Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на В.В от [населено място] против заповед № ЗС-314/29.11.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в [населено място].

В жалбата се излагат съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми и административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което се претендира отмяната ѝ.

Ответникът - министър на отбраната оспорва жалбата и иска отхвърлянето й.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Със заповед № 21/14.02.1997 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - София жалбоподателят, тогава военнослужещ и семейството му са настанени във военно-фондово жилище, находящо се в Софийска област, [община], [населено място], [адрес], състоящо се от една стая, като на същата дата е сключен договор за наем на апартамента. Жилището се намира в блок № [номер] в [населено място], [улица], предоставен на Министерство на отбраната (акт за частна държавна собственост № 1366/16.07.2003г.). С писмо изх. № 12182/18.09.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22 от 16.06.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, като му...