Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 4795/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, против решение № 1520/15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 731/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Агенция по вписванията е осъдена по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Кооперация "Хидромелиоративно сдружение на водоползувателите" – в ликвидация, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв. (адвокатско възнаграждение), ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по производствата по дело в общ размер на 1000 лв. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли, решението да бъде отменено като недопустимо с обезсилването му и прекратяване на делото, а в режим на евентуалност като незаконосъобразно, като се постанови друго решение по същество на спора, с което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът - Кооперация "Хидромелиоративно сдружение на водоползувателите" – в ликвидация, в представена молба за даване ход по същество, изразява становище за неоснователност на същата. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Административен съд Пловдив е сезиран с искова молба срещу Агенция по вписванията с която се претендират имуществени вреди в размер на 500 лева, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производство срещу отказ № 20170630121201-2/12.08.2020 г., постановен от длъжностно лице по регистрация към Търговски регистър при Агенция по вписванията, по заявление с № 20170630121201/30.06.2017 г. за обявяване на ГФО за 2016 г. по партида на кооперацията.
С определение № 896/04.04.2023 г. постановено по адм. дело № 731/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив е върната исковата молба на кооперацията по предявен на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 28 ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) иск за обезщетяване на причинени от Агенцията по вписванията имуществени вреди и производството е прекратено. С определение постановено по адм. д. № 6148/2023 г. по описа на ВАС, определението на АС Пловдив е отменено, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Изрично с посоченото определение, ВАС се е произнесъл положително по допустимостта на иска.
По делото е безспорно установено, че отказът е отменен с решение постановено по търговско дело № 538/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Към исковата молба са приложени пълномощно и договор за правна помощ, сключен между кооперацията и адв. М. К. за изготвяне и подаване на жалба против сочения отказ, както и за процесуално представителство по делото. Договорено е възнаграждение в размер на 500 лева, като изрично е посочено, че договора служи за разписка за плащане в брой.
От правна страна съдът е приел, че по силата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Същевременно е приел, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за защита и процесуално представителство от адвокат, направени в съдебното производство по обжалване на постановения отказ от вписване в Търговския регистър. След анализ на относимите разпореди и приложените по делото доказателства съдът е приел иска за доказан по основание и размер, в резултат на което е уважил и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски за производствата по реда на ЗОДОВ при съобразяване възражението за прекомерност. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил нормата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, която регламентира отговорността на агенцията по вписванията за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, която се реализира по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на нормотвореца, Законът за Търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/, в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган – Агенция по вписванията, която е администрация към Министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон.
В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото.
Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията/. В този смисъл Харис, ОБойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, С. Н. АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право.
В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища.
Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно чрез иска по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право.
Обосновано административният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията – отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Правилно решаващият съд е приел, че е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ /според представените договори за правна помощ, неоспорени от ответника и служещи като разписка за изплащане на възнаграждението в брой/. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен по съдебен ред като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение. Освен това съдът намира, за обоснован и правилен направения от съда извод, че в случая се доказва и другата кумулативна предпоставка – причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.
Правилно е решението и в частта, с която агенцията е осъдена да заплати на кооперацията разноските сторени в производствата (пред АС Пловдив и ВАС при обжалване на определение № 896/04.04.2023 г. постановено по адм. дело № 731/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив).
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива в пълния претендиран размер, предвид липсата на направено възражение за прекомерност, като Агенция по вписванията да заплати на Кооперация "Хидромелиоративно сдружение на водоползувателите" – в ликвидация сума в размер на 1500 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1520/15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 731/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на Кооперация "Хидромелиоративно сдружение на водоползувателите" – в ликвидация, ЕИК 115039597 сума в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева представляващи разноски за адвокатско възнаграждения за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА