Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба на и. д. главен директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020" (ОПИК), срещу решение № 3121 от 10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е отменено негово Решение № РД-16-1555 от 30.11.2017 г. за отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата "Р. Т" ЕООД.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят възразява срещу решаващия извод на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ. Твърди, че към датата на кандидатстване дружеството неправилно е определило категорията си по чл. 3 от Закон за малките и средни предприятия (ЗМСП). Счита, че действителната категория на предприятието за последните две последователни години преди датата на кандидатстването е "микро", а не "малко" предприятие. Твърди, че вместо да кандидатства за правилната категория - "микро", кандидатът се е самоопределил като "малко" предприятие и е участвал в класирането на неправилно определената категория, поради което не отговаря на изискванията за бенефициер.
Ответникът – "Р. Т" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Слатина, ж. к. "Г. М", ул. "Н. К" 25, в с. з. и в писмен отговор, чрез адв.. Ш, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отменено Решение № РД-16-1555/ 30.11.2017 г. на главния директор на ГД "ЕФК" и ръководител на УО на ОПИК, с което на кандидата "Р. Т" ЕООД, с подадено проектно предложение реф. № BG16RFOP002-3.001-0090, е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-3.001 "Енергийна ефективност на малките и средни предприятия" в рамките на приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност", Инвестиционен приоритет 3.1 "Енергийни технологии и енергийна ефективност", Специфична цел 3.1 "Намаляване на енергийната интензивност на икономиката" по ОПИК.
Като фактическо основание за издаване на обжалвания пред АССГ индивидуален административен акт е посочено, че в подадената при кандидатстването Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и по чл. 4 ЗМСП кандидатът "Р. Т" ЕООД е декларирал категория "малко" и "независимо" предприятие и е бил оценяван и класиран като такова. Въз основа на представените на етап договаряне документи е констатирано, че дружеството е имало персонал за съответните години както следва: за 2015 г. - 11 броя; за 2014 г. - 2 броя; за 2013 г. - 1 брой. В съответствие с правилото по чл. 4б ЗМСП при определяне на категорията на кандидата към момента на кандидатстване са взети предвид данните за две последователни години преди датата на кандидатстване - 05.10.2016 г. Преценено е, че за 2015 г. кандидатът е с данни за "малко" предприятие (персонал от 11 лица, годишен оборот 774 хил. лв. и стойност на активи 1 627 хил. лв.), за 2014 г. е с данни за "микро" предприятие (персонал от 2 лица, годишен оборот 169 хил. лв. и стойност на активите 2180 хил. лв.) и за 2013 г. е с данни за "микро" предприятие (персонал от 1 лице, годишен оборот 13 хил. лв. и стойност на активите 14 хил. лв.). т. е. за 2014 г. и 2013 г. кандидатът има данни за една и съща категория - "микро", която е правилната категория на предприятието-кандидат на етап кандидатстване. Отчетено е, че в списъка на резервните проектни предложения по процедура BG16RFOP002-3.001 "Енергийна ефективност за малките и средните предприятия", подредени по реда на тяхното класиране и размера на БФП, която да бъде предоставена за всеки от тях, проектното предложение на "Р. Т" ЕООД е класирано в категория предприятие "малко" под номер 10 (десет). Преценено е, че кандидатът попада в хипотезата на погрешно декларирана категория на етап кандидатстване и това е довело до неправилното му класиране. В съответствие с предвиденото в Условията за кандидатстване и на основание чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ е заключено, че е налице хипотезата, предвиждаща издаване на решение за отказ за предоставяне на БФП.
За обоснове извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият съд е възприел фактическите констатации на органа, но е счел, че след като органът е констатирал твърдяното противоречие в декларираните данни по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП, същият е следвало да изиска допълнителни доказателства и да изпълни задължението си по чл. 34, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Наред с това, съдът е преценил, че неправилно административният орган е отнесъл дружеството към категорията "микро" предприятие. Този извод е формиран въз основа на данните за приключилата 2016 г. финансова година, които не са взети предвид при извършената документална проверка за допустимост на кандидата. АССГ е констатирал, че в отговор на изпратеното от УО писмо изх. № 26-Р-98/23.10.2017 г. дружеството жалбоподател е представило поисканата декларация и правилно е декларирало категорията предприятие съобразно показателите си по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП за периода от 2013 г. до 2017 г. и съобразно актуалното си състояние "малко предприятие" към момента на сключване на договора (2017 г.). Първоинстанционният съд е отчел, че за 2016 г. дружеството има 11 броя наети лица и годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., т. е. отговаря на показателите за "малко" предприятие. Съобразил е, че същите показатели дружеството има за 2015 г. и е запазило и през 2017 г., при което е счел, че подадената от жалбоподателя декларация е попълнена вярно и в съответствие с указанията за попълването й, публикувани на електронния сайт на УО. Приел е, че не е налице погрешно декларирана от жалбоподателя категория, която е довела до одобрение на интензитет на безвъзмездната финансова помощ, по-висок от максимално допустимия за установената категория преди сключване на административния договор и не е налице твърдяното от административния орган основание за отказ от предоставяне на БФП. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателствата по делото и въз основа на правилно установените релевантни за спора факти е обосновал съответни на материалния закон правни изводи относно липсата на основанието по чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ в контекста на установеното от УО деклариране на категорията предприятие по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП.
Съгласно т. 11.1.2 от одобрените от УО условия за кандидатстване допустими кандидати в процедурата за подбор са тези, които отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно ЗМСП и Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014 г. Посочено е, че при подаване на проектното предложение кандидатите следва да представят декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП (Приложение Ж). Предвидено е правомощие на оценителната комисия да проверява декларираните от кандидатите данни, както и да изисква разяснения относно документите, визирани в т. 24 от условията за кандидатстване. Пак там, в т. 27 е посочено, че при одобрен оценителен доклад кандидатите, чиито проектни предложения са предложени за финансиране, ще бъдат поканени в 10-дневен срок от получаване на поканата да представят доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициер. Изброени са документите, които ще им бъдат изискани при извършване на документалната проверка, като сред тях са справка за обобщените параметри на предприятието; отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс за последната приключена финансова година; отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за кандидата за последните две приключили финансови години преди представянето им във формат, идентичен на този, в който са подадени към НСИ. Предвидено е, че документалната проверка на декларираната от кандидатите на етап кандидатстване категория на микро, малко или средно предприятие ще се извършва преди сключване на административния договор за предоставяне на БФП. Изрично е посочено, че в случай, че бъде установена погрешно декларирана категория, довела до одобрение на интензитет на БФП, по-висок от максимално допустимата за установената категория преди сключване на договора и/или до неправилно класиране, ще бъде издадено решение за отказ за предоставяне на БФП за съответния кандидат. Посочено е също, че решение за отказ ще последва, когато настъпи промяна в статута на кандидата преди сключване на договора и интензитетът на БФП надхвърли максимално допустимия за новата категория, съгласно т. 10 Условията.
Анализът на утвърдените от УО правила сочи, че кандидатите в процедурата за подбор следва да представят декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, както на етап кандидатстване, така и на етап проверка на изискванията за бенефициер, която се извършва преди сключване на административния договор.
Критериите за определяне на малките и средните предприятия са посочени в чл. 3 ЗМСП и те са два - годишен оборот и средносписъчен брой на персонала. Според чл. 3, ал. 3 ЗМСП микропредприятия са тези предприятия, които имат средносписъчен брой на персонала по-малък от 10 души и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв. По смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМСП малки предприятия са тези, които имат средносписъчен брой на персонала по-малък от 50 човека и годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв. Съгласно чл. 4б, ал. 2 ЗМСП, ако в две последователни финансови години предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3, това се отразява на неговия статут на микро-, малко или средно предприятие.
В случая не е налице спор за стойностите на самите данни, релевантни за определяне на статута на предприятието като микро или малко, а тяхната интерпретация в контекста на утвърдените от УО условия за кандидатстване и предвиждането категорията на кандидата да се определя на базата на две последователни години, в които предприятието запазва своите параметри. Поставя се въпросът как следва да се процедира, когато по правилото на чл. 4б, ал. 2 ЗМСП към датата на подаване на проектното предложение кандидатът е със статут на микро предприятие, а една година след това, при подписване на административния договор за предоставяне на БФП, той е променил статута си на малко предприятие.
Кандидатът в процедурата за подбор "Р. Т" ЕООД е подал проектното си предложение на 5.10.2016 г., когато не е била приключила финансовата 2016 г. През 2015 г. е отговарял на условията за малко предприятие, а през предходните (две последователни) 2013 г. и 2014 г. е съответствал на условията за микропредприятие. След извършване на класирането кандидатът е поканен да представи доказателства, че отговаря не изискванията за бенефициер и това се е случило на 23.10.2017 г., когато е изтекла 2016 финансова година и към този момент, при спазване на правилото по чл. 4б, ал. 2 ЗМСП, той попада в категорията малко предприятие. Такава хипотеза на настъпила промяна в категоризирането на предприятието е описана в поставения към УО въпрос на един от кандидатите в процедурата. Отговорено е, че проверката за категорията на предприятието на етап договаряне ще се извърши въз основа на представените данни от кандидата за последната приключила финансова година. В случай, че към извършване на проверката на етап договаряне предприятието кандидат не е приключило 2016 финансова година, проверката ще се осъществи въз основа на представените данни за 2015 г. В случай, че кандидат предвижда промяна на категорията към момента на сключване на административния договор, то същият следва да съобрази интензитета на помощта съобразно категорията, която предвижда да бъде към момента на сключване на договора. Пояснено е, че на етап кандидатстване кандидатът следва да попълни в съответните точки от декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 3 ЗМСП, както данните за последната приключила финансова година, така и реалната категория към момента на подаване на проектното предложение. При положение, че е налице промяна в декларираните обстоятелства, свързана с категорията на предприятието, но посочената промяна не е свързана с надхвърляне на максимално допустимия интензитет за новата категория съгласно условията за кандидатстване, не би следвало да е налице отказ за предоставяне на БФП на това основание.
Ответникът "Р. Т" ЕООД е процедирал в съответствие с даденото разяснение, при което се е самоопределил на етап кандидатстване като малко предприятие, предвиждайки, че през неприключилата при подаване на проектното предложение 2016 г. ще запази статута си на малко предприятие. В колизия с дадените разяснения органът е отнесъл дружеството към категорията микропредприятие с мотив, че за две последователни години - 2013 и 2014 г., кандидатът отговаря на условията за микропредприятие съгласно чл. 3, ал. 3 ЗМСП. Съдът, съобразявайки изложеното по-горе и представените отчети на предприятието за 2016 г. правилно е приел, че към момента на сключване на административния договор за предоставяне на БФП жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗМСП, определяща го като малко предприятие, поради което не е налице твърдяното от УО невярно деклариране. Правилно първоинстанционният съд е съобразил информационната стойност на представените по време на документалната проверка счетоводни документи. Съгласно чл. 4б, ал. 1 ЗМСП данните по чл. 3 се определят на базата на предходната финансова година. По делото няма спор, че за 2013 и 2014 г. дружеството е отговаряло на условията за "микро", през 2015 г. е сменило статута си на "малко", като тази категория се е запазила и през 2016 г. Съобразно данните от финансовите отчети за 2015 г. и 2016 г. и при спазване реда за изчисляване по чл. 4, 4б, 4в и 4г ЗМСП "Р. Т" ЕООД е със статут на "малко предприятие". Тази категория правилно е декларирана от кандидата и е в съответствие с указанията на УО за попълване на декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП и разясненията към въпрос № 162, които са станали част от утвърдените условия за кандидатстване в процедурата.
По изложените съображения, като е счел, че дружеството вярно е декларирало категорията на предприятието си като "малко" и не е налице хипотезата, предвиждаща постановяване на отказ за предоставяне на БФП, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил обосновано решение. Изводът за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт е правилен, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Що се касае до частта от касационната жалба, с която съдебният акт се оспорва по отношение на присъдените в полза на ответника разноски, същата по аргумент от чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е недопустима. Цитираното нормативно предписание регламентира специален (отзивен по своя характер) ред за изменение на решението в частта му за разноските, изчерпването на който е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая този ред не е осъществен, което налага подадената жалба в тази й част да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото следва да бъде изпратено по компетентност на първоинстанционния съд.
По отношение на разноските за касационното производство, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, същите са дължими на ответника, своевременно са поискани и заплащането им надлежно е удостоверено. Предвид направеното и пред тази съдебна инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, последното следва да се намали от пълния платен размер 31 776 лв. до 19 262.82 лв., изчислени съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6, вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
О. Б. Р. касационната жалба на и. д. главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", срещу решение № 3121 от 10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд – София - град, в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 8995/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение в тази му част.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд - София град за произнасяне по искането на и. д. главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020" за изменение на решението в частта му за присъдените разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3121 от 10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд – София град в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на "Р. Т" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Слатина, ж. к. "Г. М", ул. "Н. К" 25, сумата от 19 262.82 лева (деветнадесет хиляди, двеста шестдесет и два лева, 0.82 ст.), представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.