№ 60325

[населено място], 05.10.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д.№ 1654 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ай Пи Ем Трейд „ ЕООД / в несъстоятелност /, подадена от управителя на дружеството И. М., против определение № 382/15.06.2021 г. по ч. т.д.№ 525/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 264910/19.04.2021 г. , постановено по т. д.№ 1806/2019 г. на Софийски градски съд. С потвърденото разпореждане е върната подадена от същата страна и чрез същия представител частна въззивна жалба срещу разпореждане от 04.03.2021 г. на първоинстанционния съд, за връщане на подадената от същото дружество против „Ю. Б. „ АД искова молба, поради неотстраняване нередовностите й. Частната въззивна жалба е върната поради неподписването й от синдика на дружеството, представляващ същото, обявено в несъстоятелност към датата на депозирането й .

Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, решаващо съображение в което е отречената процесуална легитимация на управителя и едноличен собственик на дружеството - И. М. - да го представлява. Излага съображения, че към момента на иницииране на производството по т. д.№ 1806/2019 г. на СГС, макар след решението за откриване производство по несъстоятелност на „Ай Пи Ем Трейд „ ЕООД, но при продължаваща стопанска дейност на дружеството, в качеството на управител И. М. не е бил лишен от процесуални права, доколкото не е бил постановен акт на основание чл.635 ал.2 ТЗ. В тази връзка сочи несъобразени от въззивния съд доводи, основани на разширително тълкуване на чл.635 ал.3 от ТЗ, като според жалбоподателя така предявеният иск за попълване масата на несъстоятелността и с оглед целите на производството, следва да се счита включен в хипотезите на разпоредбата / като процесуално действие „ в производството по несъстоятелност „ /.

Изложени са съображения за легитимността на назначения временен синдик на дружеството - ищец и жалбоподател, както и разсъждения относно съотношението в правомощията на управителя на дружеството и синдика, в различните фази от развитието на производството по несъстоятелност, на основание разпоредбите на чл. 635 вр. с чл. 658 ал. 1 т. 7 от ТЗ. Изложените доводи във връзка с процесуалните действия на съда в хода на първоинстанционното производство и до връщане на исковата молба са ирелевантни спрямо предмета на настоящото обжалване.

Ответната страна - „Ю. Б. „ АД – оспорва частната жалба с пространни доводи по съществото на спора.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на „ Ай Пи Ем Трейд „ ЕООД против „Ю. Б. АД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сума, като основание за получаването й се сочи договор за цесия, с цедент „ Ай Пи Ем „ ЕООД. Към момента на завеждане на делото ищецът е с обявена неплатежоспособност и в открито производство по несъстоятелност, без органите му да са лишени от право на управление и разпореждане, съгласно чл. 635 ал. 2 ТЗ.

С определение от 22.01.2021 г. по № 1806/2019 г. СГС е оставил исковата молба без движение до отстраняване нередовности в обстоятелствената част и петитума на същата. Предвид неотстраняването им, с разпореждане от 04.03.2021 г. исковата молба е върната. Самостоятелни частни жалби срещу това разпореждане са подали едновременно управителя на дружеството И. М. и синдика на същото - В. Р., като последната не е предмет на настоящото производство, няма и данни за постановяване на съдебен акт по същата. Частната жалба, подадена чрез управителя И. М., е оставена без движение до приподписването й от синдика на дружеството, каквото не е последвало, предвид самостоятелно подадената от същия частна жалба , с оглед което е върната с разпореждане на СГС от 19.04.2021 г..

Същият, от името на несъстоятелното дружество, е подал частна жалба срещу разпореждането, по която е постановено тук атакуваното определение на САС. Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане, като се е позовал на решаващото обстоятелство, че още предходно на момента на депозиране на частната жалба, „ Ай Пи Ем Трейд „ ЕООД / н./ е било обявено в несъстоятелност, като на основание чл. 711 ал. 1 т. 3 ТЗ са прекратени правомощията на органите на длъжника и същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността – т.4 на разпоредбата.

Паралелно съдът е цитирал практика на състави на ВКС, според която предвидените в чл. 635 ал.3 ТЗ хипотези на допустимо представителство от органите на несъстоятелното дружество са : 1/ когато дружеството има качество на ответник по предявени от синдика искове за недействителност на действия и сделки, извършени от същото или отменителни искове – чл. 646, чл. 647 вр. чл.649 ТЗ; 2/ по искове за обезщетяване на вреди от действия на синдика; 3/за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност вземане по чл. 694 ал. 1 ТЗ; 4/ за оспорване действителността на проведена по реда на чл. 717 ТЗ продан на вещи от масата на несъстоятелността / чл. 717з ал. 4 ТЗ /

. Настоящият иск, обаче, не се вмества в никоя от посочените хипотези .

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси : 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл, да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?;

2/ Попълването на масата на несъстоятелността съставлява ли основно съдържание на производството по несъстоятелност, предвид обявените цели на производството в чл. 607 ал. 1 ТЗ ? ;

3/ Във фазата на продължавана дейност на търговеца при условията на чл. 635 ал. 1 ТЗ, длъжникът запазва ли управлението на предприятието си, както и възможността за управление и разпореждане с имуществото си ?

4/ Във фазата на продължавана дейност на търговеца при условията на чл. 635 ал. 1 ТЗ и в случаите, когато не са постановени от съда по несъстоятелността ограничения на правата на неплатежоспособния длъжник по чл. 635 ал. 2 ТЗ, длъжникът запазва ли управлението на предприятието си, както и възможността за управление и разпореждане с имуществото си ? ;

5/ Синдикът явява ли се единствен законен представител на длъжника – ищец по чл. 635 ал. 3 ТЗ, по дело за попълване на масата на несъстоятелността, образувано в условията на продължавана дейност на длъжника, съгласно ограниченията на правата на неплатежоспособния длъжник по чл. 635 ал. 1 ТЗ и в случая, когато не са постановени от съда по несъстоятелността ограничения на правата на неплатежоспособния длъжник по чл. 635 ал. 2 ТЗ ? ;

6/ При липса на постановен акт от съда по несъстоятелността по чл. 635 ал. 2 ТЗ, правомощията на синдика по чл. 658 ал. 1 т. 7 пр. второ ТЗ и ограниченията на длъжника по чл. 635 ал. 1 ТЗ, изключват ли правомощията на длъжника да инициира процесуални действия в производството по несъстоятелност, за попълване масата на несъстоятелността, съгласно чл. 635 ал. 3 ТЗ, изобщо в защита на своите права и интереси, съгласно чл. 635 ал. 3 ТЗ вр. с чл. 607 ал. 2 ТЗ ? ;

7/ Лишените от правомощия органи на дружеството – длъжник, съгласно последиците на чл. 711 ал. 1 т. 3 ТЗ , запазват ли своите представителни и управителни функции само за целите посочени в чл. 635 ал. 3 ТЗ – извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на всички процесуални действия в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а ал. 2, чл.649 и чл.694 ТЗ, които не са изрично предоставени на синдика, както в случаите по чл.635 ал.2 и чл.649 ал.2 ТЗ ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното цитиране на разпоредбата – със значим за точното приложение на закона и за развитието на правото отговор на същите.

Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Същият касае доказателства, от значение за евентуално мотивиране на различен правен резултат, с които въззивният съд не се е съобразил. Такива доказателства не са посочени с частната жалба, коментираща единствено несъобразени доводи на страната, а и решаващите мотиви на въззивния акт се основават единствено на правни съображения – значението на обстоятелството по обявяване на дружеството – ищец в несъстоятелност, с последиците по чл.711 т.3 от ТЗ и приложението на чл.635 ал.3 ТЗ, досежно остатъчните правомощия на управителните му органи, след постановеното прекратяване на техните представителни, управителни и разпоредителни функции.

Поради това, въпросът е напълно чужд на решаващите мотиви на въззивното определение и като такъв не удовлетворява изискването за правен въпрос.

Идентични са съображенията за необоснованост на общия селективен критерий и по втория формулиран въпрос – въззивният съд не е приемал, че попълването на масата на несъстоятелността е действие чуждо на производството по несъстоятелност, но е изходил от систематичното приложение на чл. 635 ал. 3 вр. с арг. от чл. 649 ал. 1 – 3 ТЗ и чл.658 ал.1 т.7 ТЗ , за да извлече смисъла на предвидената в първата разпоредба хипотеза – „ процесуални действия в производството по несъстоятелност „ , при това в пълно съответствие с цитираната в атакуваното определение трайна съдебна практика.

Въпроси трети, четвърти и пети са формулирани в несъответствие с фактическата обстановка, съобразена от въззивния съд, доколкото визират „ продължаваща дейност на предприятието „ на несъстоятелния длъжник, а съдът е съобразил факта на постановеното решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност, с решение по чл.710 ТЗ, с което и съгласно чл.711 т.1 ТЗ е постановено прекратяване на дейността му, при това с незабавно действие, съгласно чл.714 ТЗ.

Чужда на този именно решаващ мотив на въззивното определение е и формулировката на шести въпрос. По начало въпросите нелогично визират приложението на чл. 635 ал. 2 ТЗ, което е изключено за хипотеза на обявена несъстоятелност, от правните последици на чл.711 т.3 ТЗ.

Последният въпрос формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не се явява обоснован допълнителния такъв в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, при това само с формално цитиране на нормата, противно на задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Не е посочена от жалбоподателя противоречива съдебна практика по приложението на чл.711 т.3 ТЗ, във връзка с представителството на длъжник в несъстоятелност, по дела от конкретния на процесното вид за попълване масата на несъстоятелността. Не би и могло, предвид наличието на трайно установена еднозначна такава, частично цитирана и от въззивния съд, с която определението му е напълно съобразено.

С постановяване решението по чл.710 ТЗ, съгласно чл.711 ал.1 т.3 на разпоредбата, се прекратяват правомощията на органите на дружеството в несъстоятелност, каквото правомощие е и представителството на дружеството по дела, респ. правото да подава искове и да обжалва, като действия на управление. Съгласно чл.635 ал.3 ТЗ, по изключение правомощията на управителните органи не отпадат в изрично изброените в нормата / както и в други разпоредби на ТЗ – чл.728, чл.740, чл.717з ал.3 / хипотези, между които не е предявеният облигационен иск, предмет на разглеждане по т. д. № 1806/2019 год. на Софийски градски съд.

Логиката на изключенията почива на необоснованост в ограничаване на правата на длъжника, за представителство чрез органите му, в производства, инициирането на които от синдика, като представляващ несъстоятелния длъжник, е в конфликт с интересите на самия синдик, доколкото имат за предмет актове, действия или бездействия при упражняване на дейността му и би било несъстоятелно да се очаква предприемането им от същия или инициирането на които от синдика би било в конфликт с интересите на кредиторите на несъстоятелността, които синдикът защитава в тези производства като задължителен другар,

по силата на законово уредена самостоятелна процесуална легитимация.

Такъв конфликт процесният казус, с оглед предмета си, не разкрива, в подкрепа на което е и упражненото паралелно право на жалба от синдика, като представляващ несъстоятелното дружество – ищец, срещу разпореждането за връщане на исковата молба.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 382/15.06.2021 г. по ч. т.д.№ 525/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: