Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пампорово инвестмънт груп“ ЕАД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. И.Б срещу решение № 452/12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 236/2018 г. по описа на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № 20179/15.02.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Ч, с който са определени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за период от 16.5.2013 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 86 917,80 лв. и лихви за просрочие – 15 611,78 лв. и за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 37 250, 51 лв. и лихви за просрочие - 6 690176 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че двумесечният срок за деклариране на придобития чрез апорт имот не е спазен. Твърди също така, че трайната съдебна практика на съдилищата за придобиването на недвижим имот чрез извършване на апортна вноска представлява правна сделка със сложен фактически състав, който приключва с вписване на учредителния акт, обективиращ извършването на апортната вноска в имотния регистър на Агенция по вписванията. Позовава се на приложението по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Излагат се доводи от касатора, че едва с вписването в имотния регистър прехвърлянето на имота чрез апорт има действия спрямо всички трети лица, в това число и спрямо административните органи, в частност О. Ч, както и че е спазен двумесечният срок по чл. 14 ЗМДТ за деклариране, съотв. за заплащането на местните данъци и такси за придобития имот е започнал да тече от месец декември 2016 г., а не както неправилно е приел съдът и органът по приходите – от месец юни 2013 г. В касационната жалба се изтъква, че така определените данъци и такси за периода 2013 г. - 2016 г. са погасени по давност. За неправилно счита, че съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, според която внесените суми от посоченото дружество в общината са отнесени по партидата му, но като недължимо внесени, а общината не ги е върнала на „Х. Б“ ЕООД. Относно оплакването за съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя в хода на производството и не е коментирал, че общината не е доказала по никакъв начин реално изпълнение от нейна страна на административните услуги по чл. 62 ЗМДТ, за които е начислила ТБО, както и че самият хотел не функционира повече от 10 години, поради което незаконосъобразно са начислявани ТБО, а и за 2015 г. и 2016 г. са подавани декларации, че имотът не се ползва, като без значение според касационния жалбоподател е факта, че тази декларация е подавана от „Х. Б“ ЕООД, а не от „Пампорово инвестмънт груп“ ЕООД. По оплакването за необоснованост на обжалваното решение се посочва, че в съдебното решение са направени фактически твърдения и правни изводи на базата на неправилно възприети от съдебния състав факти по делото. Неправилно съдът е приел, че според съдебно-икономическата експертиза данъчната оценка на процесните имоти била по-висока от отчетната стойност, това касационният жалбоподател твърди, че е тъкмо обратното и изрично е посочено от вещото лице, че отчетната стойност е по-високата. В тази връзка касаторът излага твърдение, че в акта ТБО е неправилно изчислена, тъй като административният орган е взел като стойност оценката на апортната вноска. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт, с който са определени процесните задължения, както и се иска присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпила и писмена защита от адв. И.Б в определения от съда срок.
Ответникът по касационната жалба началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Ч чрез адв. К.И, я оспорва в депозиран по делото писмен отговор с искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила и да се присъдят направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстаницонният съд е приел, че оспореният пред него АУЗД № 20179/15.02.2017 г., с който са определени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за период от 16.5.2013 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 86 917,80 лв. и лихви за просрочие – 15 611,78 лв. и за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 37 250, 51 лв. и лихви за просрочие - 6 690176 лв., е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, както и че същият съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка съдът се е позовал на заповед № 434/01.12.2015 г. на кмета на О.Ч.С съда съгласно чл. 73, ал. 3 ТЗ правото върху апортна вноска се придобива от момента на възникване на дружеството, както и че съгласно чл. 67 ТЗ това е деня на вписването в Търговския регистър – 16.05.2013 г. Относно безспорното обстоятелство, че в изпълнение на чл. 73, ал. 5 ТЗ апортната вноска е вписана в Агенция за вписванията на 07.12.2016 г. според съда по никакъв начин не сочи, че дружеството е придобило имота, считано от тази дата, като в тази връзка съдът посочва, че вписването на апортната вноска няма конститутивно действие. Съдът е приел, че и правилно е определена данъчната основа за облагане с установените в акта задължения. За ирелевантен факт е приет от съда подаването на декларация от „Х. Б“ ЕООД, че имотът през 2015 и 2016 г. няма да се ползва, тъй като след като той е придобит от „Пампорово инвестмънт груп“ ЕАД, от него не е представена декларация по чл. 22, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услугите в О. Ч. За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя относно приемането на заплащането на отчетена като недължима от „Х. Б“ ЕООД сума за ТБО и ДНИ. Относно определената в акта данъчна основа, съдът изцяло я е възприел за правилно възприетата данъчна оценка като по-висока от отчетната стойност на имота. Обжалваното решение е правилно постановено.
Спорът между страните по делото е от кой момент „Пампорово инвестмънт груп“ ЕАД е бил задължен за местни данъци и такси за притежавания от него недвижим имот, придобит чрез внасяне от „Х. Б“ ЕООД (макар в Търговския регистър като eдноличен собственик на капитала да е посочен „КА инвестмънт груп“, регистриран в Панама) чрез апортна вноска на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 80371.244.203 и построената в него сграда 80371.244.203.3 в гр. Ч., к. к. „Пампорово“. Търговското дружество – еднолично акционерно дружество е вписано в търговския регистър на 16.05.2013 г. Съгласно чл. 67 ТЗ търговското дружество се счита за възникнало от деня на вписването му в Търговския регистър, което означава, че вписването има конститутивно действие От този момент собствеността върху процесния недвижим имот, внесен в дружеството като апортна вноска при учредяването му, преминава върху „Пампорово инвестмънт груп“ ЕАД. След като правото на собственост върху имота е придобито от касационния жалбоподател с вписването на търговското дружество, законосъобразни са изводите на пъровинстанционния съд, че това е датата 16.05.2013 г. Задълженията за ТБО и ДНИ в оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт са за периода от възникване на търговското дружество – 16.05.2013 г. до 31.12.2106 г. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ (в редакцията, относима за процесните периоди) категорично приема, че при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Апортът като непарична вноска представлява разпоредителна сделка, по силата на която едноличният собственик на капитала е внесло процесния имот срещу акции в капитала на новообразуваното дружество и по този начин е учредено търговското дружество, задължено с АУЗД. Тъй като капиталът на дружеството-жалбоподател е формиран именно от апортната вноска, то същото е възникнало с вписването на дружеството в Търговския регистър – 16.05.2013 г. С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ правилно и приходният орган, издал оспорения пред първостепенния съд административен акт, а впоследствие и съда са приели, че задължението за ДНИ и ТБО за дружеството е възникнало от 16.05.2013 г. Не може да се възприемат доводите на касационния жалбоподател, че това задължение за него е възникнало от вписването в имотния регистър на апортната вноска – 07.12.2016 г., тъй като вписването в Имотния регистър има само оповестително, декларативно действие, но не и конститутивно, каквото е вписването на търговското дружество в Търговския регистър и от тази дата то се счита за възникнало. Обстоятелството, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена на 31.12.2016 г. не води до други изводи, тъй като задълженията по ЗМДТ не възникват от подаването на декларацията или от съобщението за дължимост на задълженията, а по силата на закона - ЗМДТ. След като дружеството е създадено с внасянето на процесния имот като апортна вноска на имота, то от възникването на дружеството по силата на чл. 67 ТЗ релевентно е вписването му в търговския регистър. Затова като е приел и първоинстанционният съд, че вписването в имотния регистър няма конститутивен ефект, а вписването в търговския регистър на дружеството, като от този момент то придобива и собствеността върху имота, за който са определени задължения за ДНИ и ТБО, е постановено правилно решение. В този смисъл е и решение по тълк. дело № 7/|2012 г. на ОСГТК на ВКС и в него изрично е прието, че вписването в книгите по Правилник за вписванията няма конститутивен ефект – такъв ефект има вписването на дружеството в търговския регистър. Затова като е приел първоинстанционният съд, че вписването в имотния регистър на имота няма конститутивно действие, а такъв е налице по отношение на вписването в търговския регистър на дружеството, от този момент то придобива и собствеността върху имота, за който са определени задължения за ДНИ и ТБО.
От заключението на вещото лице по съдебно—икономическата експертиза съдът е приел, че по партидата на „Х. Б“ ЕООД внесените суми за ТБО и ДНИ са отнесени от О. Ч, като недължимо внесени. Съдът обаче не е събрал доказателства дали тези суми като недължимо внесени, са възстановени по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, поради което незаконосъобразни са направените изводи от решаващия съд в тази част, че общинските органи не са приели сумата като внесена за задълженията по ЗМДТ за процесния имот. В случай, че се установи че сумите не са възстановени, то би трябвало да се приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, но съдът е направил изводите си в тази част на решението си на база предположение, което е недопустимо.
В касационната жалба е направено и възражение за изтекла погасителна давност на определените с АУЗД задължения, но то е неоснователно. Периодът, за който са установени задълженията 01.06.2013 г. – 31.12.2016 г. давността по чл. 171, ал.1 ДОПК започва да тече от годината, следваща годината, когато е следвало да се заплатят задълженията, поради което в настоящия случай, като се има предвид, че АУЗД е издаден на 15.02.2017 г., то погасителната давност, която по чл. 171, ал.1 ДОПК е 5 годишна не е изтекла, поради което задълженията по акта не са погасени по давност.
В касационната жалба е изложено оплакване, че услугите по чл. 62 ЗМДТ не са извършени, но съдът не е изложил никакви мотиви и съответно не е събрал доказателства. Макар с определение № 349/22.08.2018 г. първоинстанционният съд да е задължил административният орган да представи цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в изпълнение на което административният орган не е представил никакви доказателства относно това дали услугите по чл. 62 ЗМДТ действително са били извършвани в имота на касатора. Според тази разпоредба ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съдът е следвало да укаже конкретно на ответника, че не сочи доказателства по чл. 62 ЗМДТ, както и да изиска заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определянето на границите на районите, в които ще се предоставят услугите: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за тяхното третиране и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Не е представена (не е и изискана от съда) и план-сметка за всяка една от посочените дейности. Съдът е следвало да изиска и съответното решение на Общински съвет – гр. Ч. за определяне на основата за облагане на вменените с акта задължения. Предвид изложените по-горе мотиви съдът е следвало да събере доказателства във връзка с констатираното от съдебната експертиза, че платените задължения за ТБО и ДНИ от „Х. Б“ ЕООД са отнесени от Община - гр. Ч. като недължимо внесени, но не е установено по делото дали тези суми са възстановени или не, за да се извърши необходимата преценка за приложимост или не на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ.
Относно ДНИ не се съдържат по делото данни за размера на данъчната оценка. С оглед на изложеното и поради липсата на доказателства по чл. 62 във връзка с чл. 72, чл. 63, ал. 2 и по чл. 67, ал. 1 и/или ал. 2 ЗМДТ, както и за данъчната оценка на имота при определяне размера на ДНИ, съдът е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е изискал цялата административна преписка, а е дал общи указания на ответника по жалбата. На основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК след отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение за попълване на административната преписка с посочените доказателства и произнасяне по съществото на спора относно вменените с индивидуалният административен акт задължения за ДНИ и ТБО, като по отношение на таксата при новото разглеждане съдът ще следва да се произнесе дали е приложим или не чл. 15, ал. 2 ЗМДТ.
На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася за направените от страните разноски.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 452/12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 236/2018 г. по описа на Административен съд – гр. С. и
ВРЪЩА делото на Административен съд – гр. С. за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.