Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет Свиленград, чрез адв.. О срещу решение № 365 от 08.05.2018 г. по адм. д. № 693/2016 г. на Административен съд - Хасково. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществено процесуално нарушение и се иска неговата отмяна и произнасяне по същество със законните последици.

Подадена е и частна жалба, наименована „касационна жалба“ от Д. Абиад, чрез адв.. Н, срещу определение от 12.06.2018 г., постановено по делото, с което е оставено без разглеждане искането с вх. № 2984/18.05.2018 г. за допълване на решението, с произнасяне по валидността на заповедта на кмета по чл.135 ЗУТ и отчуждителната процедура на имота. С доводи за незаконосъобразност на определението се претендира отмяната му със законните последици.

Ответникът по касационната жалба - Д. Абиад, чрез адв.. Н я оспорва, без да сочи конкретни основания за това и поддържа частната си жалба.

Ответникът по частната жалба - Общински съвет Свиленград, моли да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби и предлага да се остави в сила обжалваното решение и определение като обосновани и правилни, постановени в унисон с изяснената фактическа обстановка по делото.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни.

Касационната жалба е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 319 от 28.09.2016 г. на Общински съвет –Свиленград, с което е одобрен план за изменение на ПУП-ПРЗ на кв.108 за отваряне на улица между о. т. 341 и о. т. 955 по плана на Свиленград, одобрен със Заповед № 602 от 22.11.1993 г., през УПИ VІІ-2871, 2872, УПИ Х-1766, 2882, УПИ VІІ-1767 и УПИ І-1765, в частта за УПИ VІІ-1767, кв.108 по плана на Свиленград.

Решението е мотивирано с допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като разрешението за изработване на ПУП е издадено от кмета на общината със заповед № З-33/31.05.2016г. по ал.3,чл.135 ЗУТ, а не от одобряващият проекта за изменение на ПУП орган /Общински съвет - Свиленград/. Прието е, че изменението на ПУП е изработено въз основа на недействително възлагане, тъй като заданието, въз основа на което е изработен проекта за изменение на ПУП, не е прието с решение на общинският съвет. Този правен извод на съда се базира на тълкуване нормите на чл.136,ал.1 и чл.135 от ЗУТ във връзка чл. 124а. ал.1, чл. 124б. ал.1, чл. 128. ал.1 и ал. 5 от ЗУТ, съгласно които разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план следва са се даде с решение на общинския съвет, с което се одобрява заданието по чл. 125. Прието е, че производството по изменение на ПУП е образувано от некомпетентен орган и по този начин са нарушени основните принципи на административното право съдържащи се в чл. 9 и чл.10 от АПК, тъй като не е налице валидно одобрено задание от компетентен орган и са нарушени правата на жалбоподателката да участва пълноценно в производството, тъй като й е даден само 14-дневен срок за представяне на предложения и възражения. Прието е, че е налице основанието по чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на акта само на процесуално основание, без да се излагат мотиви за материалната законосъобразност на обжалваното решение на Общински съвет – Свиленград.

Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон-чл.135 и чл.136 от ЗУТ.

Оспореното пред Административен съд-Хасково решение № 319 от 28.09.2016г. на Общински съвет Свиленград, с което е одобрен план за изменение на ПУП-ПРЗ на кв.108 за отваряне на улица между о. т. 341 и о. т. 955 по плана на гр. С.,в частта за УПИ VII-1767, кв.108 по плана на гр. С., е издадено на основание чл. 134, ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.134, ал.1,т.2 от ЗУТ и чл.21, ал.7, вр. с ал.1 от ЗОС.Стелно правомощията на Общинският съвет да одобри изменението на ПУП произтичат от спец. норма на чл.21, ал.7, във вр. с ал.1 от ЗОС, а не от чл.128 ЗУТ. Безспорно е по делото, че с процесното решение се одобрява изменение на ПУП във визираният обхват, а не се одобрява първоначален ПУП, поради което нормите на чл. 124а. ал.1, чл. 124б. ал.1 от ЗУТ са неприложими. В случая, разрешението за изработване на ПУП е дадено от кмета на общината със заповед № З-33/31.05.2016г. по реда на чл.135,ал.1 и ал.3 и при спазване императивното изискване по ал.4,т.1 от същата норма. Следователно решаващият правен извод на административният съд за незаконосъобразност на оспореното решение на Общинският съвет, поради допуснато съществено нарушение на процедурата е неправилен, както и определяне приложното поле на чл. 136, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл. 136, ал.1 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма. Видно от текста на нормата, препращането към раздел III от глава седма не касае допускането /разрешаването изработване проект за изменение на ПУП. Това е така, тъй като процедурата и компетентността за допускането /разрешаването изработване проект за изменение на ПУП са изрично уредени в отделна разпоредба-чл.135 ЗУТ, която не препраща към чл. 124а. ал.1, чл. 124б. ал.1 от ЗУТ и не може да се тълкува разширително. Освен това нормата на чл.135,ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУТ, изрично регламентира компетентността на кмета в случая, поради което извода на административният съд, че допускането/ разрешаването изработване проект за изменение на ПУП е в компетентността на административният орган, който следва да одобри плана за изменение на ПУП-Общински съвет е неправилен.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл.209,т.3 АПК и тъй като не са изложени мотиви по същество, на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане. Липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.172а, ал.2 АПК.

Отмяната на обжалваното решение предопределя отмяна и на постановеното в производство по чл.176 АПК определение от 12.06.2018 г. по делото, с което съдът се е произнесъл по искане за допълване на решението, макар, че изводите на административният съд за обхвата на съдебния контрол са правилни.

При повторното произнасяне, административният съд следва да се произнесе по определеният предмет на делото с влязлото в сила определение по чл.218,ал.3,предл.1 от ЗУТ от 05.01.2017г., с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с последващо определение от 31.01.2017г.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 365 от 08.05.2018 г. по адм. д. № 693/2016 г. на Административен съд - Хасково и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Хасково.

ОТМЕНЯ определението от 12.06.2018 г. по адм. д. № 693/2016 г. на Административен съд – Хасково. Решението е окончателно.