Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. 160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по две касационни жалби – от Директора на Дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП и от „Промстрой“ООД, гр. К., против Решение № 1637/04.10.2018 г. по адм. дело № 2202/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас,
К. Д на Дирекция „ОДОП“ – Бургас обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която чрез изменение е отменен Ревизионен акт № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Бургас, в потвърдената му с решение №167/18.07.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП част, с която за данъчен период м.12.2014г. в тежест на „Промстрой” ООД са установени задължения по ЗДДС в размер над 34 925.92 лв. до 82 186,52 лв. и следващата се лихва за забава, както и е установен допълнително дължим корпоративен данък по ЗКПО за 2014г. в размер над 9020 лв. до 32 650,03 лв., ведно със следващата се лихва за забава. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Сочи, че съдът необосновано е кредитирал заключението по втората изготвена СОЕ, без да съобрази, че то не е изпълнило поставената задача и не е използвало посочените от органа аналози. Намира, че пазарната цена на процесния имот следва да се определи при използване на поне от два от методите, посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени /Наредбата/, поради което неправилно съдът е счел, че комплексното прилагане на повече от един метод се явява необосновано. Акцентира върху обстоятелството, че от една страна решаващият състав е посочил, че кредитира вариант 2 от ССчЕ, а от друга не е възприел посоченият от експерта размер на корпоративен данък. Претендира изменение на решението и в частта му за разноските, като по същество иска отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата и в тази й част бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът „Промстрой“ ООД, гр. К., О. Б, чрез процесуален представител, обжалва горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу оспорения РА. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Сочи, че съдът не е съобразил, че кредитираният от него вариант от заключението на вещото лице Периклиев определя като пазарна цена на имота по метода на сравнимите неконтролирани цени сумата от 437 140 лв. Подчертава, че при определянето на задължението по ЗКПО решаващият състав е приел различна пазарна цена на сделката. Намира, че при определянето на пазарната цена следва да бъдат използвани поне два от методите по Наредбата. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част, ведно с присъждане на осъществените разноски.
В качеството си на ответник всяка от страните оспорва съответната касационната жалба и иска нейното отхвърляне.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Бургас, в потвърдената му с решение №167/18.07.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП част, с която за данъчен период м.12.2014г. в тежест на „Промстрой” ООД са установени задължения: по ЗДДС в размер на 82 186,52 лева и лихва за забава в размер на 16 181,30 лв.; по ЗКПО за 2014г. е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 32 650,03 лв. и лихва за забава в размер на 5 590,01 лв.
За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:
В хода на ревизията е установено, че на 29.12.2014г. с НА № 491, том III рег.№ 7750 дело № 421 „Промстрой" ООД е продало на К.С следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 07079.609.97 с адрес гр. Б. ул."Оборище" № 32 с площ 200 кв. м. за сумата от 5000лв. без включено ДДС и сграда с идентификатор 07079.609.97.5, с предназначение "жилищна сграда-многофамилна", която съгласно одобрен архитектурен проект представлява „жилищна сграда с гаражи, състояща се от сутерен, партерен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж с РЗП 733 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.609.97 за сумата от 345 000лв., без включен ДДС“. Органите по приходите са констатирали, че при сключването на горепосочената сделка данъчната оценка за двата имота - земя и сграда в незавършен вид възлиза на 768 699лв. За доставката е издадена фактура №1000000882/30.12.2014г., с данъчна основа 350 000 лв, такси по прехвърляне и МДТ – 21 790,40 лева и е начислен ДДС в размер на 74 358,08 лева. Ревизиращите са отчели, че купувачът К.С е едновременно съдружник и управител на „Промстрой“ ООД, с оглед на което са приели, че страните по сделката са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“в“, „д“ и “м” от ДР на ДОПК. На основание чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС и въз основа на възложена оценителна експертиза, изготвена от независим оценител Н.А,приходните органи са определили, че справедливата пазарна стойност на имотите по фактура №1000000882/30.12.2014г. е в размер на 782 723 лв. Същата надвишава данъчната основа по фактурата със сумата от 432 723 лв., с оглед на което и по аргумент от чл. 27, ал. 3, т.1, б. „а“ от ЗДДС върху разликата допълнително са начислили ДДС. Така, с РА, е установен дължим ДДС за м. 12.2014 г. в размер на 82 186,52 лв. и лихви за забава в размер на 16 181,30 лева.
При определената пазарна цена на сделката между свързани лица по см. на §1, т. 13 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 3, б. „в - д“ от ДР на ДОПК органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2014г. на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО за 2014 г. със сумата от 432 723 лв., в резултат на което са определили допълнително дължим корпоративен данък в размер на 32 650,03 лв.
В хода на съдебното производство са назначени и приети две съдебно-оценителни експертизи за определяне на пазарната цена на спорните имоти. След анализ на заключенията, първоинстанционният съд е кредитирал изложеното от вещото лице Периклиев, според което пазарната цена на сградата, определена по метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба № Н-9/2006, е в размер на 546 420 лв. без ДДС. Що се отнася до цената на самия парцел, съдът е възприел същата в размера, определен между двете страни по сделката, тъй като нито в РА, нито в РД тя е била подложена на съмнение или оспорена от ревизиращите. Решаващият състав е отчел, че приложим е именно корекционния коефициент от 5 %, възприет от експерта, тъй като в сградата са обособени отделни самостоятелни обекти, а това предоставя възможност за самостоятелната им продажба и получаването на по - висока цена. Поради това е приел, че пазарната цена на сградата, определена по метода на сравнимите неконтролирани цени, възлиза на сумата от 546 420 лв., при която допълнително дължимият ДДС е в размер от 34 925.92 лв.
Относно допълнително дължимия корпоративен данък съдът е посочил, че кредитира вариант втори от заключението на експерта по СОЕ, но въз основа на собствени изчисления е увеличил финансовия резултат на дружеството със сумата от 196420лв. и е установил допълнително дължим корпоративен данък в размер на 9020 лв., ведно със следващата се лихва за забава.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Неоснователни са доводите на Директора на Дирекция „ОДОП“, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал заключението на експерта – оценител в ревизионното производство. Същото не е основано на съпоставка между контролираната сделка с друга неконтролирана от същия вид, нито е съобразено с предмета на сделката, фазата на строежа и относимия корекционен коефициент. Само по себе си конкретизирането на използваната неконтролирана сделка позволява да се прецени съпоставимостта й, а от там и да се оцени обективността на заключението, с оглед на което не може да се приеме, че е достатъчно вещото лице да посочи, че е ползвало данните от „реални сделки“. Действително, договорите за кредит не са съпоставими сделки с процесния договор за продажба, поради което обосновано решаващият състав е приел, че заключението на оценителя в ревизионното производство не е изготвено при правилно прилагане на методите по Наредба № Н- 9/14.08.2006г.
Независимо от горното, споделима е тезата, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да изясни спора от фактическа страна, като изиска вещите лица да изпълнят изцяло поставените им задачи. От една страна в мотивите на съдебния акт изрично е акцентирано върху липсата на обосновка в заключенията на експертите за предпоставките, обуславящи приложението на чл. 10 от Наредбата № Н-9, а от друга е кредитирано заключението на в. л. Периклиев, без да е уточнено, че на практика му е дадена вяра само частично. От една страна решаващият състав е приел за приложим единствено метода на сравнимите неконтролируеми цени и е посочил, че намира за правилен корекционният коефициент, приложен от него. От друга страна съдът е счел, че пазарната стойност възлиза на сумата от 546 420 лв., без да съобрази, че тя е коригирана от експерта с коефициент от 20 % / л.361/ и в резултат на това и при този метод възлиза на сумата от 437 140 лв. В тази връзка съдът не е изложил никакви съображения, а формираните взаимнопротиворечиви изводи не позволяват еднозначно да се извлече формираната от него воля.
Аналогично, по отношение на ЗКПО, решаващият състав е посочил, че кредитира вариант втори от заключението по ССчЕ, но възпроизведените в мотивите параметри, относими към финансовия резултат на дружеството, не кореспондират с посочените от експерта. Решаващият състав е увеличил счетоводния финансов резултат на дружеството с разликата между горепосочената пазарна цена от 543 420 лв. и данъчната основа по фактурата в размер на 350 000 лв., като е приел, „ че така определената сума не отчита внесената от ревизирания част от данъка, която е предмет на изпълнителното производство“. При тези взаимнопротиворечиви и неконкретизирани фактически изводи и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана, за настоящата инстанция е препятствана възможността да осъществи проверка за съответствието на решението с материалния закон. Това налага извод за основателност на релевираните касационни жалби, отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да задължи експертите по допуснатите СОЕ да изпълнят изцяло поставените им задачи, като обосноват извода си за необходимост от едновременно прилагане на няколко метода от Наредба Н - 9, уточнят избора и размера на приложените корекционни коефициенти и въз основа на тях посочат пазарната цена на процесните имоти. В съответствие с тези параметри, експертът по ССчЕ следва да изготви вариант, с който да определи размерът на допълнително дължимия корпоративен данък за 2014г. въз основа на увеличението на финансовия резултат на дружеството.
На основание чл. 226, ал.3 АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1637/04.10.2018 г. по адм. дело № 2202/2017 г. на Административен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.