Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Еко био калор“ ЕООД, гр. В., ЕИК 20066474, представлявано от адв. Д.К срещу Решение № 2053 от 16.10.2018 г., постановено от Административен съд -Пловидв по адм. д. № 98 по описа на същия съд за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001317001726-091-001 от 05.10.2017г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 740/19.12.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че от представените документи се доказва действителното изпълнение на процесните доставки. По подробно изложени съображения иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора.
Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. К.С, в писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001317001726-091-001 от 05.10.2017г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 740/19.12.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че представените доказателства не обосновават реалност на фактурираните доставки по фактурите на тримата доставчика – „Касов апарат.БГ“ ЕООД, „Илан БГ“ ЕООД и „Европатур-дестинейшънс“ ЕООД, като абсолютна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Изяснил е релевантните за спора факти и подробно е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Приел е, че не са представени и липсват доказателства за прехвърляне собствеността върху стоката – родовоопределени вещи - от преките доставчици „Касов апарат.БГ“ ЕООД и „Илан БГ“ ЕООД на жалбоподателя, което е възприел за индиция, че това реално не е сторено. В подкрепа на този извод е посочил и липсата на данни за начина на транспортиране на стоките, липсата на доказателства за предаването на стоките, липсата на счетоводни записвания относно наличността им при доставчиците към датата на издаване на фактурите. Приел е, че във фактурите и съпътстващите документи са налице множество несъответствия, като различна данъчна основа във фактурите, липсата на ЕКАФП с посочения във фискалните бонове, приложени към фактурите номер, разликата в поставените печати на дружествата в приемо-предавателните протоколи, липсата на индикация в тях към коя точно фактура се отнасят.
Относно фактурираните от „Европатур-дестинейшънс“ ЕООД услуги за транспорт, съдът е посочил, че от представените доказателства, не може да се установи как точно е изпълнен предметът на облигационното отношение и какъв е конкретният резултат. Приел е, че не могат да се установят нито параметрите на услугата, нито способите, средствата и лицата, които са я извършили, тъй като по данни от КАТ посочените в приложените към процесните фактури международни товарителници, МПС не са собственост на лицата, които се сочат като превозвачи, а няма данни да са били отдавани под наем.
В заключение съдът е приел, че приобщените, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, не позволяват да се направи безпротиворечив извод, че процесните доставки са действително осъществени, като стоките по тях са доставени, съответно услугите извършени от посочените във фактурите доставчици, а жалбоподателят не ангажира категорични доказателства за наличие на извършени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗДДС, поради което е формирал извод за законосъобразност на процесния РА. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, съобразил е относимата практика на Съда на Европейския съюз и е извел обоснован извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение. Оспорваното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по същество на спора съдът се е произнесъл самостоятелно, при подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани относимите правни норми.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настощия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са достатъчно подробни и не следва да бъдат преповтаряни.
Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Поради това върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.
Неоснователно е твърдението на касатора, че изводът на съда за недоказаност на предаването на стоките противоречи с доказателствения материал.
От една страна доставчиците не са намерени при извършената насрещна проверка и не са представили документите, свързани с фактурираните доставки на стоки и услуги. В случай на действително извършена облагаема доставка, документите, въз основа, на които тя се е осъществила следва да бъдат налични както при ревизираното лице, което претендира положителни за себе си права от тях, така и в доставчика. Следва да бъде налична и счетоводна следа от извършените стопански операции. В случая, „К. А.БГ“ЕООД дори не е отразил в Дневниците си за продажби спорните фактури, като се установява, че няма и ЕКАФП с посочения в приложените към фактурите фискални бонове номер. Втория доставчик „Илан БГ“ ЕООД е отразил в Дневника си за продажби издадената на ревизираното лице фактура с № 69 от дата 05.12.2013г., но същата е с различни данъчна основа и ДДС от посочените в процесната фактура стойности, поради което също липсва надлежно отразяване в тази насока. Този доставчик също няма регистиран ЕКАФП с номер на фискалния бон, приложен към фактурата. Тези пропуски и несъответствия правилно съдът е възприел като индиция за липса на реално прехвърляне на собственост върху фактурираните стоките от двамата доставчика.
Правилно съдът е съобразил и че предмет на фактурите са родовоопределени вещи, поради което следва да се установи предаването им, като начин за прехвърляне правото на разпореждане с тях като собственик по смисъла на Директива 2006/112 от доставчика към ревизираното лице. Съгласно трайната практика на ВАС, притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ стоки/услуги. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за индивидуализация на стоките, предмет на фактурите и тяхното приемо-предаване. За посочените по-горе доставчици и фактури в хода на ревизията не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че родовоопределените вещи, предмет на доставките са били индивидуализирани по съгласие на страните или предадени от продавача на купувача по сделката. Приемо-предавателните протоколи не могат да бъдат съотнесени към процесните фактури, тъй като не конкретизират към коя фактура са издадени, а се установява и че съдържат печати, различни от тези, с които са подпечатани фактурите. Няма данни за извършен транспорт на стоките, които да подкрепят обясненията на ревизираното лице, че същите са били доставяни от доставчика с негов транспорт директно в производствената база на лицето във Велинград. Дори ревизираното лице да не разполага с документи, касаещи транспорта, то следва да са налични безпротиворечиви доказателства за приемането и предаването на стоките. Такива, по мотиви по-горе, не може да се приеме, че са представени. Липса на складове за съхранение на дървените стърготини, неяснота относно мястото на натоварване и липсата на декларирани покупки на дървен материал от преките доставчици, не позволяват да се обоснове категоричен извод, че доставчиците са разполагали с процесните стоки, така че да могат да ги доставят на ревизираното лице като прехвърлят към него правото на разпореждане със стоките като собственик. Установеното от вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза последващо използване на закупените дървени стърготини за производството на пелети като индикация за реалност на доставките по процесните фактури следва да се цени като косвено доказателство, съвкупно с останалия доказателствен материал по делото, поради което само по себе си не е абсолютен показател, че стоките, предмет на последваща реализация са доставени именно от сочените във фактурите доставчици.
В касационната жалба се оспорва отказът на признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет стоки единствено на основани издадените на касатора АПВ, касаещи доставките от „Касов апарат.БГ“ ЕООД и „Илан БГ“ ЕООД /приложени като доказателства към касационната жалба/. В тази връзка следва да се посочи, че за разлика от ревизионния акт, АПВ се издава по инициатива на органа или по писмено искане на ревизираното лице, след извършване на проверка, по която не се провежда ревизионно производство. Цитираната проверка обхваща само представените от лицето фактури, без изследване на доказателства за действително осъществени по тях стопански операции и без проверка за действително възникнало данъчно събитие по тях. Данъчното събитие, от което се пораждат правните последици, свързани с възникване на правото на данъчен кредит не е самото сключване на сделката, а изпълнението по нея – прехвърляне правото на собственост при доставките на стоки и предоставянето на услугата, при доставки на услуги. По изложените съображения, наличието на издадени АПВ, с които е бил прихванат и възстановен ДДС по процесните доставки не води до извод за тяхното реално осъществяване като предпоставка за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Не се споделят и доводите на касатора относно процесните фактури с предмет услуги – транспорт. Установените несъответствия в обективните факти с отразените в доказателствата не позволяват да се направи категоричен извод, че доставките са се реализирали така, както твърди ревизираното лице. „Европатур-дестинейшънс“ ЕООД е предоставяло на ревизираното лице спедиторски услуги, като е наемало транспортни фирми за изпълнението на уговорения транспорт – ЕТ „Маркони – Р.Я“ и „Георгиев БГ“ ЕООД. Доставчиците не са представили доказателства за осъществения транспорт. Справките от КАТ, които като официални удостоверителни документи, обвързват съда с доказателствена сила относно съдържащите се в тях удостоверени факти и обстоятелства, съдържат данни, че нито едно от посочените в международните товарителници превозни средства не е собственост на превозвачите. Същевременно няма данни да са били взети от тях под наем.
Възражението на касатора, че при осъществяване на услугата доставчикът е използвал и други превозвачи, които са представили документи и по тези фактури за спедиторски услуги не е отказано право на данъчен кредит не променят изводите за законосъобразен отказ по процесните фактури, за които се твърди, че са изпълнени от ЕТ „Маркони – Р.Я“ и „Георгиев БГ“ ЕООД. Това становище се подкрепя и то практиката на СЕС, обективирана в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС."
Посочването на транспорта на отделен ред в процесните фактури или включването му в общата крайна цена само по себе си също не доказва действителното му изпълнение, обратно на разбирането на касатора.
При така установените факти настоящата инстанция счита, че не се установява механизма на доставката при осъществяване на услуги по транспорта.
От съвкупната преценка на събраните доказателства настоящата инстанция счита, че не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури за доставка на стоки – дървени стърготини и услуги – транспорт. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила.
Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски на осн. чл. 8, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. в.ия в размер на 1 084 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2053 от 16.10.2018 г., постановено от Административен съд -Пловидв по адм. дело № 98 по описа на същия съд за 2018 г.
ОСЪЖДА „Еко био калор“ ЕООД, гр. В., ЕИК 20066474 да заплати на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП разноски за настоящата инстанция в размер на 1 084 лв. /хиляда и осемдесет и четири лева/.
Решението е окончателно.