Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 8 от 06.03.2018 г., постановено по административно дело № 337/2017 г., Административен съд - Русе е: 1) отменил решение № 2153-17-141 от 09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Русе и потвърденото с него разпореждане № 24 от 29.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване; 2) осъдил ТП на НОИ - Русе да заплати на В.К от [населено място] сумата от 550 лв. деловодни разноски.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от изп. правомощията на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Русе. По съображения за противоречие с материалния закон и необоснованост (касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК) касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а отменените с него административни актове да бъдат потвърдени.

Ответникът по касация - В.К от [населено място], действащ чрез процесуалния представител адвокат К.Д, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, като му се присъдят направените по делото разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и валидност, допустимост и правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението...