Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на К.П против решение № 257 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 732/2016 г. на Административен съд – Плевен. В нея са развити доводи за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен, не е изразил становище по същата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното.
С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на К.П – младши автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Плевен против заповед № УРИ 316з - 2357 от 26.06.2016 г. (грешно посочено 06., вместо 08.) на директора на ОД на МВР - Плевен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото.
С докладна записка рег. № 316р-13687/26.05.2016 г. младши инспектор К.П е докладвал на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, че по време на изпълнение на служебните си задължения на 24.05.2016 г. като АП-115, за времето от 19.00 до 07.00 часа на 25.05.2016 г., при работа със служебния таблет - работна станция за отдалечен достъп (РСОД) № 150 извън автомобила, последният е изпуснат на земята и вследствие на удара дисплеят се е спукал. Във връзка с увредения таблет, с докладни записки рег.№ 316р-16542/21.06.2016 г. и рег.№ 316р-16543/21.06.2016 г. до началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен е докладвано, че таблетът (РОСД № 150) е бил поставен от жалбоподателя на тавана на служебния автомобил, където е забравен в бързината при тръгване по сигнал за пътно-транспортно произшествие. Посочено е още, че в по-късен момент е установена липсата на таблета в колата, като същият е бил намерен на кръговата връзка за магазин "Метро", паднал на асфалта, с отворен капак, мокър и със счупен вследствие на удара в земята дисплей. В докладната записка на К.П е посочено допълнително, че повредата на таблета не е извършена умишлено, а поради небрежност.
По повод инцидента е извършена проверка, по разпореждане на директора на ОД на МВР – Плевен, за да се установи дали действията на служителите са умишлени или се дължат на небрежност.
С докладна записка рег.№ 316р-19137/13.07.2016 г. на началник група "ОДПКПД" при сектор ПП до Директора на ОД на МВР-Плевен е докладвано, че от проверката е установено, че служителите на наряда М.М и К.П от субективна страна, по непредпазливост са унищожили служебната станция, както и че има данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР и за търсене на имуществена отговорност на служителите. По случая е извършена допълнителна проверка, за резултатите от която е изготвена справка рег.№ 316р-22351/16.08.2016 г. до директора на ОД на МВР - Плевен, в която е отразено, че двамата служители от наряда са извършили дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Направено е предложение за изготвяне на заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на служителите. Върху справката е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган "ЧР-за заповед" с дата 18.08.2016 година. Дадено е становище рег. № 316р-22978/24.08.2016 г. от началник сектор "Човешки ресурси" до директора на ОД на МВР - Плевен, с което са потвърдени констатациите и предложенията в справката.
С покана рег.№ 316р-23036/24.08.2016 г. от директора на ОД на МВР - Плевен до К.П, на основание чл. 206 ЗМВР, служителят е поканен да се запознае срещу подпис с документите събрани при проверката и да представи писмени обяснения. На 24.08.2016 г. жалбоподателят се е запознал срещу подпис с докладна записка рег. № 316р-16557/21.06.2016 г., докладна записка рег.№ 316р-19137/13.07.2016 г., справка рег.№ 316р-22351/16.08.2016 г. и становище рег.№ 316р-22978/24.08.2016 г. На 25.08.2016 г. е представил обяснения с рег.№ 316р-23188 до директора на ОД на МВР-Плевен. Върху депозираните обяснения е поставена резолюция от дисциплинарно-наказващия орган "Запознат! Приех писмените обяснения на служителя." с дата 25.08.2016 година.
При коректно изяснени фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на нормативните правила и оспорената заповед е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Двумесечният срок за издаване на заповедта е започнал да тече на 16.08.2018 г. – от постъпване на справката при дисциплинарно наказващия орган, а заповедта е издадена на 26.08.2016 година. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушени права на жалбоподателя в хода на дисциплинарната процедура. Доводите, че не е запознат с материалите по дисциплинарното производство се опровергават от данните по делото. Съдът вярно е посочил, че служителят се е запознал с документите и становищата, събрани при дисциплинарната проверка и е поканен да даде писмени обяснения. Релевираните оплаквания от касатора, че не е имал възможност да се запознае с дисциплинарната преписка преди да депозира писмени обяснения, са неоснователни – такива са представени на 25.08.2016 г. и дисциплинарно наказващият орган ги е приел. Правото на защита на служителя е охранено съобразно изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР.
Обосновани и точни са изводите на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Нарушението е установено по несъмнен начин, още повече първоначално жалбоподателят лично е докладвал за същото. Действията на служителя са подведени към съответния фактически състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. Изброените хипотези на неизпълнение на служебни задължения и форми на неизпълнение на служебни задължения са алтернативни, а не кумулативни, както поддържа касаторът. Съдът правилно е посочил, че служителят е нарушил служебните си задължения, които са вменени с длъжностна характеристика рег. № 3286-19539/11.11.2015 г. - да спазва техническите и технологични правила, по подточка 5.3 от т. 5 "Правила за експлоатация на РСОД" от Методически указания № УТ-1113/10.05.2013 г. относно реда за работа с работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове - да не се оставят РСОД върху служебното МПС. По възражението на оспорващия, инвокирано отново в касационната жалба, че отговорност за повредата на РСОД следва да носи старшия на наряда служителят Михайлов, на когото е предоставен РСОД № 150, съдът мотивирано е посочил, че на първо място, според данните по делото на старшия на наряда Михайлов е потърсена такава отговорност, и на следващо - че отговорност следва да носи и жалбоподателят, в резултат на чиито действия и неизпълнение на разпоредбата за използване на служебно имущество, техническото средство е било повредено механично и е станало неизползваемо. Точното фактическо описание на нарушенията е дадено в съпътстващите документи, на които административният орган се е позовал в мотивите на оспорената заповед, за което съдът правилно е отбелязал, че е допустимо, съгласно ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Доводите в касационната жалба, че дисциплинарното деяние представлява маловажно нарушение, което неправилно не е отчетено от съда, са необосновани и не се споделят от касационната инстанция. Съдът е обсъдил спазването на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и аргументирано е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение, формата на вината и останалите релевантни обстоятелства за случая.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 732/2016 г. на Административен съд – Плевен. Решението не подлежи на обжалване.