Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба подадена от Ръководителя на управляващия орган (УО) на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ и зам. министър на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 5067/27.07.2018 г. по адм. дело № 11387/2017 г. на Административен съд София - град, с което е прогласена нищожността на писмо изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г. на зам. ръководителя на УО на оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 г. и главен директор на Главна дирекция „ПРР“ при МРРБ, с което на община Б. е отказана верификация на сума в размер на 597 121.92лв. с ДДС /финансиран от ОПРР/ и 6 835.66лв. с ДДС /допълнителен собствен принос от финансов анализ/, във връзка с искане за окончателно плащане BG61PO001.-3.1.03-0050-C001-M0010.

Излага касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 224 от АПК, като видно от мотивите на обжалвания акт, никъде не е посочил, че е взел впредвид задължителните указания на ВАС при връщане на делото за повторно разглеждане. Твърди се, че съдебният акт не е съобразен с всички събрани доказателства – Заповед № РД-02-36-107/08.02.2016г., с която е отменена предходната такава, въз основа на която съдът е базирал своя акт за нищожност на обжалваното писмо. Видно е от тази заповед, че на А.С като зам. ръководител на УО на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., е предоставено право да подписва документите от вътрешноведомствения, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния и гражданско-правния документооборот, пряко свързан с изпълнението на ОПРР 2007-2013 г. и на ОПРР 2014-2020 г. и е имала правомощие да издаде писмото, вкл. като изявление за отказ за верифициране на посочените суми. Излагат се и доводи за неправилност на съдебното решение, като се сочи, че е следвало съдът да остави жалбата на община Б. без разглеждане и да прекрати производството по делото в частта, в която писмото представлява изявление за извършване на наложени финансови корекции, а в останалата част да отхвърли жалбата. Искането отправено до ВАС е да отмени обжалваното решение на АССГ и да се потвърди оспореното писмо. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна община Б. е представила писмен отговор, в който оспорва жалбата. Сочи се, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, като в мотивите си съдът подробно е посочил защо е намерил оспореното писмо за нищожно. Претендира разноски по представен списък.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна

Решаващият съд е приел, че оспореният акт не е издаден от компетентен орган, тъй като е издаден от зам. ръководителя на УО на ОП „РР“ 2007-2013 г. и на ОП „РР“ 2014-2020 г. и и. д. главен директор на ГД „ПРР“, поради което и актът е нищожен. Посочено е, че по силата на Заповед № РД-02-14-39/12.01.2015 г., министъра на регионалното развитие и благоустройството е възложил на А.С правомощия по 5 пункта вкл. и да ръководи и организира дейността на УО на ОПРР 2007-2013 г., в качеството и на заместник ръководител. По силата на чл. 29, ал.1, т.1 от УП на МРРБ, действащ към момента на издаване на процесното писмо, ГД „ПРР“ изпълнява функциите на УО на ОПРР 2007-2013 г., и министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководителят на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган. Сочи се в оспорения съдебен акт, че по силата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансова корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а по силата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице. От Заповед № РД-02-14-1091/17.11.2014 г. се установява, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил за ръководител на УО на ОПРР 2007-2013 г., Д.Н – зам. министър на регионалното развитие и благоустройството. Сочи се, че едновременно с тази заповед с която министърът е определил ръководителя на УО, той е делегирал определени правомощия и на зам. ръководителя на УО, каквато възможност ЗУСЕСИФ не предвижда. Посочено е още, че главен директор в ГД „ПРР“ в качеството му на зам. ръководител на УО, има възможност да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, за което липсват твърдения и доказателства по делото. Въпреки, че в чл. 29, ал. 1 от УП на МРРБ е посочено, че ГД „ПРР“ изпълнява функциите на управляващ орган, не отпада изискването със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството главният директор на ГД „ПРР“ да бъде определен за ръководител на УО, за да има право да издава административни актове, като със Заповед № РД-02-14-39/12.01.2015 г., на министъра главният директор на ГД „ПРР“ не е определен за ръководител на УО, а за заместник ръководител и като такъв може да издаде валиден акт, но само в хипотезата на заместване. Прието е от решаващият съд, че по този начин е допуснато нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспореният административен акт. Решението е правилно.

В конкретният случай се касае за издаден индивидуален административен акт, с който е изискано от ответника да заплати на издателя на акта сума в размер на 864 643.50лв., представляваща разликата между авансово платените по искане за плащане № BO161PO001-3.1.03-0050-C0001-M0001 на стойност 1 162 528.15лв., верифицираната сума на безвъзмездната финансова помощ в размер на 297 937.65лв., т. е. актът представлява отказ за верификация, за разлика от посоченото в мотивите на първоинстанционното решение, където съдът е счел че се касае за налагане на финансова корекция.

По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. В нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта; управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициера.

Нормата на чл.9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ посочва кои са органите за управление и контрол на средствата от ЕСИФ – управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. В ал. 5 от същия законов текст е посочено, че Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции и, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

Издателят на административния акт, с който е извършен отказ за верификация, е главният директор на ГД „ПРР“ и заместник-ръководител на УО на ОПРР. Със заповед № РД-02-14-39/12.01.2015 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил А.С, изпълняваща длъжността главен директор на ГД „ПРР“ за заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки са възложени конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОПРР, в качеството си на заместник-ръководител на УО, да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване и с нередности, установени при изпълнение на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. и на ОП" Региони и растеж" 2014-2020 г. Едва след постановяване на оспореното решение е представена Заповед № РД-02-36-107/08.02.2016 г., на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се отменя Заповед № РД-02-14-39/12.01.2015 г., но преповтаря изложеното в отменената заповед с малки изменения – с процесната заповед се определя А.С да извършва следните действия: т.3 да подписва искания за авансово, междинно и окончателно плащане и прилежащите към тях документи, в т. ч. да подписва и подава пакет отчетни документи по електронен път в публичния модул на Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти в България, в качеството на представляващ ГД „ПРР“; т. 4 да подписва документите от вътрешноведомственият, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния и гражданско-правния документооборот, пряко свързани с изпълнението на ОП „РР4 2007-2013 г. и на ОП „РР“ 2014-2020 г.; т. 5 да подписва документите от вътрешноведомствения, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния и гражданско-правния документооборот, пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване и с нередности, установени при изпълнение на ОП „РР“ 2007-2013 г. и на ОП „РР“ 2014-2020 г.

Като основание за издаване на и на двете заповеди са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) /ЗЗД/, чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС (ЗАКОН ЗЗД ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР) /ЗФУКПС/.

В чл. 25, ал. 4 от ЗЗД и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ /в редакцията си, действала към момента на издаване на акта/, са регламентирани видовете актове, издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, след които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато се явява и МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ в редакцията си ДВ бр.2/2016 г./, Главна дирекция „Програмиране и регионално развитие“ изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 – 2013 г., Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз (ЕС) и Структурните фондове. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира Управляващият орган /чл. 25, ал. 1 от ЗЗД/.

Както се посочи по-горе ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице – чл. 9, ал.5 от ЗУСЕСИФ.

Видно от изложеното, ръководител на УО на ОПРР, разполагащ с правомощието да извършва авансови, междинни и окончателни плащания, т. е. да извършва верифициране, може да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-36-107/08.02.2016 г., /отменила предходната от 2015 г./, министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил главния директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” при Министерство на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Управляващия орган, а вместо това е делегирал определени правомощия на заместник-ръководителя на Управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за извършване на действия по верификация не е предвидена. Към датата на издаване на оспорения акт е действала заповед № РД-02-14-1090/17.11.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определен заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Д.Н за ръководител на УО на ОП „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., и на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г., което лице е различно от издателя на акта.

Видно от гореизложеното, ръководител на УО на ОПРР, разполагащ с правомощието да извършва действия, свързани с верификация, може да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. Следователно главния директор на ГД „ПРР“, в качеството му на заместник-ръководител на УО би могъл да издаде валиден административен акт, касаещ верификация или отказ от такава, единствено в хипотезата на заместване, за което няма твърдения и доказателства по делото.

АССГ е формирал правилен извод за нарушение на материалната и персонална компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Посочването в касационната жалба, че при постановяване на своето решение съдът не е взел в предвид, че Заповед № РД-02-14-39/12.01.2015 г., е отменена и е действала друга такава - РД-02-36-107/08.02.2016 г., не променя крайния извод за нищожност на обжалвания акт, тъй като както се посочи по-горе издателят на оспореният акт не е имал материалната компетентност за издаването му.

Като е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Неоснователен е довода, че при издаване на своя акт решаващият съд е нарушил нормата на чл. 224 от АПК. Последната гласи, че указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и касае случаи при които първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на решаващия съд. В конкретния случай с решение № 10643/28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1331/2017 г. е отменено решението на АССГ по дело № 3178/2016 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото произнасяне решаващият съд е следвало да спази разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от АПК и да започне разглеждане на делото от първото незаконосъобразно процесуално действие, довело до отмяна. Тъй като се касае за неизясняване на делото от фактическа страна, именно от това процесуално действие е следвало да започне и разглеждане на делото при новия съдебен състав, като съдът е извършил съответните процесуални действия и е обявил спора за решаване по същество. Именно при постановяване на решението първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 168, ал.2 от АПК и е обявил нищожността на обжалвания акт, което е било негово задължение, въпреки липсата на наведен такъв довод. Не е налице неспазване на разпоредбата на чл. 224 от АПК, тъй като след връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, последният е изпълнил указанията на ВАС и е установил съответните факти, т. е. изяснил е спора от фактическа страна. Единствено наличието на установения порок на оспорения акт, водещ до неговата нищожност, не е дало възможност на решаващия съд да се произнесе с решение по съществото на спора, като посочи установеното от фактическа страна с оглед постановената отмяна.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния ответник искане за присъждане на разноски е основателно. Направените разноски от ответника, видно от приложените по делото пълномощно /л. 21/ и списък с разноските и платежно нареждане /л. 39-40/, са в размер на 11 180 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5067/27.07.2018 г. по адм. дело № 11387/2017 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Б. сумата от 11 180 лв. /единадесет хиляди сто и осемдесет/, разноски по делото. Решението е окончателно.