4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60353

гр. София, 05.10.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. № 1741 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

П. Л. У. чрез адвокат Н. Г. П. обжалва определение № 75 от 08.06.2021 г. по в. ч.т. д. 366/21 г. на Апелативен съд – Пловдив, ТО, 2 състав, с което е потвърдено определението на Окръжен съд – Пазарджик за прекратяване на производството по т. д. 5/2020 г.

Излага съображения за неправилност на обжалваното определение.

Акцентира, че въззивният съд е следвало да установи, че не е спазена поредността, предвидена в чл. 517, ал. 3 от ГПК, за да се приеме, че членството му в ответното търговско дружество „Автотранс 1“ ООД, е прекратено. Въззивният съд бил посочил, че с връчване от съдия-изпълнител на уведомлението по чл. 517, ал. 3 от ГПК, за прекратяване на членството, той е изгубил качеството си на съдружник в „Автотранс 1“ ООД. В случая поредността не била спазена, нямало наложен запор към момента на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. Следователно нямало прекратяване на членството на П. У.. Счита, че е незаконосъобразен изводът на съда. Моли да се отмени определението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси

1. Прекратено ли е участието на длъжник, ограничено отговорен съдружник в ООД, от момента на връчване на изявлението на взискателя по смисъла на чл. 517, ал. 3 от ГПК на дружеството, ако запорът на дяловете му е вписан в ТР на по-късна дата от датата на връчване на изявлението за прекратяване на участието му или продължава да бъде съдружник в дружеството?

Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 101 от 25.06.2012 г. пот. д. 877/11 г. на ВКС, 2 ТО, както и ТР 1/29.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с което обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от обжалваното определение е връчен на частния жалбоподател на 18.06.2021 г. Частната жалба е подадена на 25.06.2021 г. Следователно е спазен срокът за обжалване, предвиден в чл. 275, ал 1 от ГПК.

За да потвърди определението на ОС-Пазарджик за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че пред Окръжен съд – [населено място] е предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците от 27.12.2019 г. Прието е, че правото на иск, на основание чл. 74 от ТЗ, се обуславя от качеството на ищеца, като съдружник в ответното дружество. При изследване на този въпрос, въззивният съд е приел, че липсва право на иск за ищеца П. У., тъй като неговото участие като съдружник в „Автотранс 1“ ООД е прекратено на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК с връчване на изявление на кредитора за прекратяване на участието в дружеството. Прието е, че всички елементи от фактическия състав на чл. 517, ал. 3 от ГПК са изпълнени. Прието е, че взискателят е овластен да предяви иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. Направен е извод, че още към момента на връчване на изявлението за прекратяване на членство в дружеството на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, П. Л. У., е престанал да бъде съдружник. Въззивният съд е направил извод, че след като са спазени всички елементи от фактическия състав, предвидени в чл. 517, ал. 3 от ГПК, то това е довело до прекратяване на участието на съдружника в дружеството.

Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установи наличие на вероятност да съществуват основания за прогласяване нищожност на определението на Апелативен съд Пловдив, както и основания да се приеме, че е налице вероятност да е постановено недопустимо определение.

С оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, намира, че касаторът следва да формулира правен въпрос, който да представлява общо основание за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд. В случая частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, представляващ общо основание за допускане касационно обжалване. Посоченият от касатора правен въпрос, следва да е този, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на производството.

В настоящия случай, на основание чл. 74 от ТЗ, касаторът в качеството си на ищец е предявил иск за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците, проведено на 27.12.2019 г. Въззивният съд е преценил, че към момента на вземане на решение на това Общо събрание на съдружниците, П. Л. няма качеството съдружник поради прекратяване на неговото членствено правоотношение. При предявяване на иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, съдът преценява дали ищецът е легитимиран да предяви иска, като неговата легитимация произтича от качеството му съдружник. При липса на установяване на това качество, определящо правото му на иск, съдът прекратява производството по делото. В случая, с оглед въведеното оспорване на качеството на съдружник, съдът е преценявал наличието на прекратяване на членството на ищеца поради предявен и разгледан иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд е изложил мотиви, че е прекратено членственото правоотношение на съдружника, като това прекратяване е настъпило с връчване на изявление за прекратяване на това членство от съдия-изпълнител на дружеството, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. Въззивният съд е посочил, че всички елементи от фактическия състав на чл. 517, ал. 3 от ГПК, са настъпили. Основният извод е, че прекратяването настъпва след като са изпълнени изискванията на чл. 517, ал. 3 от ГПК, като след проявлението на всички факти, предвидени в тази норма – и налагането на запора, и връчване на изявление за прекратяване на членственото правоотношение, следва да се приеме, че в конкретния случай прекратяването на членството е настъпило. Следователно, решаващият мотив на съда е не спазване на поредността, а проявление на прекратяване на членственото правоотношение. С оглед предмета на производството, а именно иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, поредността на проявлението на фактите не е приета за решаваща, а само изпълнение на всички факти, изискуеми от нормата. Поредността би имала значение при предявен иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.

Поради това, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд се е позовал на настъпилите последици от прекратяване на членственото правоотношение, настъпило в хипотезата на чл. 517, ал. 3 от ГПК. Поради това, липсват решаващи мотиви, обуславящи изхода на спора, които да са свързани с поредността на проявление на предвидените предпоставки в чл. 517, ал. 3 от ГПК. Акцентирано е върху проявлението на основната предпоставка от значение при произнасянето по допустимостта на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ – прекратяване на членственото правоотношение.

При този извод, че въззивният съд не е разрешил поставения правен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че поставеният правен въпрос не е обуславящ изхода на спора и не представлява основание за допускане касационно обжалване.

По всички изложени съображения, Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 75 от 08.06.2021 г. по в. ч.т. д. 366/21 г. на Апелативен съд – Пловдив, ТО, 2 състав.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: