O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3443

гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 4105 /2023 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Л. Х. срещу определение № 2356 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 3221/2023г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о, с което при проверката по чл. 307, ал.1 ГПК е оставена без разглеждане молба, подадена от жалбоподателя лично и в качеството му на родител на малолетните деца С. Х. и И. Х. за отмяна на решение No2092 /25.04.2023г по гр. д. No 8029/2022г. на СГС, постановено в производсто по чл. 17,ал.5 от ЗЗДН, като решението е влязло в сила съгласно чл.17, ал.6 ЗЗДН. Отхвърлено е искането за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН за него и децата.

В обжалваното определение съсътавът на Четвърто г. о на ВКС е изтъкнал недопустимост на исканата отмяна поради задължителните указания, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС Влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство за постгановяване на мерки по Закона за защита срещу домашно насилие, което е такова по спорна съдебна администрация.Тази категория съдеблни решения не подлежат на отмяна по реда на гл. 24 ГПК . Посочено е, че решението по ЗЗДН не разрешава правен спор относно съществуването на субективно материално гражданско право Рамките на производството са промяна на граждански правоотношения, която произтича от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност, постигнатият правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови обстоятелства, също преценявани по целесъобразност в същото или ново производство по ЗЗДН .

Жалбоподателят оспорва тези съображения, като счита за неправилно определянето на разглежданото производството по ЗЗДН като спорна съдебна администрация. Няма изрична уредба в закона, даваща основание за този извод.Изтъква естеството на отговорността за акт на домашно насилие , разяснена в ТР №2/2019г по т. д №2/2019г ОСГК като отделен вид отговорност, която е за нарушение на конституционални и гражданско правни норми Счита за неприложими в случая указанията в Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК.

От насрещни страни, отговор е постъпил от И. Т. С. с доводи на пълномощника му адв М. З. за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски, тъй като е ангажирана адвокатска защита .

Върховният касационен съд, състав на III- то г. о., намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие са разяснени в т. 22 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и ТР №2 от 25.11.2020г по т. д.№2/2019 ОСГК , то не е исково и в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки.Както последователно се приема в задължителните за съдилищата тълкувателни актове, производството по чл.12 и сл.ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения.Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на права и задължения помежду им.Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него.Тези характерестики са съобразени и в т.4 в Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК , затова съдебните актове по ЗЗДН не могат да се атакуват по реда на отмяната на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК.Съдебните актове по ЗЗДН нямат за предмет субективно право, доколкото с тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо Решенията по този закон могат да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставките за това. Предмет на производството по отмяна са актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани.Отмяната по реда на Глава 24 ГПК при постановено решение по ЗЗДН не е необходима като извънреден способ, следоватлно не е и допустима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката, която съдът прави по целесъобразност. В атакуваното определение съставът правилно и законосъобразно е отчел приложното поле на задължителното разрешение в ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК, в който смисъл е и установената практика на ВКС ( опр. №2594/2023г по ч. гр. дело № 2589 за 2023 година, четвърто г. о на КС )

Разноски в това производство се дължат .Установени са в размер на 500лв, отбелязани като платени в представения договор за правна защита .

Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради което, Върховният касационен съд, състав на III –то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2356 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 3221/2023г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о

Осъжда Г. Л. Х. да заплати на И. Т. С. сумата 500 лева разноски

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: