Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „В"ЕАД-Бургас на жалбоподателят като оператор е възложена експлоатацията на обособена територия по приложение III, което не е приложено, но страните не спорят, че обхваща канализационната мрежа на гр. А.. Макар, че договорът по чл.198о, ал.1 от ЗВ е сключен на 25.02.2016г. правилен е изводът на съда, че следва да се определи таксата за цялата година. Видно от представената декларация по чл.195б от ЗВ жалбоподателят е подал декларация с изчисления за таксата за заустени отпадъчни води за канализационната система на гр. А. за периода 1.01.2016г. – 31.12.2016г., изчислена по фактурирано количество доставени води. Предвид декларирания период на експлоатация на обекта по разрешителното жалбоподателят не може да поддържа, че не дължи таксата в размера, изчислен за цялата година.

Неоснователен е доводът на касатора, че не следва да отговаря за неизградена пречиствателна станция или устройства за измерване на заустените отпадни води. По договора от 25.02.2016г. жалбоподателят е оператор, като съгласно чл.7.1. от договора всички инвестиции във В и К системата на обособената територия, предвидени в подробната инвестиционна програма, ще бъдат извършени от оператора. Законосъобразно съдът се е позовал на § 143, ал.3 от ЗИД ЗВ, обн. в ДВ, бр.61/2010г., според който В и К операторите монтират измервателни устройства не по-късно от три години след влизане в сила на този закон. По ал.2 от същия §143 до изграждане на пречиствателни станции на населените места с над 2000 еквивалентни жители таксата за замърсяване по чл.194, ал.1, т.3, б.“а“ – за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – се изчислява годишно на базата на разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното. В приложимата за 2016г. редакция чл.194, ал.5, т.1 от ЗВ в редакцията от ДВ, бр.61/2010г. предвижда, че таксата по ал.1, т.3, б.“а“ се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. При липсата на измервателни устройства за определяне на заустваните отпадни води правилен е изводът на съда, че таксата следва да се определи по § 143, ал.2 от ПР ЗИД ЗВ от ДВ, бр.61/2010г. - върху разрешеното годишно водно количество, както е определена в оспорения пред съда АУПДВ. Този начин на изчисления е предвиден в т. 4 от разрешителното, цитирана по-горе. По този начин следва да се изчисли таксата и според чл.13 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване отм. от 1.01.2017г./, действаща за процесната 2016г., според която при липса на монтирано измервателно устройство за изчисляване на таксата за замърсяване по чл.12 количеството заустени отпадъчни води се определя на базата на максималното разрешено годишно водно количество в разрешителното за заустване. Тарифата е издадена на основание чл.194, ал.6 от ЗВ, по която размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3 се определя с тарифа на МС.

Неоснователен е доводът на касатора за приложение на чл.194, ал.5, т.1, б.“а“ от ЗВ в редакцията от ДВ, бр.58/2015г. и изчисляване на заустените води по фактурираните на потребителите водни количества от операторите, предвид § 62, ал.4 от ЗИД ЗВ, обн. ДВ, бр.58/2015г., според която до привеждане на тарифата по чл.194, ал.6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред.

Обосновано съдът е приел, че извършеният от жалбоподателя мониторинг на заустените води не отговаря по честота изисквана в разрешителното и не са основание за черпене на права от бездействието на оператора. Правилен е изводът на съда, че представените протоколи за изпитване на взетите проби установяват надвишение на индивидуалните емисионни ограничения, поради което е приложим §2, т.1 от отменената Тарифа за таксите, цитирана по-горе, по който показателят Е - единична цена на таксата е в размер 0,02лв/куб. м. за периода 2015г. – 2017г. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на публичните задължения на оператора в процесния АУПДВ.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1583/19.07.2018г. по адм. д. № 1391/2018г. на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.