Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Т.М, от [населено място], чрез адв. Т.С обжалва решение № 2010 от 11.10.2018 г. на Административен съд – Пловдив постановено по адм. дело № 1182/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001617003590-091-001/28.12.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, поправен с ревизионен акт № П-16001618007205-003-001/15.01.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че не са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред. Твърди, че е опровергал твърденията на органите по приходите за наличие на доходи с неустановен произход. Сочи, че съдът не е обсъдил съдебната експертиза, която установява налични парични средства по банкови сметки към началния период на ревизията. Заключението е изготвено въз основа на банкови извлечения, представени в хода на ревизионното производство. Счита, че съдът неправилно се позовава на влезлия в сила ревизионен акт за 2010 г., с който не са установени задължения, тъй като няма законови пречки да приеме начално салдо, различно от установеното в този акт съобразно доказателствата по делото.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ц.Д оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски на основание чл. 161, ал.1 ДОПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл....