№ 1085

Гр. София, 20.11.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. гр. д № 1559 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 , ал.2, предл. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Ц. Д., в качеството й на съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД срещу определение №2044/07.08.2023г. по в. ч.гр. д. №2145/2023г. на САС, 13ти състав, с което въззивният съд е оставил без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане на СГС, с което е уважена молбата на „П. К. ЕООД за издаване на изпълнителен лист по абритражно решение срещу „Автостъкла“ ООД и потвърдил разпореждане № 4045 /12.06.2023г. по ч. т.д. №170/2023г. на СГС,6-9 състав.

Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като претендира отмяната му. Поддържа, че съдът е постановил акта си, без да анализира изложеното в жалбата с посочена в нея приложима практика на ЕСПЧ и доказателствата към нея. Сочи, че не е обсъдил твърденията й, че съуправителят на дружеството - М. Й., с поведението си възпрепятства защитата му, поради което тя лично като съдружник в дружеството, има правен интерес и е легитимирана да защити собствените си дружествени права и правата на „Автостъкла“ ООД. Излага, че по 13 броя молби в СГС са издадени изпълнителни листове въз основа на арбитражни решения в полза на „П. К. АД, за вземанията по които са образувани описаните изпълнителни дела, като по две от тях / по гр. д.№172/2023г. и гр. д. №174/2023г./, тя била уведомена за цесия на вземанията в полза на „Й. Груп“ ООД, което дружество поддържа, че е собствено на трите дъщери на М. и Г. Йотови. Поддържа и че едноличен собственик на капитала на „П. К. ЕООД е лицето София Д. В., която била съпруга на първи братовчед на М. Й. по майчина линия. Счита, че процесуалната й легитимация като подател на частната жалба е обоснована, въпреки учредения начин на представляване на дружеството – само заедно с другия управител, поради противоречие в интересите на страните. Поддържа, че е посочила относимата практика на ЕСПЧ, която не била коментирана от апелативния съд. Позовава се на нормите на чл. 6 и чл. 13 от КЗПЧОС относно правото на всеки на справедлив процес и на ефективни средства за защита, допустими от вътрешното законодателство. Счита, че в случая са налице тези изключителни обстоятелства, които не позволяват на засегнатото дружество защита от свое име, поради което се пренебрегва неговата правосубектност и следва да се позволи на акционерите/съдружниците да подават жалби от негово име за защита на неговите права. Позовава се на цитираните решения на ЕСПЧ и на определение на ВКС с № 4/11.01.2016г. по т. д.№ 3343/2015г., 1 т. о. Предвид изложеното счита, че тя като съдружник има право да сезира съда с жалба за нарушаване правата на дружеството.

Ответникът „П. К. ЕООД е подал подробен писмен отговор от 29.09.2023г., с който оспорва жалбата. Поддържа, че цитираната в жалбата съдебна практика не подкрепя твърденията на жалбоподателката, а напротив, опровергава ги. Счита, че практиката на ЕСПЧ е неприложима, тъй като решенията са извън конкретния контекст и избирателно цитирани. Твърди, че са неоснователни доводите за приложимост на т. нар. институт за пробиване на корпоративния воал / „Piercing of corporate veil“/, който е допустим само в англосаксонската система и не съществува в българското право. Цитира и прилага практика на ВКС в подкрепа на своите доводи.

Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството пред САС е образувано по частна жалба, подадена на 13.02.2023г. от В. Ц. Д., в качеството й на съдружник в „Автостъкла“ ООД, чрез адв. К. срещу разпореждане № 693 от 31.01.2023г., постановено по ч. т.д. № 170/2023г. по описа на СГС, с което е уважена молбата на „Петрич кобра“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист по арбитражно решение. Първоначално с определение № 318/17.05.2023г. САС е върнал делото на СГС за надлежно администриране на жалбата, а именно отстраняване на описаните нередовности. СГС с разпореждане от 22.05.2023г. е дал указания на страната и след уточнението с допълнителна молба, с изрично разпореждане №4045/12.06.2023г. е върнал подадената от В. Д. жалба от името на дружеството поради неизпълнение на указанията. Срещу връщането също е подадена частна жалба от 10.07.2023г., по която първоначално е образувано ч. гр. д.№1935/2023г., но с определение от 01.08.2023г. производството е прекратено и делото – върнато за разпределение и образуване на първоначалния докладчик, т. е. присъединено към първото частно производство.

С обжалваното определение, след като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с определение №2586/18.10.2023г., въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 30 ГПК във връзка с чл. 141, ал. 2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява пред съдилищата от управителя или управителите, а съдружникът в ООД не може да представлява дружеството пред съда и да извършва валидни процесуални действия, включително и да обжалва съдебни актове, постановени срещу дружеството. Посочил е, че цитираната от процесуалния представител на частния жалбоподател практика на ЕСПЧ е неприложима в процесния случай. С оглед горното е приел, че частната жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане. По втората частна жалба е приел, че връщането е законосъобразно, тъй като жалбоподателката не е изпълнила указанията за отстраняване на нередовностите на жалбата й в указания срок. С определението САС е повтърдил обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба от името на дружеството „Автостъкла“ ООД поради неотстраняване на нередовности, а именно представяне на пълномощно за подалия я адвокат и от втория управител – М. Й., които представляват дружеството само заедно съгласно отразеното в публичния ТР.

С втория диспозитив на обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане частната жалба от името на съдружника В.Д., с която се обжалва по реда на чл. 407 от ГПК разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Съгласно горепосочената норма този акт подлежи на обжалване от кредитора-молител в производството и ответника – длъжник по изпълнителния титул. Други трети лица не са легитимирани да обжалват разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Процесуалното представителство пред съда на юридическите лица съгласно чл. 30, ал.1 от ГПК се осъществява от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Съгласно чл. 141, ал.2 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност се представлява от законния представител – управителя или управителите съгласно уговореното в дружествения договор и вписаното в ТР, а в случая видно от партидата на „Автостъкла“ ООД представителната власт е на двамата управители само заедно. Съдружникът в търговското дружество има законово регламентираните права и задължения, но не и правомощие да представлява дружеството пред трети лица. Цитираната от жалбоподателката практика касае различни хипотези, като например определението под №16/08.01.2021г. по ч. т.д.№2401/2020г. на ВКС, 2 т. о. е по установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който процесуална легитимация да предяви иска има всяко трето лице, което обоснове правния си интерес, в това число и акционерът в дружеството. Аналогичен иск за нищожност на договорна ипотека е бил предмет и на решението по т. д.№ 17/2011г., като пак е преценяван конкретен правен интерес на трето лице да оспори валидността на сделката, а в цитираното от жалбоподателката решение №217/10.03.2016г. по т. д.№2296/2015г., 1 т. о. предмет е отново иск за нищожност на сделка, основан на чл. 26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД. В актовете, на които се позовава Д., се касае за иск на трето лице, което действително е съдружник/ акционер, но неговата допустимост относно правния интерес е обоснована с оглед конкретната хипотеза, като не е постановено, че самото юридическо лице се представлява процесуално от съдружника/акционера, а че той има право да повдигне правния спор в качеството си на заинтересовано трето лице. Разгледаната хипотеза в определение № 444/23.07.2015 г. по ч. т.д.№ 1206/2015 г. на ВКС, І т. о. относно представителство на дружеството не е идентична с настоящата, тъй като по това дело единият от управителите е насрещна страна в производството, поради което е допуснато представителство на дружеството само от другия управител поради противоречие в интересите на страните – ищец и ответник.

Извод за легитимация на съдружник, който да упражни права на дружеството или свои права в производството по отмяна на постановен съдебен акт спрямо дружеството и трето лице, не може да се обоснове и от цитираната от жалбоподателката Д. практика на Европейския съд по правата на човека.

В цитираната от нея практиката на ЕСПЧ се коментира правото на засегнатото лице да сезира съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Дадените разрешения са относими за производството пред ЕСПЧ и сами по себе си не дерогират националните правила за представителство на търговските дружества, както и императивните норми, уреждащи легитимацията на страните в производствата пред съдилищата на държавите по Конвенцията. Принципната позиция на ЕСПЧ, изразена в Решение от 07.06.2012 г. по жалба № 38433/09, включително и посочената в същото друга практика, е, че „никой не може да се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна, дори и ако е съдружник и/или управител на търговско дружество, което е било страна в производството“.

В случаите, в които ЕСПЧ е допуснал жалби за нарушени права на съдружници или акционери е направил съпоставка между правата на съдружника или акционера и правата на дружеството. Разрешенията са, че когато в резултат на мерки или действия е причинена вреда на дружеството, която косвено причинява вреда и на съдружника или акционера (чрез загуба на стойността на дяловете или акциите), дружеството е легитимирано да предприеме действия за защита, съгласно Решение по жалба № 30417/96, като вредата на съдружника или акционера не е решаващ фактор, но има значение за индивидуалните права, също и Решение по жалба 508/02. Разгледани са и ситуации, при които не съществува причина да се прави разлика между двете категории права (едноличен собственик на капитала и дружеството).

Според практиката на ЕСПЧ е предоставена легитимация на съдружник или акционер да иска защита по Конвенцията на правата на дружеството при т. нар. „изключителни обстоятелства“. В цитираните от Д. решения на ЕСПЧ е прието, че пробиването на „корпоративната завеса“ или незачитането на правосубектността на дружествата е оправдано, когато е ясно установено, че е невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, създадени по силата на устава за учредяването си. Дадените примери с делата Agrotexim (решение от 24.10.1995 г.), „Капиталбанк“ АД и „КТБ“ АД са с свързани с производства по ликвидация, особен надзор и несъстоятелност, при които представителството се осъществява от други органи, а не от тези според учредителния акт на дружеството. Изразено е разбирането, че изключителността на обстоятелствата относно легитимацията пред ЕСПЧ произтича от невъзможността на оторизираните органи на дружеството да защитават неговите права както пред ЕСПЧ, така и пред националния съд. В случая според твърденията, невъзможността на дружеството да сезира съда съвместно чрез двамата си управители, не произтича от такива обстоятелства, а от липсата на изявление на единия от управителите, т. е. твърди се конфликт на интереси, но с ангажираните по настоящото дело доказателства страната не е установила наличието на такива извънредни обстоятелства относно втория управител на дружеството М. Й.. Твърденията за цесия на вземания в полза на дружество, което се сочи, че е собственост на трите дъщери на М. Й., касае други две вземания, а не процесното, предмет на ч. гр. д.№170/2023г. на СГС, ТО, 6-9ти състав, поради което са неотносими, тъй като не се изтъква и установява цедиране на процесното вземане на свързано лице. Изложените съображения относно родствената връзка на едноличния собственик на капитала на „П. К. АД с неуточнен по име братовчед на М. Й., също не са доказани, а съдът не би могъл служебно да направи такава справка в Национална база данни „Население“, тъй като соченото лице - братовчед нито е индивидуализирано с имена, нито с ЕГН, а липсата на тези данни препятства каквато и да е служебна проверка. Независимо от горното в ГПК съществува процесуалната възможност при условията на чл. 29 от ГПК в случаите, в които се сочи противоречие в интересите на двамата управители, да бъде назначен особен представител на дружеството, което съставлява ефикасно защитно средство при такава хипотеза.

По отношение на частта от определението, с което е потвърдено разпореждането на СГС за връщане на частната жалба, не са изложени никакви доводи и твърдения, различни от обсъдените по-горе, но жалбоподателката не е посочила да обжалва частично акта на САС. Няма спор, че указанията на СГС за приподписване на жалбата, респ. пълномощното за процесуалния представител от втория управител на дружеството –жалбоподател „Автостъкла“ ООД не са изпълнени в дадения срок, поради което не се установяват пороци на атакувания акт и обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на спора разноски не се следват на жалбоподателката, а ответникът по жалбата не е заявил искане за присъждане на такива.

Воден от горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2044/07.08.2023г. по в. ч.гр. д.№2145/2023г. на САС, 13ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/