Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар Л. Ж. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 1425/2021

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. - гр. София, чрез упълномощен юрисконсулт С. А., против решение № 5911/28.10.2020 г., постановено по адм. дело № 5281/2020 г. от Административен съд - София-град (АССГ), с което агенцията е осъдена да заплати на „Г. Т. Л. ООД обезщетение в размер на 871,30 лв., както и разноски в размер на 325 лв. С допълнително решение № 7189/10.12.2020 г., постановено по същото дело, съдът е допълнил основното решение, като е осъдил А. М. гр. София да заплати на „Г. Т. Л. ООД и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане. Това решение също се обжалва с касационна жалба от процесуалния представител на агенцията.

Излагат се доводи, че решенията са неправилни, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като също така се посочва, че не е установен фактическият състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ и че не е обсъдено и приложението на чл. 5 ЗОДОВ. Иска се отмяна на съдебните решения и отхвърляне на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В допълнителни писмени бележки, представени при даване ход по същество пред настоящата инстанция, процесуалният представител на касатора моли, ако съдът намери за необходимо, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1. „Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ вр. чл. 98 Р952/2013 г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92 г. и Регламент 2454/93 г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели?“.

Ответната страна – „Г. Т. Л. ООД, чрез адв. А., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по исковата молба на „ГЛОБЪЛ ТРАНС ЛОДЖИСТИКС“ ООД против Агенция „Митници“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи - в размер на 871,30 лв., причинени от отменено по съдебен ред Решение № 554/07.10.2008 г. на Началника на А. М. - София, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение агенцията е осъдена да заплати исковата сума, като съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

От фактическа страна по делото е установено, въз основа на приложените по адм. дело № 1753/2009 г. на същия съд доказателства, че „Г. Т. Л. ООД е осъществило внос на стоки от Р. Т. които е декларирало и за които е била определена нова, по-висока митническа стойност; въз основа на тях е бил определен и нов по-висок размер на дължимия ДДС. Издадено е Решение № 554/07.10.2008 г. на Н. М. А. - София, което е отменено с решение № 72/28.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1753/2009 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 8737/28.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2572/2010 г. по описа на ВАС. От мотивите на отмененото решение е установено, че във връзка с вноса по спорната ЕАД № 08ВG005102Н0026421 от 07.05.2008 г. на „Г. Т. Л. ООД е събран паричен депозит в размер на 2501 лв., постъпил с платежно нареждане от 12.05.2008 г., съответстващ на размера на ДДС върху определената с решението нова митническа стойност на стоките. С т. З от диспозитива на Решение № 554/07.10.2008 г., ищецът е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 2500,08 лв. - разлика за доплащане на ДДС. В решението е посочено, че след влизането му в сила, депозитът ще бъде усвоен за погасяване на възникналото митническо задължение.

С молби вх. № 2600-3699 от 29.07.2008 г. и вх. № 2600-3751 от 01.08.2008 г. до началника на М. А. - София, „Глобъл транс лоджистик“ ООД е поискало възстановяване на внесения по ЕАД № 08ВG005102Н0026421 от 07.05.2008 г. депозит в размер на 2501 лв., но депозитът е възстановен на ищеца чак на 11.03.2011 г.

Въз основа на това е прието, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложени са мотиви и за наличие на вреда, представляваща размер на законната лихва върху сумата, в причинна връзка с отменения акт, като за определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на експертно заключение.

По горепосоченото искане, сторено от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да се посочи следното:

Нормата на чл. 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ЕС/, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска.

Поставените в касационната жалба въпроси са неясни, не са формулирани като такива, касаещи тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС и в този вид са неотносими към спора. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз, от връзката между втора и трета алинея от чл. 267 ДФЕС следва, че посочените в трета алинея юрисдикции имат същото право на преценка, както всяка друга вътрешна юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да им даде възможност да се произнесат с решение. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т. е. ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора (Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, Решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi,т.26, Решение от 06.10.2021г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т.34).

Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Никъде в исковата молба няма позоваване на нарушаване на правото на Европейския съюз като основание на иска. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от отменен индивидуален административен акт, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, в който случай дори предварителната отмяна на съответния административен акт не е необходима. Освен това производството по установяване на митнически задължения, в случая на тяхната липса, е приключило с влезли в сила решения на националния съд, като по силата на българския процесуален закон правните последици на тези актове се заличават, считано от момента на издаването им. По тези въпроси няма спор в процеса. Не на последно място, разпоредбата на чл. 192 ЗМ /отм./, на която касаторът се позовава и във връзка с която иска тълкуване на правото на ЕС, не е приложимо право в спора за дължимостта на обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ в настоящия случай, за което ще бъдат изложени допълнителни съображения по същество по-долу. Въпросите всъщност не касаят относимия към спора въпрос, а гравитират около правомощието на митническите органи да изискват обезпечения. Това правомощие обаче не е спорно в настоящия процес.

Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение.

Касационната жалба е частично основателна. Решението е правилно като краен резултат само за част от исковия период. Налице са нарушения на съдопроизводствените правила, но те не са съществени. Фактическата обстановка по делото е установена, а крайните изводи съответстват на материалния закон, макар и не изцяло по изложените в съдебното решение съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Безспорно по делото е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменено Решение № 554/07.10.2008 г. на М. А. - София. Първоинстанционният съд правилно е обърнал внимание, че с решението за определяне на нова митническа стойност и нов размер на дължимото ДДС е разпоредено, че след влизане в сила на същото решение вече учреденият от дружеството депозит в размер на 2501 лв. да бъде усвоен за погасяване на възникналото ново митническо задължение в общ размер на 2500,08 лв. и съответните лихви. Между страните няма спор относно факта на внасяне на депозита, както и че той е даден, за да бъде разрешено вдигане на стоките; това изрично е посочено и в касационната жалба на Агенция „Митници“.

От документите по адм. дело 1753/2009 г. на АССГ се установява, че на 07.05.2008 г. е извършена проверка на стоките по смисъла на чл. 152 във вр. чл. 160 ППЗМ, както е посочено в самия протокол, а в последствие /09.05.2008 г./ е издадено становище на отдел „Тарифна политика“ при М. А. - София за по-висока митническа стойност на стоката. Съгласно приложимата към момента на вноса разпоредба на чл. 162 ППЗМ, даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата.

Следователно, първоначално сумата от 2501 лв. е била внесена за целите на вдигане на стоката, във връзка с чл. 162 ППЗМ, а впоследствие е била задържана от митническите органи, като основанието за задържането й е било променено, въз основа на отмененото Решение № 554/07.10.2008 г. Именно поради това, а и предвид обстоятелството, че се търсят вреди от отмененото Решение № 554/07.10.2008 г., исковият период е следвало да бъде прецизиран на 07.10.2008 г. – 11.03.2011 г. и размерът на обезщетението е следвало да бъде определен за този период. При така заявеното основание на иска, няма причина за присъждане на обезщетение за период преди издаване на акта, от който се претендира да са понесени вредите.

Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че за процесния период то не е разполагало с исковата сума. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. При паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на съдебните решения. За посочения по-горе период размерът на обезщетението, равен на законната лихва, изчислен чрез наличния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор е в размер на 715,99 лева.

Налице е и причинна връзка между отменения акт и претърпените вреди. Следва да се посочи, че в случая не са приложими разпоредбите на чл. 192 /отм./ и чл. 214 ЗМ. Член 192 ЗМ /отм./ е приложим по отношение на приетите от митническите органи обезпечения. С промяната на основанието за задържане на сумата, както е разпоредено в Решение № 554/07.10.2008 г., тя вече не представлява обезпечение. Както е посочено в самото решение, сумата е предвидена за усвояване, съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ за взетите под отчет, на основание чл. 205 ЗМ публични държавни вземания. След отмяната на решението, отпада и основанието за усвояване на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което и тази сума подлежи на връщане. Това следва и от чл. 214 ЗМ вр. чл. 219а ЗМ – когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Не е спорно, че сумата от 2501 лв. е била поискана и възстановена. Спорът по настоящото дело касае лихвата върху тази сума за периода на задържането й, а не самата сума от 2501 лв.

С оглед изложеното по-горе, че при заявеното основание на иска, обезщетението се дължи от датата на издаване на Решение № 554/07.10.2008 г., с което е променено основанието за задържане на сумата от 2501 лв., неоснователни са доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ. Съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден никакъв избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а сумата от 2501 лв. е предвидена за директно покриване на по-високите митни сборове.

Независимо от това, неоснователни са и съображенията във връзка с това, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Плащането всъщност изобщо не следва да се разглежда като опция, тъй като то означава изпълнение на акта. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата е очевидно нежелан правен резултат от лицето, което оспорва акта, поради което не може да се твърди, че то има избор да изпълни и че този избор прекъсва причинно-следствената верига в случая.

По изложените съображения, решението следва частично да бъде отменено в частта му, за периода извън 07.10.2008 г. – 11.03.2011 г. и за сумата над 715,99 лева, както и в частта за разноските за сумата над 271,52 лв., като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата част решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

По отношение на допълнителното решение № 7189/10.12.2020 г., постановено по делото на АССГ, следва да се посочи, че същото следва да се отмени в частта, с която лихва е присъдена над сумата от 715,99 лева. По съществото си допълнителното решение е правилно, защото в процесния случай лихва се дължи, поради и което правилно съдът я е присъдил така, както я е поискала страната – от датата на подаване на исковата молба.

При този изход от спора и с оглед действащата норма на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в редакцията към момента на завеждане на иска, разноски на касатора не се дължат. На ответника се дължат разноски, съобразно представени доказателства за извършени разходи за адвокатско възнаграждение, в размер 246,52 лв., съразмерно на основателната част от исковата претенция.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5911/28.10.2020 г., постановено по адм. дело № 5281/2020 г. от Административен съд - София-град, в частта му за периода извън 07.10.2008 г. – 11.03.2011 г. и за сумата над 715,99 лева и в частта за разноските за сумата над 271,52 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предявен от „Г. Т. Л. ООД срещу Агенция „Митници“ за разликата над 715,99 лева до пълния размер от 871,30 лв. и за период извън периода 07.10.2008 г. – 11.03.2011 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОТМЕНЯ допълнително решение № 7189/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 5281/2020 г. от Административен съд - София-град, в частта му, с която лихва е присъдена на сумата над 715,99 лева, считано от 31.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предявен от „Г. Т. Л. ООД срещу Агенция „Митници“, в частта, с която лихва е присъдена на сумата над 715,99 лева, считано от 31.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение № 7189/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 5281/2020 г. от Административен съд - София-град в останалата му част.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Г. Т. Л. ООД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 246,52 лв. /двеста четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж. П.

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 5911/28.10.2020 г., постановено по адм. дело № 5281/2020 г. от Административен съд - София-град в частта, в която е оставено в сила, е правилно. Решението и в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да отмени с постановяването на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло.

Административният съд не е приложил норми от правото на Европейския съюз и от националното право, които регулират спорното правоотношение.

Съгласно чл. 74 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността (обн. L ОВ. бр. 302 от 19 октомври 1992 (отм.), когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване.

Обезпечението се учредява чрез депозит в пари или поръчител. То не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно (чл. 199, т. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92).

Съгласно чл. 162 ППЗМ (отм.) даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата.

За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви (чл.192 ЗМ - отм.).

Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне (чл.197 ЗМ).

С Решение № 554/07.10.2008 г. на началника на Митница „А. С. е определена нова, по-висока митническа стойност на стоките по ЕАД № 08ВG005102Н0026421 от 07.05.2008 г. и съответно, нов размер на данъка върху добавената стойност, дължим от вносителя. Според мотивите на решението, разликата за доплащане възлиза на 2500,08 лева. „Г. Т. Л. ООД било задължено да заплати публично държавно вземане – данък върху добавената стойност в размер на 2500,08 лева заедно с лихви. Посочено е, че след влизане в сила на решението учреденият от „Г. Т. Л. ООД депозит от 2501 лева ще бъде усвоен за погасяване на задължението.

Съгласно разпоредбите на чл. 54, 55 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (редакция от 28.12.2007 г.) данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне.) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със: 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната; 2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове (чл. 59 ЗЗДС).

Съгласно чл. 90 ЗДДС в случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва: 1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса; 2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец. В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

Анализът води до извод, че сумата 2501 лева, внесена от „Г. Т. Л. ООД, представлява обезпечение не само на дължимите вносни мита, а и на другите задължения към държавата, в частност, на задължението за данък върху добавената стойност, което се определя от митническите органи. Поради това приложение намира разпоредбата на чл. 192 ЗМ (отм.), според която за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихва. Щом сумата 2501 лева представлява обезпечение, тя не може да е източник на лихвоносно задължение и за времето от издаването на Решение № 554/07.10.2008 г. до отмяната му с влязло в сила съдебно решение.

С административния акт на началника на Митница „А. С. се определя публично задължение за данък върху добавената стойност. Отменяйки този акт като незаконосъобразен, съдът отрича съществуването на това задължение. Исковата претенция на Г. Т. Л. ООД обаче няма връзка с публичното задължение, а с депозита, който го обезпечава.

Цитираната в мотивите на касационното решение разпоредба на чл. 219а ЗМ, която урежда връщането от митническата администрация на недължимо платени суми със законната лихва, не регулира спорното правоотношение. Тя се прилага в случаите, в които митни сборове (не обезпечения) са определени с незаконосъобразен административен акт.

Накрая следва да се отбележи, че ищецът не е въвел твърдения, от които да се извлече основанието на неговата претенция за периода, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя Решение № 554/07.10.2008 г. на началника на Митница „А. С. , до датата, на която Агенция „Митници“ е превела обратно на дружеството сумата 2501 лева. Искът подлежи на отхвърляне и в тази част, тъй като след отмяната на административния акт, той не може да е източник на вреди, както се твърди в исковата молба.

В нарушение на установения правен ред е и осъждането на Агенция „Митници“ за заплащането на лихва върху лихва. Това, че съдът назовава изтеклата лихва „обезщетение“, не променя нейният характер. Лихвата е именно вид обезщетение за забавено плащане. Претенцията за ищеца е за изтеклата върху вземането му законна лихва, която е такава и по същност, и по размер. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Наредба с такъв предмет не е издадена, поради което олихвяването на изтекли лихви не е разрешено.

Съдия:

Ж. Петрова

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова