Образувано е по касационна жалба на С.Д, подадена чрез адв. Л.М, против решение № 1767/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 461/2018 г. по описа на Административния съд София-град.
С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от С.Д за заплащане на сумата от 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“( ГДИН), изразяващи се в претърпени болки, неприятни изживявания и унижение през периода от 21.05.2016 г. до 12.01.2018 г.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.
Пред административния съд е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди – болки, неприятни изживявания и унижение, в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, претърпени в периода от 21.05.2016 г. до 12.01.2018 г. За да постанови акта си, съдът е приел за установено следното:
С.Д е постъпил в Затвора - гр. С. на 21.05.2016 г., като на 05.07.2017 г. е преразпределен от 2 група в новосформираната 5 група. От представената от страна на ГДИН справка, съдът е установил, че след като е бил преразпределен в 5 група, съответно помещение № 2, Данчев не е изразявал желание да бъде преместен в друга група или помещение. Посоченото помещение е с площ 15,20 кв. м., като в него са настанени четирима души по тяхно желание, изразено в молба от всеки един от тях. Помещението е оборудвано с легла, маса, столове, шкафове и мивка, като притокът на естествена светлина и проветряване не е ограничен. Отоплението се осъществява от ТЕЦ, има санитарен възел и постоянно течаща студена и топла вода. Съдът посочил, че съгласно справката на ГДИН администрацията на затвора е осигурила препарати за почистване на помещенията, като всеки месец на групите се давали сапуни, прах, белина и други препарати за почистване, а веднъж в седмицата, по график, се извършвало и изпиране на дрехите, и спалното бельо. Изпирането на одеялата и олекотените завивки се извършвало два пъти в годината. Относно дезинфекцията на помещенията ответникът посочил, че същото се извършвало редовно, но не всички лишени от свобода разрешавали на извършващите дезинфекция и дератизация да обезпаразитяват килиите им. Във връзка с последното по делото са представени и множество протоколи за извършени услуги по дезинсекция и дератизация на Затвора гр. С..
Административният съд приел като доказателства и 4 броя декларации от 08.02.2018 г., с които ищецът и още три лица са посочили, че желаят четиримата да бъдат настанени в килия № 2 защото са приятели и нямат претенции по отношение на квадратурата. Приета е и медицинска справка за С.Д, от съдържанието на която се установява, че той не е търсил медицинска помощ в медицинския център на Затвора гр. С., не му е заведен медицински картон и не е бил хоспитализиран в СБАЛЛС – София.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства от две лица, които посочили, че пребивават в едно помещение с ищеца.
Въз основа на така установеното съдът приел, че независимо, че в искът пише, че същият се основава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, производството следва да се разглежда съобразно чл. 284 и чл. 285 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.). Така съдът е формирал следните изводи:
Позовавайки се на приложимата правна уредба, както и на практиката на Съда по правата на човека, административният съд е приел, че в процесния случай не е доказано понасянето на вреди от недостиг на площ в помещението, в което се е намирал ищецът. Съдът е приел за установено, че спалното помещение разполага с два прозореца и е електроснабдено, поради което притокът на естествена светлина и проветрение не е бил ограничен. През зимните месеци има отопление от ТЕЦ, а в самото спално помещение има санитарен възел и постоянно течаща студена и топла вода. Въз основа на горното съдът стигнал до заключението, че за исковия период Данчев е имал индивидуално място за спане, имал е и най-малко три квадратни метра жилищна площ, което дори и да е по – малко от посоченото като минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), не е довело до уронване на достойнството му или друго страдание, защото пренаселеността не е сериозна, че да представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията, като също така не е и в комбинация с друг елемент, който може да се приеме като увреждащ достойнството на ищеца – например липса на естествена светлина, проветрение, постоянен достъп до тоалетна и т. н.
За доказано е прието още, че в помещението, където се е намирал Данчев, е имало тоалетна и постоянен достъп до течаща вода, както и достатъчно светлина, като той не е изразявал желание за преместване. Относно хигиената в спалните помещения съдът приел, че няма осъществено незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, тъй като на лишените от свобода са раздавани, както хигиенни и дезинфекционни материали, така и спално бельо, като за хигиената на своите принадлежности лишените от свобода следвало да се грижат сами. Дезинфекцията и дератизацията се е извършвала редовно, за което свидетелствали и множеството протоколи за извършвана такава.
Съдът е приел, че по делото не е доказано и бездействие на администрацията на затвора във връзка с изпълнение на задълженията по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), съгласно който при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съобразно доказателствата по делото съдът е приел, че за исковия период С.Д не е имал здравословни проблеми – той не е търсил медицинска помощ и не е бил лекуван, или хоспитализиран в лечебно заведение.
В заключение е посочено, че от събраните по делото доказателства не се установявало С.Д да е бил поставен от администрацията на Затвора гр. С. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, които да уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Прието е, че по делото не е доказано наличието на нито един от елементите, ангажиращи отговорността на ответната страна в исковия процес.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал по делото поисканите от страните доказателства, които е обсъдил задълбочено по отделно и в тяхната съвкупност.
Неоснователно е оплакването и за допуснато нарушение на материалния закон от съда. Съответни на доказателствата, събрани по делото са фактическите констатации на съда. Правилно съдът е приел, че в процесния случай не е доказано твръдяното от ищеца бездействие на администрацията на затвора, както и понасянето от С.Д на сочените от него неимуществени вреди.
Съгласно представените от страна на ГДИН четири броя декларации, ищецът и още три лица сами са заявили, че желаят да бъдат настанени заедно. Независимо от това обстоятелство, съдът обективно е установил, че площта, която се полага на всеки един от пребиваващите в помещението е близка до изискуемата от закона. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че съдът не е изложил конкретни мотиви относно помещението, в което ищецът е престоял до 05.07.2017 година, от която дата е установено, че е преразпределен в 5 група и е настанен в помещение №2. Видно от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Борисов е, че той е бил заедно с ищеца през 2016 година в периода от месец май, осем девет месеца, като не си спомня крайната дата. От свидетелските му показания следва, че оплакванията са от обективното състояние на помещението, но не и от неговата пренаселеност. От друга страна, самият ищец твърди в исковата си молба, че от 05.07.17г. е в още по-лоши условия, откоето следва, че условията при които е пребивавал до тази дата са били по-добри.
По отношение на твърденията за недобри хигиенни условия в Централния софийски затвор и неосигуряване на препарати за почистване и чисто спално бельо, следва да се посочи, че задължение на самите задържани е поддържането на хигиената в спалните помещения, в които са настанени, поради и което няма как ответникът да бездейства по този въпрос. От представената докладна от 09.02.2018 година се установява, че ежемесечно на групите се дават почистващи и хигиенизиращи препарати. Действително, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че лишените от свободна са си осигурявали и препарати отвън, което не опровергава обаче информацията в докладната.
По отношение на твърденията на Данчев за неизвършване на необходимите действия за премахване на вредители като хлебарки и дървеници правилно съдът е счел и това твърдение за неоснователно и недоказано. От приложените като доказателство множество протоколи е видно, че външна фирма е извършвала обезпаразитяване против хлебарки и дървеници. От друга страна, установено е по делото, че не всички лишени от свобода разрешават да се извърши пръскане в помещенията, в които са настанени. При тези данни, не можеда се приеме, че е налице бездействие на ответника по този въпрос.
Твърдението на ищеца в исковата молба, че е здравословното му състояние е влошено след постъпването му в затвора, е останало недоказано както правилно е прието от административния съд. Ищецът не е опоревргал данните в медицинска справка от 07.02.2018г., представена от ответника, в която е отразено, че ищецът не е търсил медицинска помощ и не му е заведен медицински картон като не е бил и хоспитализиран.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и верен решаващият извод на административния съд, че не е налице бездействие на администрацията на Затвора гр. С. за изпълнение на задълженията, за които ищецът твърди, че не са изпълнени. При липсата на един от елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника, искът се явява неоснователен и съдът правилно го е отхвърлил. Решението на административния съд следва да бъде потвърдено.
Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда. В чл.10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.
По тези съображения и на осн. чл. 221, ал .2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1767/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 461/2018 г. от Административния съд София-град.
Решението е окончателно.