Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Добрич, чрез процесуалния му представител Д.Д, срещу Решение № 398 от 19.10.2017г., постановено по адм. дело № 401/2017 г. на Административен съд Добрич, с доводи за неправилност, необоснованост и нарушения на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна - прокурор при Окръжна прокуратура Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич срещу чл. 32, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Д., приета с Решение № 182 от 28.04.2016 г. на Добрички общински съвет гр. Д., с която е предвидено, че по производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса, както следва: по т. 2 – при продажба на общински имот – 2 % от стойността на имота, предмет на продажбата; т. 3 - при замени – 2 % от стойността на по-скъпия имот, предмет на договора за замяна; т. 4 при учредяване на вещни права - 2 % от стойността, за която се учредява съответното ограничено вещно право. С обжалваното решение съдът е отменил протестираните разпоредби и е осъдил Добричкия общински съвет да заплати на ОП Добрич направените по делото разноски в размер на 35 лв.

За да постанови този резултат е счел, че Наредбата е приета от компетентен орган, при спазване на процесуалните срокове, но при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил съображения, че: 1. Липсват мотиви, свързани с причините, които налагат приемането на съответните такси и техния размер не е обоснован, тъй като не е посочено какво се включва в услугата, т. е. налице е нарушение по смисъла на чл. 26 ЗНА, като не са зачетени принципите на обоснованост и откритост ; 2. Определянето на така формулираните такси е в нарушение на чл. 7, ал. 1 и на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ; 3. Като част от производствата по продажба, замяна и учредяване на вещни права Добричкият общински съвет е посочил единствено изготвянето на договор, което съдът е намерил за недостатъчно да обоснове приемането на текста от подзаконовия нормативен акт; 4. В чл. 52 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от същия ОбС, е предвидена административна такса при разпоредителни сделки с имоти на общината в размер на 2% върху пазарната цена на имота при продажба, съответно учредяване на ограничени вещни права и замяна, платима от физическите и юридическите лица, което е недопустимо дублиране на административната такса в още един подзаконов нормативен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените касационни основания.

Конституционният съд изрично е посочил (Решение № 6 от 29.09.2009 г. по КД № 7/2009 г.), че „ … общината е определена като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. От една страна, в общината като териториална единица, се децентрализира държавната администрация и, от друга, в нея се изгражда в завършен вид цялостна система на местното самоуправление. …. Доколкото основният закон не определя обхвата и вида на дейностите, които могат и следва да осъществяват общините …“ местните общности имат правото и реалната възможност „… да регулират и управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на населението на общината, съществена част от обществените дела …. (като) параметрите на местното самоуправление задължително се основават на законова уредба (която) следва да е в съответствие с международните договори, по които България е страна“ (визира се Европейската харта за местно самоуправление).

Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от специалния закон – ЗМСМА – „Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация“. Съгласно чл. 20 от същия закон общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон, вкл. чрез определяне на размера на местните такси (чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Р. Б и чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА).

Тъй като наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, то всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение - чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА.

Съгласно чл. 111 ЗМДТ, непроменен от 2002 г. насам: „По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса“. Тази такса, както правилно е приел решаващият съд, е дължима за организирането и провеждането на производството по продажба, замяна или учредяване на вещни права, което се развива в две фази – административна и гражданска и размерът на таксата следва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, а не и за самото учредяване на правото, чиито фактически състав завършва със сключването на договор.

В протестирания текст общинският съвет не е посочил какви разходи се покриват в „производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти“, с предвидените такси от по 2 % за сделка, за да ги обоснове. Това не е станало и в мотивите към проекта, поради което местната общественост, и съда, който следва да провери законосъобразността и съответствието на промяната с целта на закона, остават в неведение за икономическите съображенията, наложили необходимостта от въвеждането на пропорционалната такса.

След като не са налице мотиви, нито икономическа обосновка на въведената финансова тежест, съдът е бил в невъзможност да провери съответствието им със закона, поради което обосновано и законосъобразно ги е отменил.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398 от 19.10.2017г., постановено по адм. дело № 401/2017 г. на Административен съд Добрич. Решението е окончателно