О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60324 гр.София, 07.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 1578 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Еликон“ООД срещу определение № 1091/20.04.2021г. по в. ч.гр. д. № 760/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261643/23.11.2020г. по т. д. № 3534/2016г. на СГС за оставяне без уважение на искането на „Еликон“ООД за изменение на определение № 4340/28.08.2020г. по т. д. № 3534/2016г. на СГС в частта на разноските.

В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като възизвният съд не е съобразил, че завеждането на установителния иск по чл.422 ГПК е поради подадено възражение от „М.К.Г.“АД срещу заповедта за изпълнение, т. е. с процесуалното си поведение ответникът е станал повод за завеждане на иска. Погасяването на вземането е станало преди предявяване на иска по чл.422 ГПК, но след подаване на посоченото възражение, затова е и направен отказ от иска от страна на „Еликон“ООД.

Ответникът по частната касационна жалба „М.К.Г.“АД оспорва основателността на частната касационна жалба. Излага становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.

С обжалваното въззивно определение е било прието, че производството по т. д. № 3534/2020 г. на СГС е прекратено поради направен отказ на осн. чл.233 ГПК от иска на ищеца „Еликон“ООД. Със същото определение е било оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото. САС е констатирал, че първоинстанционното производство е било образувано по иск с правно осн. чл.422 ГПК за вземания на „Еликон“ООД срещу „М.К.Г.“АД, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение от 11.12.2015г. по ч. гр. д. № 60148/2015г. на СРС. С исковата молба са били представени договор за цесия и споразумение от 24.02.2016г., съобразно които ищецът е цедирал процесните вземания на „Фортуна-Ко“ЕООД, а ответникът е бил заместен изцяло като длъжник от „Водоканлпроект – М. И. АД. Съдът е направил извод, че процесните вземания са били погасени преди предявяване на исковата молба, поради което ответникът не е станал причина за завеждане на делото и следователно не дължи на ищеца разноски по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

На основание чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира в контекста на доводите по частната жалба следните правни въпроси: 1/ Дал ли е повод за завеждане на иска, ответник, който е погасил задълженията си по издадената заповед за незабавно изпълнение преди предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по нея и след подаване на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и как това възражение ще се отрази на сключените договори за цесия и споразумение от 24.02.2016г. и какви биха били правните последици при непредявяване на установителния иск?; 2/ Следва ли в тежест на ответника да се присъдят съдебните разноски, след като ответникът е дал повод за завеждане на иска и прекратяване на производството е обусловено от направения от ищеца отказ от иска, принуден да заведе иска от процесуалното поведение на ответника? Въпросите са въведени при позоваване на селективния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въпросите не изпълняват изискването на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като те поставят като условие хипотеза, която не е била обсъждана от въззивния съд – твърди се, че погасяването на задължението е настъпило след подаване на възражение от страна на длъжника пред заповедния съд. Следователно не се явяват обуславящи за решаващите правни изводи в обжалвания съден акт. Проверка на фактите по делото касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК не извършва, тъй като тази дейност е извън правомощията й по преценка на изчерпателно посочените основания – общо и допълнителни за допускане на касационно обжалване.

Отделно от изложеното не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като изрично в т.10в от ТР №4/2013г. по т. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разгледана хипотеза, въведена и от частния касатор с така формулираните правни въпроси – ако вземането на кредитора е било погасено след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, но не е изпълнено вземането за разноски в заповедното производство. Дадено е разяснение, че в този случай интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. Ако заповедта за изпълнение е по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист, кредиторът следва в срока по чл.415, ал.4 ГПК да уведоми съда в заповедното производство за извършеното погасяване на вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта на разноските.

Следователно, при горепосочените предпоставки, направените от кредитора разноски за предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК, произовдството по който е било прекратено, не са обусловени от процесуалното поведение на ответника.

Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1091/20.04.2021г. по в. ч.гр. д. № 760/2021г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: