Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 5299/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ –Кърджали, действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Х., срещу Решение №531 от 12.04.2024 г., постановено по административно дело № 89/2024 г. на Административен съд– Кърджали, с което е отменено негово Решение № 2153-08-32/09.02.2024 г. и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1646#4/11.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което на Х. М. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж, като делото е изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата Х. М., чрез адв. Д. Исмаил, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на развитите от касатора доводи. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

В хода на съдебното производство пред Административен съд – Кърджали (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна.

От фактическа страна е установено, че административното производство се е развило по подадено заявление, вх. № 2113-08-1646/ 31.08.2023 г. от Х. М. М., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са приложени документи за осигурителен стаж и доход. При преценка на представените със заявлението доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, пенсионният орган, с Разпореждане №2113-08-1646#4/11.12.2023 г., е отказал на Х. М. исканата пенсия поради липса на основания по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно – наличие на изискуемата възраст, но недостатъчен действителен осигурителен стаж от 15 години; на лицето са признати 14 г., 02 месеца и 15 дни.

Пенсионният орган е признал стаж на лицето за периода от 01.01.1988 г. до 17.03.1988 г. в размер на 2 месеца и 16 дни. Недоволна от разпореждането, Х.М. го е обжалвала по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

С Решение № 2153-08-32/09.02.2024 г., директорът на ТП на НОИ -Кърджали е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил Разпореждане №2113-08-1646#4/11.12.2023 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ – Кърджали. Административният орган е приел, че при анализа на представените документи и съгласно разпоредбите на чл.96, ал.7 и чл.96а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП - отм./, правилно е зачетен стаж за спорния период от 2 месеца и 16 дни.

За да отмени процесните административни актове, първоинстанционният съд правилно е приел, че те са издадени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Спорният въпрос гравитира около обстоятелството дали правилно е определен осигурителният стаж на жалбоподателката за 1988 г., придобит като земеделски стопанин - кооператор в ТКЗС- [населено място], бригада [населено място], съобразно удостоверените данни, в това число удостоверение, обр.УП-13 с изх.№5506-23-560#1/15.08.2023 г., издадено от ТП на НОИ - С. З. и удостоверение, обр.УП-13 с изх.№392-408/04.03.2010 г., издадено от ТП на НОИ - Кърджали.

Същите са официални документи, съгласно чл.179,ал.1 от ГПК и се ползват с материална доказателствена сила, като оспорване не е проведено и те представляват годно доказателствено средство за отразения трудов стаж.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и в своето решение е обсъдил само част от събраните доказателства, напр. удостоверението от 15.08.2023 г., издадено от ТП на НОИ - С. З. без да обсъди и това от 04.03.2010 г., като е пропуснал да развие съображения защо приема, от една страна, че това удостоверение представлява стабилен административен акт и вписаните в него обстоятелства са верни, но не отчита факта, че в него, освен размера на полученото възнаграждение, са вписани и отработените дни за периода за тютюнопроизводителката Х. М., като приема недвусмислено и категорично, че е налице хипотезата на чл.96а ППЗП/отм./, за която посочва, че е специална и урежда зачитането на трудовия стаж на определена категория работещи в селското стопанство и земеделски стопани - кооператори, отглеждащи тютюн на акорд.

Правилно съдът е преценил, че по силата на чл.96, ал.6 от ППЗП /отм./, определянето на трудов стаж по начина, визиран в чл.96а от ППЗП /отм./ е приложимо, когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни, а в цитираното по - горе удостоверение те са посочени, като е налице и забележка, че сумите са извлечени от ведомости за окончателно изплащане на тютюна на кооператорите, а дните са отразени от книга за пенсионните вноски на кооператорите, партиден номер 133, план 200.

Както коректно и ясно е посочил първоинстанционният съд, в административната преписка не се съдържат доказателства в подкрепа твърденията на касатора, че през 1988 г. Х. М. е отглеждала тютюн по акордно - приемалната система на заплащане и не е ясно дали става въпрос за индивидуален или семеен акорд, защото не налице нито договор, нито други официални удостоверителни документи, които да изясняват този въпрос.

Настоящият съдебен състав на ВАС отбелязва, че в касационната жалба, с оглед мотивите на съдебното решение, са посочени нови факти и обстоятелства, част от които са обективирани и в приложени към касационната жалба писмени документи, които „допълват“ Решение № 2153-08-32/09.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали. Установяването и обосноваването на фактическите основания за издаване на административния акт обаче, е недопустимо в съдебното производство. Съдът не може да ги вземе предвид, тъй като сам не може да изменя и допълва административния акт с фактически основания, които липсват в същия.

Съдът извършва преценка за законосъобразност на административния акт само и единствено на посочените и изложени в него фактически и правни основания, вкл. и в съпътстващите издаването на акта документи. В съдебното производство е недопустимо да се допълва акта с фактически и правни основания за издаването му, като по този начин се прави опит за корекция на установена незаконосъобразност на същия, както е в настоящия случай.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорваното решение се явява незаконосъобразно и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи и съответната правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Като го е отменил и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответника по касационната жалба е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 1 и §1, т. 6 от ДР на АПК, НОИ следва да заплати на Х. М. М. сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съгл. договора за правна защита и съдействие от 06.06.2024 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 531/12.04.2024 г. по адм. дело № 89/2024 г. на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София, бул. „А. С. № 62-64, Булстат 121082521, да заплати на Х. М. М. от [населено място], общ.Джебел, сторените разноски за касационната инстанция в размер на 600 (шестотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ