О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2661

гр. София, 30.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4262 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. К. З., чрез адв. П. С. – САК, срещу онази част от Решение № 188 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 575/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил, в която Решение № 173/14.04.2022 г. по гр. д. № 2015/2021 г. по описа на РС – Дупница е потвърдено в частите, в които е признато за установено, че О. К. З., ЕГН: [ЕГН], дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], 4 482.10 лева - главница за ползвана, но незаплатена, топлинна енергия за периода от 28.01.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. .., ап. .., аб. № .., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, и лихва за забава върху тази главница в размер на 627.12 лева, начислена за периода от 15.09.2018г. до 15.01.2021 година.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. При условията на евентуалност се твърди, че то е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че обратно на описанието на топлоснабдения имот в исковата молба, според което той се намирал във вход „В“, въззивният съд се е произнесъл за имот във вход „Б“, приемайки,...