Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по касационна жалба на "Колекция“ ООД, гр. П. представлявано от управителя Б.С, чрез адв.. Б, срещу решение № 980/02.05.2018 г., постановено по адм. дело № 548/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ЗО - 0300451 от 09.02.2018 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, чрез юрк.. З, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административен съд – Пловдив е била Заповед № ЗО - 0300451 от 09.02.2018 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив, с която на "Колекция“ ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – сладкарница "Колекция", находящ се в гр. П., бул. "Руски“ № 54, МОЛ „Марково тепе“ и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, от ЗДДС, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че видно от протокола за извършена проверка от 03.02.2018 г. и приложените към него фискални касови бонове и дневен отчет, в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена контролна покупка на стойност 9,95 лв., като не е издаден фискален бон. Установена е разлика между официално разчетения дневен оборот и установената касова наличност. Съдът не е кредитирал дадените показания от Н.Л, поради факта, че не обосновават извод различен от мотивите на съда и в същото време изхождат от заинтересовано лице - служител в дружеството жалбоподател. Съдът е направил извод, че при тези данни, несъмнено е нарушен нормативно установения ред за издаване на документ при извършена продажба.
При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Видно от данните по делото, при извършената проверка на 03.02.2018 г. в търговския обект е установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност от 9,95 лв., жалбоподателят не е издал фискален бон от инсталираното и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки при плащането на стоката. Следователно в хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.Нтелни са възраженията в жалбата, водещи до извод, че решението на административния съд е постановено при недоказана фактическа обстановка. По делото са налице безспорни доказателства обосноваващи извършено нарушение. Както правилно е приел административният съд посочените в протокола за извършена проверка констатации имат обвързваща материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно съдът не е ценил като доказателства разпита на свидетел – салонният управител на обекта, поради нейната обвързаност с дружеството – жалбоподател, което дискредитира обективността на показанията й.
При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
Правилно е посоченото от съда по отношение на срока. В случая органа е постановил запечатването да е с продължителност седем дни.
Неоснователни са оплакванията на касатора по отношение на срока. При упражняване на правомощията си за неговото определяне, административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност именно поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Правилно е посоченото от съда по отношение на срока. В случая органа е постановил запечатването да е с продължителност седем дни, като в акта са изложени мотиви в съответствие с целта на закона.
С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 980/02.05.2018 г., постановено по адм. дело № 548/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА "Колекция" ООД, ЕИК: 202950761, представлявано от управителя Б.С, да заплати на ТД на НАП – гр. П. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ лева. Решението е окончателно.