №342 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело №291/2023 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № К-481/08.11.2023 г. на врид. кмет на О. Д. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици.

Ответникът кмет на О. Д. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № К-481/08.11.2023 г. на врид. кмет на О. Д. с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2,т.1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „надстройка над гараж“, пета категория, в УПИ ХХIХ-409,595, кв.45 по плана на [населено място] , изградена без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж /РС/. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден след издаване на строителните книжа за гаража, т. е. не е търпим.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК.

Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт №6/07.09.2023г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ масивна надстройка над изградения законно гараж в имота, която се ползва за склад, с описаните в констативния акт и процесната заповед местонахождение и параметри, изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва, че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е „до 31.03.2001г.“ по смисъла на ал.1, §127. Безспорно е установено от вещото лице, че гаража е изграден през 2020г., приета е конструкцията м.12.2020г. и през 02.2021г. е одобрено попълване на ПУП със застройката на база геодезическо заснемане. Тези обстоятелства безпротиворечиво сочат на изграждане на процесната надстройка след 2020г.

Неоснователно е възражението по касационната жалба за липса на становище на главния архитект за търпимост на процесния незаконен строеж, тъй като такова не е изискуемо в производството по установяване и премахване на незаконния строеж по чл.225а ЗУТ. Нещо повече, дори да има издадено Удостоверение за търпимост от главния архитект, то не обвързва органа по незаконно строителство, тъй като е акт с удостоверителен характер за нотариално производство, а не стабилен административен акт.

По същите съображения се явява неоснователно и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, поради непредставяне по делото на геодезическо заснемане, протокол от оглед и снимков материал. Огледа е извършен от работната група, изготвила Констативен акт №6/07.09.2023г., с описани в него параметри на незаконния строеж, местонахождение и вид, които са достатъчни за издаване на заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №342 от 07.03.2024 г. по адм. дело №291/2023 г. по описа на Административен съд - Смолян.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА