О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2539

София, 27.05.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4299 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор А.П., против въззивно решение № 108/16.06.2023г. по в. гр. д. № 219/23г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от КПКОНПИ срещу С. С. У. иск с правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на имущество, собственост на ответника С. С. У., на обща стойност от 288 169,91 лева.

Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че въззивният съд е определил в пряко противоречие със закона и при превратно тълкуване на мотивите на ТР № 4/21 на ОСГК на ВКС, както и без анализ на доказателствата по делото, ,„значителното несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че в противоречие с ТР № 4/2021 ОСГК на ВКС съдът е определил значителното несъответствие като разлика между стойността на наличното имущество в края на проверявания период и в началото. По същия въпрос се заявява, че решението е и очевидно неправилно, като постановено в пряко противоречие с §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.

Ответницата С. С. У., чрез адв. К. И., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено, че срещу С. С. У. е било образувано производство за установяване на незаконно придобито имущество от КПКОНПИ, въз основа на постъпило по реда на чл.110, ал.1 и 2 от ЗПКОНПИ уведомление с вх.№ УВНП1034/28.08.2018г. от Районна прокуратура-Чепеларе, с което се уведомява Комисията, че лицето С. С. У. е привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 07.08.2018г. по досъдебно производство № 95/2017г. на РУ-Чепеларе, пр. пр. № 224/2017г. по описа на РП-Чепеларе за извършено престъпление по чл.310,ал.1 във вр. с чл.308,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК, което е сред предвидените в чл.108,ал.1,т.22 от 8 ЗПКОНПИ. С писмо с вх.№ ТД08ПЛ/УВ-17869/27.12.2018г. Районна прокуратура-Чепеларе е уведомила Комисията, че с постановление от 05.10.2018г. воденото срещу С. С. У. досъдебно производство за престъпление по чл. 310, ал.1 във вр. с чл.308,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК е прекратено. С определение № 3/04.01.2019г. Районен съд - Чепеларе е изменил посоченото постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.10.2018г. на Районна прокуратура-Чепеларе в частта му относно основанието за прекратяване на ДП № 95/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Чепеларе, като е приел, че прекратяването е на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.242,ал.1,пр.І във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, а именно, поради липса на извършено престъпление.Определението е влязло в сила на 26.01.2019г.

С протокол № ТД08ПЛ/УВ-13062/09.07.2018г. на директора на ТД –Пловдив е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на С. С. У., която обхваща периода от 07.09.2008г. до 07.09.2018г. С решение № 488/28.02.2020г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с решение № 1348/22.07.2020г. на КПКОНПИ е взето решение да се внесе искова молба в Окръжен съд – Смолян за отнемане на незаконно придобито имущество от С. С. У. с цена на иска 288 169,91 лева.

Въззивният съд е възпроизвел твърденията на ищеца, съгласно които:

1/ към началната дата на проверката, ответницата е притежавала следното имущество: лек автомобил „Москвич 412“ с рег. [рег. номер на МПС] , придобит на 09.06.1997г.; лек автомобил „О. В. с рег. [рег. номер на МПС] , придобит на 12.04.2005г.; 1/6 ид. част от недвижим имот къща с РЗП 160 кв. м. и двор от 259 кв. м., в [населено място], [община], придобит по наследство от баща й С. Б. У. и деклариран на 15.12.2011г.; началното салдо по банковите сметки е в размер на 9,68 лева по сметка с IBAN [банкова сметка] в „УниК. Б. АД с титуляр С. У.; начално салдо в размер на 1,06 лева по сметка с IBAN B., открита на 17.06.2006г. в „ЦКБ“ АД и начално салдо в размер на 69,86 лева по сметка № ... и IBAN [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

2/ в периода на проверката ответницата е придобила с нотариален акт за покупко-продажба № ...,том ..., рег.№ ..., дело № .../...г. недвижим имот, представляващ поземлен имот № ..., с площ от 1200 кв. м. по плана на [населено място] от 1987г., ведно с построената в имота триетажна масивна сграда със застроена площ от 400 кв. м., отбелязана в кадастралния план като 2/3 МЖ-училище за сумата от 50 000 лева, с пазарна стойност 70 000 лева, лек автомобил „Ситроен “ с рег. [рег. номер на МПС] за сумата от 500 лева с пазарна стойност към момента на закупуването 3000 лева и лек автомобил „КИА Сийд 1,6 ЦРДИ“ с рег. [рег. номер на МПС] с договор за лизинг за сумата общо от 44634,12 лева;

3/ въз основа на установените през проверявания период за ответницата доходи, приходи и източници на финансиране, както и обичайните й разходи и разходите й за издръжка, е налице значително несъответствие между имуществото и нетния й доход по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ в размер на 520171,18 лв.( 546 142, 45 лева имущество минус 25 971, 27 лева нетен доход).

Съдът е анализирал разпоредбите на чл.107, ал.1 и 2 от ЗОНПИ, легалната дефиниция за значително несъответствие, дадена в §1, т.3 от ДР на закона и легалната дефиниция за имущество по §1, т.4 от ДР и е заключил, че материалноправната предпоставка за започване на производство по отнемане на незаконно придобито имущество от Комисията е установяването на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т. е. несъответствие между имуществото и нетния му доход, което надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Наличието на такова е изведено като първия и основен спорен въпрос по делото. За да му отговори, въззивният съд е посочил като релевантни подвъпросите в какво се състои наличното имуществото на проверяваното лице, както и за размера на нетния му доход през този период. Отговорът на първия подвъпрос е направен при съблюдаване на разрешенията по т.1 на ТР 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Така и при съобразяване на изясненото от съдебната практика, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от закона не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални блага, въз основа на доказателствата по делото е прието, че общата стойност на притежаваното от ответника С. У. имущество към края на проверявания период - 07.09.2018г., е в размер на 73 686,03 лв.

При тази констатация и като е заявил, че не кредитира заключението на съдебно - икономическата експертиза относно размера на несъответствието между нетния доход и имуществото на ответницата, въззивният съд е приел, че в случая въобще „не може да се говори за наличие на значително несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, вр. чл.107, ал.2 и ал.1 от същия закон, тъй като не се установява разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото да надхвърля 150 000 лв., т. е. имуществото в края на периода да е увеличено с повече от 150 000 лв.“ Успоредно с това е заключил, че твърдяното в исковата молба съществено несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ по отношение на проверяваното лице не се доказва, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите възражения на въззивника и при препращане към мотивите на първата инстанция е формирал крайния си извод за неоснователност на предявения по делото иск за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 288 169,91 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Безспорно е в случая, че наличието на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ е въпрос от решаващо значение за спора. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие със ТР № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, нито в пряко противоречие със закона.

За да формира извода си за стойността на наличното имущество на ищцата в общ размер от 73686,03 лв., въззивният съд се е съобразил със задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Въззивният съд е цитирал и мотивите на тълкувателното решение, където е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него, а такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

Действително, от цитираната по – горе част от съдържанието на въззивното решение, а именно: „не може да се говори за наличие на значително несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, вр. чл.107, ал.2 и ал.1 от същия закон, тъй като не се установява разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото да надхвърля 150 000 лв., т. е. имуществото в края на периода да е увеличено с повече от 150 000 лв.“, може да се допусне, че въззивният съд е сравнил стойността на наличното имущество в края и началото на проверявания период, за да определи налице ли е превишение със сумата от 150 000 лева, посочена в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Не това сравнение обаче е обусловило решаващия извод за липса на значително несъответствие, доколкото въззивният съд, от една страна, изрично е възприел дефиницията на понятието в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и в тази връзка е извел като релевантен за определяне на значителното несъответствие размера на нетния доход, а от друга страна, е съобразил нормативната цел на закона – да бъде отнето незаконно придобито имущество, което значително надвишава нетния доход (за целия проверяван период над 150 000 лв.) и формираните в негово приложение мотиви на тълкувателното решение, в които е разяснено, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В тази връзка въззивният съд е заключил, че щом придобитото имущество от ответника през целия проверяван период е под 150 000 лева, не се поставя въпроса за значително несъответствие и това обстоятелство е достатъчно основание да се отхвърлят предявените от КПКОНПИ конститутивни искове. Този решаващ извод е верен дори да се приложи методът, уреден в § 1, т. 3 от закона, тъй като щом придобитото имущество е 73686,03 лв., а нетният доход по §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ е отрицателна величина (- 34 612, 50 лева, съгласно заключението на в. л. Х. по СИЕ), последният не може да се добави към стойността на наличното имущество, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т. т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както е пояснено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV г. о. на ВКС. Със същото изрично е пояснено, че нетният доход е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Или, както и да бъде изчислявано по метода на §1 т.3 ДР на ЗОНПИ значителното несъответствие в имуществото на ответницата, в случая то не би могло да надвиши 150 000 лева.

В обобщение, липсват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответницата не е направила искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски с отговора на касационната жалба, поради което такива не й се следват.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158/03.11.2022г. по в. гр. д. № 319/22г. по описа на Апелативен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: