Образувано е по касационна жалба на „Д. Н“ ЕООД от гр. Д.ад, против решение №237/23.07.2018 г. по адм. д.№210/2018 г. на Административен съд Кърджали, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/, дадени с Протокол изх.№180944/22.01.2018 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, в частта му по т. т.1, 2 и 4.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата му против оспорената част от задължителни предписания по т.1, 2 и 4 от Протокол №180944/22.01.2018 г. да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. К., редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел, че дадените предписания на Д „ИТ“ са законосъобразни на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решението в атакуваната му част Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на „Д. Н“ ЕООД срещу част от дадените задължителни предписания по т.1, 2 и 4 от Протокол №180944/22.01.2018 г., от извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на 10.01.2018 г. и по документи на 12.01.2018 г. на „Д. Н“ ЕООД гр. Д.ад, в стопанисван от дружеството обект на контрол – магазин „М. Б“, намиращ се в гр. К., ул.“Металург“, бл.“Младост“ 2. Възоснова на констатирани нарушения, с протокола са дадени оспорените предписания: по т.1 – дружеството да запознае лицата И.М и Н.Г и двете на длъжност – продавач консултант, с Правилник за вътрешния трудов ред, като им осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително и запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.127, ал.1, т.5 от Кодекса на труда – срок 31.01.2018 г. По т.2 от протокола е дадено предписание работодателят в трудовите договори на назначените работници и служители да определи периодичността на изплащане на основното и допълнително трудово възнаграждение – основание чл.66, ал.1, т.7 от КТ и срок 31.01.2018 г. По т.4 от протокола е дадено предписание работодателят да определи писмено длъжностно лице за обект на контрол: магазин „Моето бебе“, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда – основание чл.403а, ал.2 от КТ и срок до 31.01.2018 г..
Настоящият касационен състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, както и правните изводи на съда. Констатациите в протокола по т.1, 2 и 4 за посочените в тях неизпълнения на изискванията на трудовото законодателство и представляващи съответно нарушения по чл.127, ал.1, т.5 от КТ, чл.66, ал.1, т.7 от КТ и чл.403а, ал.1 от КТ, представляват основания за дадените по тези точки от органа задължителни предписания. Проверката е констатирала основания за издаване на задължителни предписания на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ във връзка с тези нарушения на касатора за неспазване на трудовото законодателство.
В разпоредбата на чл.404. ал.1, т.1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1-12, като в т.1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 от КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Както е установил първоинстанционният съд, в трудовите досиета на работничките И.М и Н.Г не се съдържат доказателства, че на същите е бил предявен за запознаване Правилник за вътрешния трудов ред, като липсва и отбелязване върху самия правилник или отделен документ, че това е извършено. Правилно е тълкувал съдът, че представените впоследствие декларации на лицата от 21.12.2010 г. и 02.01.2018 г., представляват частни документи и не попадат в нито една от хипотезите по чл.181, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.181, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Поради това представените от касатора допълнително декларации от лицата, не опровергават констатациите на органа по един безспорен начин към датата на съставяне на протокола за проверката. Следователно, даденото предписание с протокола за извършената проверка се явява законосъобразно.
Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на предписанието по т.2 от протокол №180944/22.01.2018 г., тъй като в представените при проверката трудови договори не се съдържа периодичността на изплащане на основните и допълнителни трудови възнаграждения на работниците.
В разпоредбата на чл.66, ал.1 КТ се съдържат основните елементи на трудовия договор, а именно мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, срокът на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. За да бъде прието, че правоотношението между страните е трудово следва да бъдат установени цитираните елементи, сред които е и периодичността на заплащане на трудовите възнаграждения и както е постановил Административен съд Кърджали, представените на по-късна дата допълнителни споразумения /с уведомително писмо 14.02.2018 г./ не водят до незаконосъобразност на задължителното предписание, тъй като са липсвали към момента на издаването му с протокола за проверката.
Относно задължително предписание по т.4 от протокол №180944/22.01.2018 г., съгласно чл.403а, ал.2 от КТ, посочен като нарушен, работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Както е посочил и Административен съд Кърджали, водещ критерий е осигуряване присъствието на посоченото длъжностно лице в местата, където се полага наемен труд, като в разпоредбата на чл.403а, ал.2 КТ изрично са посочени и обектите /какъвто е магазинът стопанисван от касатора/, т. е. посочването на едно длъжностно лице за всички обекти на дружеството не удовлетворява изискването на КТ.
Оспорените задължителни предписания са постановени от компетентен орган, след извършена проверка и изясняване на фактите и обстоятелствата, при спазване на чл.35-36 от АПК, в предписаната от закона форма, като са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването им. Спазени са административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона, като е съобразена и целта на закона, поради което следва да се приеме извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадените предписания. Като ги е потвърдил, Административен съд Кърджали е постановил правилно съдебно решение.
С оглед на така изложеното, касационният състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания.
Воден от горното Върховен административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №237/23.07.2018 г. на Административен съд Кърджали по адм. д.№210/2018 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.