Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 5385/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР), срещу Решение №684 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 991/2023 г. на Административен съд – Благоевград.

С обжалваното решение е отменено Решение №РД-02-36-1086 от 27.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта му по в частта по т. 3, с която на О. С. е отказана верификация на разходи и плащане в размер на 50 409,14 лв., отчетени в Искане за плащане №2 (окончателно) по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБВП) №РД-02-37-83 от 23.09.2020 г., и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че един от задължителните елементи на чл. 22, ал. 3 АДБФП е към момента на разработване и одобряване на техническия или работен инвестиционен проект обективно отчетените като непредвидени видове СМР да не са могли да бъдат предвидени, като обективната невъзможност следва да се основава на такива обстоятелства, които са извън волята и възможностите на Общината и които стоят спрямо същата в позиция на случайност, непредвидимост, невъзможност при полагане на дължима грижа да бъдат своевременно установени.

Твърди, че по договорите за безвъзмездна финансова помощ (БФП) са отчетени непредвидени разходи, които не съответстват на дефиницията за непредвидени разходи съгласно чл. 22, ал. 3 АДБФП. Излага, че от изпълнител, проектант и строителен надзор е изискана обосновка на отчетените непредвидени разходи за обектите на интервенция, отговарящи на дефиницията на чл. 22, ал. 3 АДБФП, като в коригираните пакети отчетни документи бенефициерът не е представил обосновка на отчетените непредвидени разходи.

Оспорва извода на съда, че административният акт е немотивиран, като сочи че самият бенефициер е декларирал, че е използвал целия наличен ресурс по договора за БФП, без придържане към изискванията и методическите указания на ОПРР, включително и по отношение на непредвидените разходи.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски.

Ответникът по касационната жалба – О. С. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 23.09.2020 г. между УО на ОПРР и О. С. е сключен Административен договор №РД-02-37-83 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 1 494 993,43 за изпълнение на проект „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради с административни адреси град Сандански, ж. к. „Спартак“, блок 6А, блок 6Б, блок 7А, блок 7Б и град Сандански, блок 17, блок 18А, блок 18Б“ .

В чл. 22 от договора страните са се договорили, че при верификация на разходи за строително-монтажни работи (СМР) Управляващият орган проверява отчетените видове и количества спрямо заложените по договора с изпълнителя, като ал. 1 предвижда, че при установени разлики в предвидените количества на отделните видове СМР, след приключване на строителството на верификация подлежат промените, които отговарят на следните условия: т. 2 - промяната в количеството на всяка конкретна позиция в КСС не надвишава с повече от 15% първоначално определеното количество, както в посока увеличение, така и в посока намаляване. Общата стойност на количествата надвишения до 15% от първоначално определеното количество се компенсира с общата стойност на количествата намаления до 15 % от първоначално определеното количество. Намаленията над 15%, както и неизпълнените позиции, не могат да бъдат използвани за компенсиране на надвишени количества до 15%; т. 3 - не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към договора за строителство и промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15%.

Съгласно чл. 22, ал. 3, в случаите, когато в съответните Насоки за кандидатстване по конкретната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ или въпросите и отговорите към тях е посочено изрично, че са допустими непредвидени разходи в КСС (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) и в договора с изпълнителя на СМР има включена клауза, касаеща третирането на непредвидени разходи, тези разходи (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) се отчитат на окончателно плащане.

Непредвидените разходи могат да се отчитат и при искане за междинно плащане само в случай, че СМР дейностите са напълно приключили. С цел верифициране на непредвидените разходи бенефициентът следва да представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи изпълнението им. На верификация подлежат само разходи, които попадат в следната хипотеза: „Непредвидени разходи за строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост на разходите по процедурата, в рамките, на която е сключен договорът ”.

Ал. 5 на чл. 22 предвижда, че отчитането на допустимите изменения на сключените от бенефициента договори за СМР се извършва в съответствие с Указанията за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014 - 2020 г. При непредставяне на пълна отчетна документация и/или неизпълнение на горепосочените условия УО има право да не верифицира направените от бенефициента разходи.

На 23.03.2023 г. О. С. е подала искане за окончателно плащане по процесния АДБВП, към което е приложен окончателен технически и финансов отчет. По Договор №138-04/BG16RFOP001-2.003-0071- C01-S-01 от 21.05.2021 г. с изпълнител „Пътно поддържане - Сандански“ ЕООД О. С. е отчела непредвидени разходи в общ размер на 15 498,23 лева без ДДС по Протокол за приемане на извършени СМР №3 от 25.02.2022 г., отчетени с Фактура № 0000002033 от 28.02.2022 г. По Договор №143-04/BG16RFOP001-2.003-0071-C01-S-02 от 26.05.2021 г. с изпълнител „Бетон“ ЕООД О. С. е отчела непредвидени разходи в размер на 26 509,38 лв. без ДДС по Протокол за приемане на извършени CMP №4 от 12.08.2022 г., отчетени с Фактура №0001001787 от 12.08.2022 г.

На 11.04.2023 г. УО на ОПРР е изискал обосновка от изпълнител, проектант и строителен надзор на отчетените непредвидени разходи за обектите на интервенция, отговарящи на дефиницията съгласно Методическите указания за изпълнение на договори за БФП. Посочил е, че следва да се представи анализ на единични цени за новите дейности, за които няма оферирана цена в офертата на изпълнителя по КСС, както и че съгласно представената документация от обществената поръчка всички необходими допълнителни дейности по проекта, които не са включени в КСС, се вписват в заповедна книга

На 01.05.2023 г. О. С. е представила допълнителни документи.

На 16.06.2023 г. О. С. е уведомена, че не е представена обосновка от изпълнител, проектант и строителен надзор на отчетените непредвидени разходи за обектите на интервенция, отговарящи на горепосочената дефиниция съгласно Указанията и повторно е изискана такава.

На 26.06.2023 г. О. С. е представила становище/отговор.

На 27.09.2023 г. с Решение №РД-02-36-1086, ръководителят на УО на ОПРР, в оспорената част по т. 3 е отказал верификация и плащане на разходи по Искане за плащане №2 (окончателно) по АДБФП №РД-02-37-83 от 23.09.2020 г. в общ размер на 50 409,14 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. – ЗУСЕФСУ) и на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 3 от сключения АДБФП.

В хода на съдебното производство е представена Заповед №РД-02-14- 642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на акта е определен за ръководител на УО на ОПРР.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Приел е, че липсват мотиви и доказателства, че разходите за претендираните дейности не са реално извършени, а напротив неверифицираните разходи се отнасят за извършени и актувани СМР, т. е. които безспорно напълно са приключили.

След анализ на АДБФП, процесните договори с изпълнители и представените доказателства, съдът е приел, че в случая непредвидените разходи за СМР са допустими, както по силата на предвиденото в Насоките за кандидатстване, така и съгласно договореното в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от сключените договори с „Пътно поддържане - Сандански“ ЕООД и „Бетон“ ЕООД, като извършването им е посочено като възможност в чл. 7 АДБФП.

Приел е, че от наличните по делото доказателства, установяващи характера на процесните непредвидени строително-монтажни работи, е безспорно, че те са обективно необходими за въвеждане на обектите в експлоатация с исканото качество.

Според съда, в оспорения акт административният орган не е изложил мотиви защо счита, че процесните непредвидени разходи за СМР са могли обективно да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект. Приел е, че изложените мотиви са бланкетни и не почиват на обективни факти, а по-скоро на предположения.

В допълнение е изложено, че приемането на процесните разходи за извършени непредвидени СМР от всички страни, които участват в строителния процес, е достатъчно да се приеме тяхната обоснованост. Формиран е извод, че с надлежно представяне на цялата строителна документация, подписана от всички участници в строителния процес, е налице изискуемата обосновка и по отношение на отчетените непредвидени разходи, но същата неправилно не е взета предвид и не е обсъдена от административния орган при издаване на процесния административен акт.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на акта в оспорената му част по т. 3 и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне, с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е правилно.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, по аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

За да откаже верифицирането на разхода по т. 3, органът е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 3 от сключения АДБФП.

Като фактически основания за отказа, органът е посочил, че по договорите са отчетени непредвидени разходи, които не съответстват на дефиницията за непредвидени разходи съгласно чл. 22, ал. 3 АДБФП, тъй като бенефициерът не е представил обосновка на отчетените непредвидени разходи.

Този извод е неправилен.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 АДПБФП регламентира, че с цел верифициране на непредвидените разходи бенефициерът следва да представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи изпълнението им.

В чл. 23, ал. 3 АДПБФП обаче не е посочено кои са необходимите документи, чрез които следва да се установи изпълнението на непредвидените разходи и които бенефициерът следва да представи. Не става ясно от коя правна норма следва направеният от административния орган извод, че за обосноваване на допустимостта на разхода следва да се представят именно обосновка и само това ли е документът, с който може да се установи непредвидеността на разхода или е допустимо това да стане и с други документи. Ето защо разпоредбата на чл. 23, ал. 3 АДПБФП не е достатъчно правно основание, което да обоснове законосъобразност на така посоченото от органа фактическо основание за отказ.

По изложените съображения, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 3 е правилен, постановен в съответствие с материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №684 от 05.03.2024 г. постановено по адм. дело № 991/2023 г. на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА