Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 4253/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от К. И. Б., чрез адв. Б., против Решение №697 от 05.03.2024г., постановено по АД №697/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-15-739/23.06.2023г., издадена от кмета на община Разлог. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствени правила, както и се твърди частичната му недопустимост в частта на присъдените разноски, тъй като такива вече веднъж били присъдени с протоколно определение на съда. Претендира се отмяната му като незаконосъобразно и частичното му обезсилване в частта за присъдени разноски в размер на 111 лева. Подадена е и частна жалба от К. И. Б., чрез адв. Б., против Определение №696/05.03.2024г. по АД №697/2023г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена молбата му за отмяна на протоколно определение №1852/25.10.2023г. по същото дело, досежно наложена му глоба на осн. чл.92а във вр. с чл.92, ал.2 от ГПК. С доводи за неправилност, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени протоколното определение №1852/25.10.2023г., с което му е наложена глобата.

В съдебно заседание касаторът и частен жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Д., чрез която поддържа касационната и частната жалби.

Ответникът - кмет на О. Р. чрез адв. Б., в писмен отговор взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред двете инстанции.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на К. И. Б., срещу Заповед № РД-15-739/23.06.2023 г., издадена от кмета на община Разлог, с която на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, му е наредено, в качеството му на извършител, премахването на незаконен строеж от VI-та категория: Реконструкция на съществуваща покривна конструкция на селскостопанска сграда с идентификатор 02960.501.210.4, находяща се в УПИ ХI-204, ПИ с идентификатор 02960.501.210, кв.21 по плана на [населено място], О. Р. определен е 30-дневен срок за премахване на строежа от адресатите на заповедта, и последиците при липса на доброволно изпълнение. Осъдил го да заплати по сметка на съда сумата от 111 (сто и единадесет) лева, представляваща дължими разноски по делото за възнаграждение на вещото лице, изготвило СТЕ.

За да постанови този резултат, съдът, след като обсъдил приетите по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението на вещо лице по допусната СТЕ, е приел от фактическа страна, че: ПИ с идентификатор 02960.501.210, кв.21 по плана на [населено място], О. Р. е собственост на наследниците на Л. Н. Б., един от които е К. И. Б.. На 31.03.2022 г. е сезиран кмета на община Разлог със сигнал за извършено незаконно строителство, свързано с промяна на покривна конструкция на съществуваща нежилищна сграда в ПИ с идентификатор 02960.501.210, кв.21 по плана на [населено място], О. Р. и неспазване на отстояния спрямо съседен имот. На 07.04.2022 г. К. И. Б. е подал заявление до кмета на община Разлог за извършване на текущ ремонт на покрив на селскостопанска сграда с идентификатор 02960.501.210.4 по действащата КК на [населено място] с приложено конструктивно становище, съгласно което причина за ремонтните работи е „лошо състояние“ на неподържания от построяването си през 80-те години покрив, но при „добро състояние“ на носещите конструктивни елементи (тухлени стени и дървена гредо - скара) и при липса на видими провисвания, пукнатини и други дефекти в тях, без да се сочат конкретни дейности по вид и обем, свързани с планираните ремонтни работи, а от приложената скица е видна липса на свързаност между очертанията на сграда 02960.501.210.4 и другите сгради в имота, вкл. 02960.501.210.1 като сграда на основно застрояване. На 10.05.2022 г. е подаден втори сигнал, в който се сочи, че се променя конструкцията на покрива на същата стопанска сграда „от едноскатен на двускатен“. На 21.01.2023 г. служители при О. Р. са извършили проверка на място и установили, че „на сграда с идент. 02960.501.210.4 /селскостопанска сграда/, е изградена нова покривна конструкция – двускатен дървен покрив, покрит с ламарина. Покривът е изграден с наклон /изток-запад/ на ската към съседен имот, като стрехата попада на границата на поземлените имоти. Размерите на покриваната конструкция са около 8х6м., като достигната кота стреха е 3.30 м., а кота било 4.20 м.“. За установеното съставили протокол, придружен със снимки на постройката, като изложили становище, че строежът е извършен без строителни книжа и без съгласие на собствениците на съседните имоти 02960.501.217 и 02960.501.216. Строежът на покривната конструкция е определен като незаконен и представляващ реконструкция на съществуваща такава. На 24.04.2023 г. е съставен втори Констативен акт № 13 от служителите, съставили констативния протокол от 21.01.2023 г. с приложена окомерна скица на строежа, към която са възпроизведени предходните установявания и извод, че строежът „Реконструкция на същ. покривна конструкция на селскостопанска сграда“ – VI категория е извършен без разрешение за строеж и в нарушение на чл. 137, ал. 6 от ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, респ. че е незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, при липса на данни за участниците в строителството. Нанесените в скицата нови контурни граници на покрива излизат извън кадастралните очертания на сграда 02960.501.210.4 като достигат до неотразена в кадастъра свързаност със сграда 02960.501.210.1 и разширяват площта на покрива в рамките само на 02960.501.210. и по начин неотразен в КК. Кадастралните разминавания са несъответстващи и спрямо приложената по делото скица на имота от 04.03.2021 г. и на графичния материал към заповед № РД 15-576/18.07.2016 г. за одобряване на плана за изменение на регулацията включващ и процесния имот. Констативният акт е съобщен на собствениците на имота, в който е установен твърдения за незаконен строеж.На 04.05.2023 г. е подадено възражение против констативния акт от К. Б., в което се прави оплакване, че проверката на място на строежа, чийто единствен собственик е жалбоподателят, не е проведена в негово присъствие и в отсъствие на негов представител. Сочи, че строежът е изпълнен съгласно представен инвестиционен проект за текущ ремонт. На 23.06.2023 г. кметът на община Разлог е издал процесната заповед № РД-15-739, при фактически и правни основания, които не се различават от посочените в констативните протоколи. Обсъдено е възражението на К. Б. , като същото е отхвърлено с аргумент, че изпълнената цялостна подмяна на дървената покривна конструкция и покривно покритие не попадат в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и не могат да бъдат определени като текущ ремонт.

От експертното заключение, съдът възприел, че процесният покрив представлява новоизграден двускатен покрив (с наклон изток-запад), който стъпва върху съществуваща конструкция на селскостопанската сграда, като са оставени съществуващите дървени колони (попове), служещи за конструкция на покрива, покритието на двата ската на покрива е с LT ламарина, накована на новоизградена дъсчена обшивка, налице са подменени стари стрехи и ребра с нови, които служат за скелет на покрива, а над тях е накована нова дъсчена обшивка, на която е апликирана ламарината по двата ската, видимо е направена подмяна на отделни елементи в тази конструкция с нови материали в комбинация със стара основа и стари колони (попове) без засягане конструкцията на сградата, като покривната конструкция е част от конструкцията на сградата. Покривът е изграден на мястото на съществуващия преди, но козирката му излиза от контура на постройката, върху която той е стъпил, т. е не е сходен на предходния покрив и е издължен с приблизително около 1/3 от предхождащия го покрив. На фасадата на основната сградата няма следи от предишно долепена конструкция. Удължаването на покрива, в частта долепена до сградата, е ново.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът извел правни изводи, че: Заповедта е издадена от компетентен орган - кмет на О. Р. по смисъла на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, тъй като се касае за незаконен строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, визиращ строежите по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ – стопанска постройка на допълващо застрояване. При издаването ѝ не са допуснати нарушения на административно-производствени правила. Издадена е установената писмена форма при посочване на фактическите и правни основания за постановяването ѝ, които кореспондират помежду си –материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за премахване на процесния незаконен строеж са установени в нормата чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - строежът е незаконен, защото е извършен без разрешение за строеж, по който извод не се спори между страните.

По спорния въпрос дали извършените строителни дейности са форма на реконструкция по см. на 2, т. 44 от ДР на ЗУТ, изискваща разрешаване на строителството, или текущ ремонт по см. на 2, т. 43 от ДР на ЗУТ, който е освободен от административен контрол, съдът приел за доказано извършването на реконструкция на процесния покрив. Анализирал легалното определение, дадено в 2, т. 44 от ДР на ЗУТ, за реконструкция на строеж, и приел, че с процесния са заменени цялостно столиците на съществуващия покрив на сградата като конструктивни елементи и са изпълнени нови такива, по начин довел до пространствено увеличаване (издължаване) извън очертанията на съществувалия в миналото покрив, увеличаващи носимоспособността, устойчивостта и трайността на тази покривна конструкция, спрямо заменените и амортизирани такива, вложени през 80-те години. При тези изводи, отхвърлил тезата за текущ ремонт като недоказана, с допълнителен аргумент, че съгласно относимото определение на 2, т. 43, б. „а“ от ДР на ЗУТ, текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата. В случая не е подменен един амортизиран или повреден елемент от множество конструктивни такива, а се подменя цялата носеща по равнината си дървена конструкция, с целта не само да се поддържа и запази покрива, а да бъде приведен в състояние, което трайно и цялостно до го поставя физически, респ. като технически характеристики в различно положение спрямо състоянието му от 80-те години.

Съдът, при установен момент на извършване на реконструкцията на покрива през 2022 г., приел същата за нетърпима, по арг. от 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ограничаващ проверката за търпимост за строежи, изградени до 31.03.2001 г.

С оглед изведените правни изводи, съдът счел процесната заповед за материално законосъобразна и съответна на целта на закона. С оглед изхода на делото, осъдил жалбоподателя да внесе по сметка на съда сумата от 111 лева, представляваща допълване възнаграждението на вещо лице по изготвената СТЕ, определена с протоколно определение от 21.02.2023г., но невнесена в срок от него.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изведените от съда правни изводи са законосъобразни и обосновани, поради което касационната инстанция ги споделя напълно и не следва да ги преповтаря. Наведените касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени от съда след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно. Обосновани са изводите на съда за спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура. Касаторът е уведомен за образуваното административно производство, имал е възможността да се запознае със съставения КА и е депозирал възражение, което е обсъден от компетентния административен орган. В процесната заповед ясно е характеризиран и индивидуализиран процесния строеж като реконструкция на съществуваща покривна конструкция – изграден нов двускатен дървен покрив, покрит с ламарина. Липсата на отразяване, че този покрив, преди реконструкцията, е бил едноскатен, не променя извода на административния орган и на съда за незаконност на строежа, като такъв извършен без разрешение за строеж при изискуемо такова в хипотезата на 2, т. 44 от ДР на ЗУТ. Доводите на касаторът, че промяната в конструкцията на покрива от едноскатен в двускатен, сочи на нов строеж, а не на реконструкция на стар, отново сочи като краен резултат на същия извод – процесния покрив е строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него липсва издадено разрешение за строеж, каквото на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ се изисква и същият е незаконен, като попадащ в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Процесният покривът на стопанската сграда е изцяло подменен по отношение на вложените материали, в частта си над дървените вертикални греди (попове), респ. изцяло с нови материали са изпълнени столиците на покрива и поставената дъсчена обшивка и ламариненото покривно покритие същият е с по-големи размери и и различна конструкция от съществувалия преди него и кадастрално очертан покрив.

Налице са фактическите основания за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и те са довели до реализиране правомощията на органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и издаване на процесния административен акт в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Правилно, с оглед изхода на делото, съдът е осъдил Бащенски да внесе по сметка на съда сумата от 111 лева, представляваща допълване възнаграждението на вещо лице по изготвената СТЕ, определена с протоколно определение от 21.02.2023г., но невнесена в срок от него. Неоснователно е възражението му, че с този диспозитив е осъден за същата сума повторно. Определението на съда от 21.02.2023г. не съдържа осъдителен диспозитив, който да го натоварва с тези разноски, а само му указва какъв е размерът им и в какъв срок следва да бъдат внесени. След като той не ги е внесъл в срока и до приключване на делото, то правилно е осъден да ги заплати по сметка на съда, от където именно следва да бъдат изплатени на вещото лице като възнаграждение за изготвената СТЕ. Ето защо и в тази част обжалваното съдебно решение е правилно.

По частната жалба. Същата е в срок и допустима за разглеждане.

С протоколно определение от 25.10.2023г., съдът е наложил глоба на Бащенски, на осн. чл.92а във вр. с чл.91,ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, в размер на 300 лева. Глобата е наложена за това, че той с процесуалното си поведение е станал причина за отлагане на заседанието от 25.10.2023г. Същият е бил задължен, с определение от 16.08.2023г., в 14-дневен срок да направи доказателствените си искания, съответно разпределената от съда доказателствена тежест и указанията дадени в мотивите на определението. Бащенски не е спазил даденият му срок и е направил доказателствените си искания едва в съдебното заседание на 25.10.2023г., с което е станал причина за отлагането му. Бащенски е подал молба за отмяна на наложената му глоба, но с Определение №696/05.03.2024г. по АД №697/2023г. съдът е отхвърлил същата, като не е възприел доводите за забавянето и развил подробни съображения в тази насока, които се споделят напълно и от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Изводите на съда, че са налице предпоставките на чл.91, ал.2 от ГПК – извършено от страната нарушение, затрудняващо хода на производството, са правилни и в изпълнение на задълженията си по чл.92а от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл.144 от АПК, съдът е наложил глоба, която е преценена правилно и като размер, а именно – по-близък до минималния, предвиден в кодекса.

С оглед изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията, своевременно поисканите и доказано направени разноски пред касационната инстанция, които са в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева и представляват заплатен адвокатски хонорар. Поисканото от ответника в касацията присъждане и на разноските направени пред първата инстанция, е недопустимо за разглеждане, тъй като съдът се е произнесъл по него, като не го е уважил и срещу решението в тази част не е депозирана в срок жалба, съответно то се ползва със сила на присъдено нещо.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №697 от 05.03.2024г., постановено по адм. дело №697/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №696/05.03.2024г. по АД №697/2023г., с което е отхвърлена молбата на К. И. Б. за отмяна на протоколно определение № 1852/ 25.10.2023г.

ОСЪЖДА К. И. Б., [ЕГН], да заплати на О. Р. направените по настоящото дело разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ