Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 4716/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на община С. З. чрез процесуалния му представител юрк. В., срещу решение № 677 от 26.02.2024г., постановено по адм. д. № 593/2023г. по описа на Административен съд – гр. С. З. с което по жалбата на С. Й. Г. е отменена Заповед № 10 – 00 - 1597 от 04.08.2023г. на Кмета на община С. З. с която на основание чл. 178 ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено да се премахнат изпълнените зидове на мястото на гаражна врата и да се преустанови ползването за жилищни нужди на строеж „гараж“, находящ се в ПИ с идентификатор № 68850.512.710 по кадастралната карта /КК/ на гр. С. З. УПИ ХI – 549, кв. 43 – Лозенец по плана на гр. С. З. с административен адрес [улица]. С решението община С. З. е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, като напротив навежда съображения, че от събраните в хода на производството доказателства, включително приетата съдебно техническа експертиза /СТЕ/, е доказано, че разрешен за строеж обект гараж и въведен в експлоатация като такъв се ползва за жилищни нужди и е приобщен към жилищната площ. Навежда съображения, че за такова преустройство и промяна на предназначението се изисква както разрешение за строеж, така и въвеждането на този строеж в експлоатация за ползването му с жилищно предназначение, като така обосновава материалната законосъобразност на заповедта. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за липса на мотиви на акта, както и за допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, както и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски в минимален размер.

Ответникът С. Й. Г. с представена писмена молба иска да бъде потвърдено решението на Административен съд – С. З.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. С. З. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, но при допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, при липса на мотиви и неяснота относно индивидуализацията на обекта, предмет на забрана за ползването в заповедта. Достигнал е до този извод, като е посочил, че в мотивната част на заповедта е посочено, че е установен строеж, гараж, намиращ се в сутеренното ниво на разрешена с разрешение за строеж от 2006г. и въведена в експлоатация с удостоверение от 2008г. жилищна сграда, който се ползва не по предназначението си за гараж, а се ползва за жилищни нужди. Посочил е обаче, че в диспозитива на оспорената заповед е наредено премахването на зидове, запушващи гаражна врата и преустановяване на ползването не по предназначение на „гараж“, без да е конкретизирано за кой гараж става въпрос, тъй като от събраните доказателства, включително приетата и неоспорена СТЕ е установено, че в имота има изграден и друг гараж въз основа на разрешение за строеж от 2021г., който също не се ползва като гараж, а за жилищни нужди, като жилищно предверие към триетажната жилищна сграда. Приел е в тази връзка, че обектът предмет на оспорената заповед не е индивидуализиран еднозначно, като е налице и противоречие между мотивите и диспозитивната част на заповедта, който също води до неяснота относно обекта на забрана за ползване. В тази връзка е приел и че липсват мотиви и фактически основания за издаване на заповедта, като такива не се съдържат и в административната преписка, предвид това, че установяванията от констативния акт са пренесени изцяло в заповедта. Приел е и че заповедта е издадена на основание чл. 178 ал. 6 ЗУТ, която предвижда забрана ползването на строежи при установени нарушения по ал. 1 и ал. 4 на посочената разпоредба, а именно ползването на невъведени в експлоатация строежи или ползването на такива не по предназначението им. Посочил е, че това правно основание не предоставя правомощие на кмета на общината да разпоредба премахването на строежи или части от тях, каквото е разпоредено с оспорената заповед. Приел е и че в частта, с която е наредено да се преустанови ползването за жилищни нужди на строежа – гараж – то ако се приеме, че се касае за гаража, който и ситуиран в сутерена на жилищната сграда, не се установяват предпоставките на разпоредбата на чл. 178 ал. 4 ЗУТ, тъй като по аргумент от 5 т. 39 ДР на ЗУТ подлежат самостоятелен строеж или реална част от строеж със самостоятелно наименование, местоположение, предназначение и идентификатор по ЗКИР, каквито характеристики по отношение на този гараж не се установяват, доколкото той е част от въведената в експлоатация триетажна еднофамилна сграда. Приел е и че промяната на функционалното предназначение на помещение, част от жилищна сграда, чрез преустройването на предвиденото по одобрената документация помещение за гараж в такова за ежедневно битово обитаване, не води до нарушаване на забраната по чл. 178 ал. 4 ЗУТ, нито до регламентираното материално правно основание по чл. 178 ал. 6 ЗУТ. Приел е, че след като това помещение е част от еднофамилната жилищна сграда, използването му за жилищни нужди заедно с останалите помещения в сградата, не води на извод за използването на строеж не по предназначението му, тъй като жилищната сграда е въведена в експлоатация с удостоверение от 2008г. именно за такова ползване. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178 ал. 6 във връзка с ал. 4 от ЗУТ, предоставяща правомощие на кмета на общината да забранява ползването на строежи при установени нарушения на ал. 1 и ал. 4 от посочената разпоредба, а именно, когато е установено ползването на строеж не по предназначението му /ал. 4/ или когато такъв се ползва без да е въведен в експлоатация или поради това, че се ползва в противоречие с условията за въвеждането му в експлоатация /ал. 1/. Предвид правното основание, на което е издадена оспорената заповед, правилен е извода на съда, че е налице противоречие с диспозитива на същата, тъй като с нея е наредено и премахването на част от строежа, а именно изградени зидове, което посоченото правно основание не обосновава. Правилен е и извода на съда, че е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, а именно несъответствие между мотивната част на заповедта и диспозитива и неяснота относно индивидуализацията на обекта, предмет на разпоредителната част на административния акт. Това е така, тъй като в мотивите на същия е визиран обект – гараж – намиращ се в сутеренната част на жилищната сграда в имота, а в диспозитива е визиран гараж без да е уточнено къде се намира, а от събраните в хода на производството доказателства се установява, че в имота е налице и друг гараж, изграден с разрешение за строеж от 2021г., който също се ползва за жилищни нужди като предверие към жилищната сграда. Посочените нарушения правилно са приети от съда като съществени, водещи до извод за незаконосъобразност на заповедта.

Неправилен е и извода на съда, че ако се приеме, че обект на разпореждането за преустановяване на ползването на гараж за жилищни нужди, е гаражът намиращ се в сутерена на сградата, на който извод навежда мотивната част на заповедта, то не се установява хипотезата на чл. 178 ал. 6 във връзка с ал. 4 ЗУТ. Гаражът е обект, който може да има самостоятелно предназначение и при промяна на предназначението му следва да се спазва общият ред за това.Това обаче не се отразява на правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила.

Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 677 от 26.02.2024г., постановено по адм. д. № 593/2023г. по описа на Административен съд – гр. С. З.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ