О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2064

гр.София, 25.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4225/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Македония фарма“ ЕООД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 238 от 26.07.2023 г. по гр. д.№ 415/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд от 12.05.2023 г. по гр. д.№ 178/ 2023 г. и по този начин по предявените от Н. М. Г. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 53/ 16.12.2022 г. на управителя на „Македония фарма” ЕООД, ищецът е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност фармацевт – магистър, ръководител на аптека в аптека „Субра“, гр.Добрич и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът претендира обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол по материалноправните въпроси „Достатъчно ли е мотивите на заповедта за уволнение КТ да се изчерпват с цитиране на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания и от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание?“; и „Изисква ли чл. 328 (2) КТ в заповедта за уволнение да бъде конкретно посочен сключеният от работодателя договор за управление или е достатъчно, че е указана правна норма?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, евентуално – че имат значение за точното прилагане на закона и развитието...