15определение по гр. д.№ 4333 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 2429

гр.София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4333 описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД срещу решение № 92 от 11.05.2023 г. по в. гр. д.№ 4 от 2023 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 260010 от 03.08.2022 г. по гр. д.№ 9 от 2021 г. на Търговищкия окръжен съд в следните негови части:

- частта, с която е прието за установено по отношение на М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД, че Държавата, представлявана от МРРБ, чрез областния управител на област с административен център Т***, е собственик на основание влязла в сила присъда № 33 от 19.06.2007 г. по н. о.х. д.№ 505 от 2006 г. на Окръжен съд - Търговище и влязло в сила решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр. д.№ 240 от 2008 г. на Окръжен съд - Търговище на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], целият със застроена площ от 127,80 кв. м., подробно индивидуализиран в диспозитива на решението, заедно с избено помещение № 5 с площ 9,05 кв. м., заедно с 1/5 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на 1/2 ид. ч. от гараж с площ 20,60 кв. м., разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на [улица] [населено място],

- частта, с която М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД са осъдени да предадат на Държавата гореописания апартамент № 3,

- частта, с която М. И. А. и М. О. А. са осъдени да предадат на Държавата целия гараж с площ от 20,60 кв. м., разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на [улица] [населено място] и

- частта, с която „КТМ ЕКС“ ЕООД е осъдено да предаде на Държавата само 1/2 ид. ч. от гаража.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Допустим ли е, съответно налице ли е правен интерес, от предявяването на ревандикационен иск срещу лице по отношение на цялата собственост на имот, когато лицето ответник е придобило само идеална част от имота и няма съдебни или извънсъдебни претенции за останалите идеални части от имота, надхвърлящи неговата квота ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк. д.№ 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС.

2. Допустимо ли е съдебно решение, с което са приети за основателни предявените обективно и субективно съединени искове, с които не се конкретизират и разграничават претенциите по предмет и цена на отделните искове спрямо всеки един от ответниците поотделно ? По този въпрос се твърди противоречие на решението с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Въпрос по основателността на исковете ли е въпросът кой понастоящем осъществява владение върху имотите ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2022 г. по тълк. д. № 3 от 05.01.2020 г. на ОСГК на ВКС.

4. Прекратява ли се с налагане на наказание „конфискация“ бездяловата имуществена общност при запазване на правата на другия съпруг в нормативно определения му презумптивен обем на съсобствеността- 1/2 ид. ч. /подобно на принудителното изпълнение върху имот, който е СИО/ ? По този въпрос се твърди противоречие на решението с ППВС № 5 от 31.10.1972 г. и с решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр. д.№ 1700 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

5. Произвела ли е своето действие обезпечителна възбрана на бъдещ иск до нейното заличаване при липса на отмяната й в нарочно производство и може ли при позоваване на обезпечителна възбрана на бъдещ иск в друго производство да бъдат обсъждани въпросите, касаещи законосъобразността на наложената обезпечителна мярка - дали е бил уважен обезпеченият иск за цена, равна на обезпечения материален интерес; дали обезпеченият бъдещ иск е бил предявен в законово определения срок и други подобни ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 54 от 27.07.2005 г. по т. д.№ 512 от 2003 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

6. Допустимо ли е при предявен ревандикационен иск съдът да се произнася по действителността на противопоставеното от ответника постановление за възлагане, или е необходимо отделно съдебно производство ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д.№ 1317 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.

7. Допустимо ли е въззивната инстанция да разглежда посочените от ищеца адреси за призоваване на ответниците като факти и доказателства, доказващи, че владеят ревандикираните имоти, въпреки че ищецът не се е позовал на адресите като факти и доказателства, нито е имал доказателствени искания относно адресите, нито пък са въведени като предмет на разглеждане с доклада по чл.146 ГПК, нито с отговора на въззивната жалба ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

8. Всички основания за прехвърляне на имот ли не могат да се противопоставят на обезпечения с възбрана кредитор ? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 162 от 20.04.2022 г. по гр. д.№ 4659 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 60103 от 09.12.2021 г. по гр. д.№ 192 от 2021 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.

9. Противопоставимо ли е на вписаната от К. обезпечителна възбрана по бъдещ иск вписването на последваща изпълнителна възбрана на трето лице, довела до постановление за възлагане ? По въпроса се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В писмен отговор от 05.10.2023 г. пълномощникът на ответника по жалбата Държавата моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: След дадени указания за уточняване на исковата молба въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.108 от ЗС - за приемане за установено между страните, че Държавата е собственик въз основа на влязла в сила присъда № 33 от 19.06.2007г. по н. о.х. д.№ 505 от 2006 г. на ОС - Търговище и влязло в сила решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр. д.№ 240 от 2008 г. на ОС-Търговище /актове с непосредствено отчуждително действие - конфискация като наказание по НК, наложено на М. А. и отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ в полза на Държавата като незаконно придобито имущество от М. и М. А./ на апартамент № 3 на [улица] [населено място], целият със застроена площ от 127,80 кв. м., ведно с гараж с площ от 20,60 кв. м., находящ се в същата четириетажна сграда, където се намира и апартаментът. Правният интерес от предявените против ответниците М. и М. А. искове е обоснован с това, че независимо от твърдението за придобиването на имотите въз основа на посочените съдебни актове и наличието на постановление за възлагане в полза на ответното дружество на 1/2 ид. ч. от собствеността им, Държавата твърди, че тези ответници продължават да владеят имотите без основание. Същите оспорвали всички твърдени от ищеца факти и правото на собственост на Държавата върху процесните имоти. Издаденото в полза на ответното дружество „КТМ ЕКС“ Е. постановление за възлагане пък предполагало интерес за ищеца да установи правото си на собственост спрямо този ответник, при което установяване ще бъде изключена материалната легитимация на това дружество като собственик на основание постановлението за възлагане. Затова въззивният съд е приел, че е налице спор относно собствеността и владението на процесните имоти, който следва да бъде разрешен по отношение и на тримата ответници, а въпросът кой в действителност осъществява владение върху имотите има отношение към основателността, а не и към допустимостта на предявените ревандикационни искове.

По съществото на спора въззивният съд е приел, че по делото не се спори, че преди постановяване на горепосочените присъда и решение ответниците М. и М. А. са били собственици на процесните апартамент и гараж. Правото им на собственост е удостоверено с констативен нотариален акт № 52, т.ІV, дело № 1227 от 01.07.1996 г. на нотариус при РС-Търговище. Гаражът в този констативен нотариален акт е индивидуализиран по следния начин: разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда, при граници за гаража: от североизток - дворище, от югоизток - парцел ***, от северозапад - избено помещение № 5 и коридор и от югозапад - избено помещение № 1 и коридор, отгоре - апартамент № 2 и отдолу - терена на блока. В този акт е посочено още, че собствената на А. земя, върху която е построена жилищната сграда, представлява дворно място от 400 кв. м. с неуредени сметки по регулация, за което е отреден парцел *** в кв.*** по плана на [населено място]. За процесния апартамент се изяснява, че е нанесен в действащата кадастрална карта на [населено място] от 2005 г. с идентификатор ***. Процесният гараж не е отразен със самостоятелен идентификатор в сграда 1 в същия поземлен имот.

От влязлата в сила на 23.04.2008 г. присъда по н. о.х. д.№ 505 от 2006 г. на ОС - Търговище съдът е приел за установено, че ответникът М. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.256, ал.2, пр.2, вр. чл.256, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, както и конфискация на 1/2 ид. ч. от притежавани от подсъдимия в СИО недвижими имоти, между които и апартамент № 3 и монолитен гараж, придобит с нотариален акт № 140, т.І, н. д.№ 243 от 2000 г. С този нотариален акт М. и Й. Б. са продали на ответника М. А. монолитен гараж с полезна площ от 15,12 кв. м. в [населено място], с граници: от североизток - парцел ***, от югоизток - гараж № 3, северозапад - гараж № 1 и от югозапад - дворище, който гараж е застроен в североизточната част на дворното място, собственост на купувача, за което е отреден парцел *** в кв.*** по плана на града. Така описаният гараж е нанесен в действащата кадастрална карта на [населено място] с идентификатор ***. При тези данни съдът е приел, че Държавата към влизането в сила на присъдата е придобила 1/2 ид. ч. от процесния ап.№ 3, но не и от процесния гараж с площ от 20,60 кв. м., находящ се в партера на жилищната сграда. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че бездяловата СИО между М. А. и М. А. не е била прекратена към момента на конфискацията, което според ответниците препятствало налагането на това наказание и осуетявало настъпването на предвидената от закона правна последица. Според съда, с налагането на това наказание /подобно на насочването и реализирането на принудителното изпълнение върху имот, който е СИО/ бездяловата имуществена общност на съпрузите се прекратява, при запазване на правата на другия съпруг в нормативно определения му презумптивен обем на съсобствеността- 1/2 ид. ч.

Отчетено е от съда, че на 19.10.2006 г. е била вписана в Службата по вписванията - Търговище, като обезпечение на бъдещ иск на К. срещу М. и Мужген А. и СД „А.- А., И. сие“, възбрана върху процесните апартамент № 3, ведно с гаража с площ от 20,60 кв. м. Относно възраженията на ответниците за иницииране на вписванията в Службата по вписванията - Търговище по персоналните партиди на А. от ненадлежен орган и при липсата на основания за това е прието, че същите не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, доколкото установяването на недопустимост или нищожност на вписване, както и на несъществуването на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон, може да се реализира само по исков път, но не и инцидентно в друго исково производство. Направен е извод, че при липсата на действащ Имотен регистър непълнотата на вписванията по партида на имот е без правно значение, а вписванията следва да бъдат зачетени съобразно съдържанието им, възпроизведено в издадените от Службата по вписванията - Търговище удостоверения. Действително, в тези удостоверения описанието на имотите, върху които е била вписана обезпечителната възбрана по бъдещия иск на КУИПДД, било непълно. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът обаче е приел, че възбраната е била наложена именно върху процесния апартамент № 3, ведно с прилежащата му изба и ведно с процесния гараж от 20,60 кв. м., тъй като този гараж е възприеман и описван винаги съобразно издадения в полза на А. титул за собственост /констативен нотариален акт № 52, т. ІV, дело № 1227 от 01.07.1996 г./ като „принадлежност“ към апартамент № 3. Според съда, тази обезпечителна възбрана е произвела своето действие и е действала до нейното заличаване в Службата по вписванията - Търговище, което е станало на 04.04.2012 г. Не на последно място, въззивният съд е посочил, че при липсата на отмяна на наложеното обезпечение в нарочно производство, в исковото производство не могат да бъдат обсъждани въпросите, касаещи законосъобразността на наложената обезпечителна мярка.

Взето е предвид, че с влязлото в сила на 30.12.2010 г. решение по гр. д.№ 240 от 2008 г. на ОС-Търговище, в полза на Държавата от М. и М. А. са били отнети придобити от тях в режим на СИО недвижими имоти, в това число и 1/2 ид. ч. от апартамент № 3 и гараж с площ от 20,60 кв. м., като в мотивите на това решение е посочено, че за останалата 1/2 ид. ч. от тези имоти е налице влязла в сила присъда с постановена конфискация. По настоящото дело въззивният съд е приел, че с влизането в сила на решението по гр. д.№ 240 от 2008 г. в патримониума на Държавата е постъпила и останалата 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния апартамент № 3, но само 1/2 ид. ч. от процесния гараж с площ от 20,60 кв. м. Останалата 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху гаража е останала в патримониума на съпрузите А. и e била притежавана от тях в режим на СИО.

На следващо място съдът е взел предвид, че въз основа на подадена на 07.10.2010 г. молба от „КТМ ЕКС“ ЕООД с приложен към нея изпълнителен лист е било образувано изп. д.№ 121 от 2010г. по описа на СИС при РС-Търговище против длъжника М. А. за принудително събиране на парично вземане. Принудителното изпълнение било насочено срещу считаните от взискателя като притежавани от длъжницата 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху множество недвижими имоти, измежду които и процесните апартамент и гараж с площ от 20,60 кв. м. На 03.01.2011г. е била вписана изпълнителна възбрана върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти. За възбранените недвижими имоти е проведена публична продан и с протокол от 21.07.2011 г. за купувач е бил обявен взискателят „КТМ ЕКС“ ЕООД. Издаденото на тази дата постановление за възлагане е влязло в сила на 29.07.2011 г. и вписано в СвП - Търговище на 06.10.2011 г., но само по партидите на М. А. и на купувача „КТМ ЕКС“ ЕООД, но не и по партидата на длъжницата М. А.. Относно това постановление за възлагане съдът е приел, че то е непротивопоставимо на Държавата, предвид вписаната още на 19.10.2006 г. възбрана върху тези имоти като обезпечение на исковете на К., уважени с влязлото в сила на 30.12.2010 г. решение на ОС - Търговище по гр. д.№ 240 от 2008 г. Позовал се е на нормата на чл.453 ГПК вр. чл.401 ГПК, според която правна последица на вписаната възбрана е, че на обезпечения кредитор не могат да бъдат противопоставени разпореждания /доброволни и принудителни/, които не са били вписани преди възбраната. В тази връзка, предвид защитното действие на възбраната, съдът е приел, че без значение за делото е кога е отбелязано в С.- Търговище влязлото в сила решение по гр. д.№ 240 от 2008 г. на ОС-Търговище.

В обобщение въззивният съд е приел, че с влизането в сила на присъдата, с която на ответника М. А. е наложено наказанието „конфискация“, Държавата е придобила 1/2 ид. ч. от процесния апартамент. Другата 1/2 ид. ч. от апартамента, представляваща останалата част от прекратената СИО, притежавана от ответницата М. А. в индивидуална собственост, е била придобита от Държавата въз основа на влязлото в сила решение по гр. д.№ 280 от 2008 г. на ОС-Търговище. С влизане в сила на това решение Държавата е придобила и 1/2 ид. ч. от процесния гараж. Затова предявеният иск по чл.108 ЗС в установителната му част е приет за основателен и уважен за целия процесен апартамент, а за гаража - само до размер на 1/2 ид. ч.

По искането за осъждане на ответниците да предадат процесния апартамент съдът е приел следното: От една страна, по делото се установявало, че вписаните и към момента постоянни адреси на ответниците А. съвпадат с адреса на апартамента. От друга страна, в представения по делото протокол за въвод във владение от 04.08.2011 г. било отразено, че е извършен въвод във владение на „КТМ ЕКС“ ЕООД в апартамента, в който е заварена длъжницата М. А., която доброволно е предала владението на упълномощения представител на купувача. Затова въззивният съд е приел, че към приключване на устните състезания по делото всички ответници осъществяват без правно основание владение върху собствения на Държавата апартамент и поради това следва да бъдат осъдени да й го предадат.

Относно претенцията за осъждане на ответниците да предадат гаража, съдът е изследвал въпроса кой е собственик на останалата 1/2 ид. ч. от този гараж /предвид на това, че Държавата като собственик само на 1/2 ид. ч. от гаража може да претендира спрямо трети на съсобствеността лица предаването на целия гараж, а спрямо другите съсобственици - само на притежаваните от нея ид. ч./. Приел, че с постановлението от 21.07.2011 г. за възлагане на 1/2 ид. ч. от гаража на „КТМ ЕКС“ ЕООД, при липсата на предявени претенции по съответния ред от съпруга - недлъжник М. А., купувачът от публичната продан „КТМ ЕКС“ ЕООД се легитимира като собственик на възложената му 1/2 ид. ч. от гаража. Поради това и предвид представения протокол за въвод във владение от 04.08.2011 г. искът за предаване владението върху гаража е уважен срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД. само за притежаваната от Държавата 1/2 ид. ч. По отношение на ответниците А. обаче искът е уважен за целия гараж, предвид на това, че те не са носители на право на собственост върху гаража в никакъв обем, но продължават да осъществяват фактическа власт върху него.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Допустим ли е, съответно налице ли е правен интерес, от предявяването на ревандикационен иск срещу лице по отношение на цялата собственост на имот, когато лицето ответник е придобило само идеална част от имота и няма съдебни или извънсъдебни претенции за останалите идеални части от имота, надхвърлящи неговата квота ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк. д.№ 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС. Напротив, в решението си въззивният съд се е съобразил с приетото в горепосоченото тълкувателно решение, като е приел, че ревандикационният иск за гаража, предявен от Държавата срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД. /който е приет за съсобственик на 1/2 ид. ч. от този гараж/ е допустим изцяло, но е основателен само до размера на притежаваната от Държавата 1/2 ид. ч. от гаража.

2. Вторият поставен въпрос /Допустимо ли е съдебно решение, с което са приети за основателни предявените обективно и субективно съединени искове, с които не се конкретизират и разграничават претенциите по предмет и цена на отделните искове спрямо всеки един от ответниците поотделно ?/ не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът не кореспондира с данните по конкретното дело и не е обусловил изводите на съда в решението. В исковата молба и в уточнителната молба пред въззивния съд претенциите са разграничени и са ясно посочени. При липса на допълнителна конкретизация претенцията за някой от имотите да е насочена само към един от ответниците, правилно е прието, че и двата обективно съединени иска по чл.108 ЗС /за апартамента и за гаража/ са насочени срещу всички ответници. Освен това, цената на исковете по чл.108 ЗС е определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК - по данъчната оценка на имотите по представеното от ищеца удостоверение за данъчна оценка.

3. На третия въпрос /Въпрос по основателността на исковете ли е въпросът кой понастоящем осъществява владение върху имотите ?/ е даден отговор в задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014г. на ВКС. Съгласно приетото в т.2А от него, искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Следователно, въпросът за това кой осъществява владение върху имотите получава отговор при преценката за основателността на иска - относим е към основателността на иска, а не е към неговата допустимост. В обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от даденото разрешение в горепосоченото тълкувателно решение, тоест не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. В посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк. д.№ 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС отговор на поставения въпрос не е даван, поради което няма как да е налице противоречие по въпроса между това тълкувателно решение и обжалваното решение.

4. По четвъртия поставен въпрос /Прекратява ли се с налагане на наказание „конфискация“ бездяловата имуществена общност при запазване на правата на другия съпруг в нормативно определения му презумптивен обем на съсобствеността – 1/2 ид. ч. /подобно на принудителното изпълнение върху имот, който е СИО/ ?/ също не се установява противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВС и ВКС: ППВС № 5 от 31.10.1972 г. и решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр. д.№ 1700 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Такова противоречие не би могло да има, тъй като в посочените ППВС и решение на ВКС от 2011 г. не е даван отговор на поставения въпрос дали „конфискацията“ с присъда по наказателно дело автоматично води до прекратяване на СИО по време на брака. В т.VII от ППВС № 5 от 31.10.1972 г. са изброени „важните причини“ по смисъла на чл.14, ал.1 СК от 1968 г. за прекратяване на СИО по време на брака по съдебен ред, а в решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр. д.№ 1700 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. е даден отговор на въпроса дали изброените в ППВС № 5 от 31.10.1972 г. „важни причини“ за прекратяване на СИО по време на брака по съдебен ред, посочени в чл.27, ал.2 СК /респективно в чл.26, ал.2 СК от 1985 г. и чл.14, ал.1 СК от 1968 г./, са изчерпателно или само примерно посочени.

5. По петия въпрос /Произвела ли е своето действие обезпечителната възбрана на бъдещ иск до нейното заличаване при липса на отмяната й в нарочно производство и може ли при позоваване на обезпечителната възбрана на бъдещ иск в друго производство да бъдат обсъждани въпросите, касаещи законосъобразността на наложената обезпечителна мярка - дали е бил уважен обезпеченият иск за цена, равна на обезпечения материален интерес; дали обезпеченият бъдещ иск е бил предявен в законово определения срок и други подобни ?/ също липсва противоречие на обжалваното решение с посоченото от касаторите решение № 54 от 27.07.2005 г. по т. д.№ 512 от 2003 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В това решение въобще няма произнасяне по въпроса дали по въпросите, касаещи законосъобразността на наложена обезпечителна мярка, съдът може да се произнася само в нарочното производство, образувано по искане за отмяна на тази обезпечителна мярка, или може да се произнася и в други производства, в които някои от страните се позовават на обезпечителната заповед. Освен това, посоченото решение на ВКС касае различна фактическа обстановка /възбрана, наложена с обезпечителна заповед, по повод заведено дело, което впоследствие е било прекратено/, докато в настоящия случай се касае за наложена обезпечителна възбрана по бъдещ иск на К. срещу ответниците - физически лица, който иск е заведен и приключил с осъдително решение в полза на К.. Поради изложеното не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.

6. По шестия въпрос /Допустимо ли е при предявен ревандикационен иск съдът да се произнася по действителността на противопоставеното от ответника постановление за възлагане, или е необходимо отделно съдебно производство ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и цитираното от касатора решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д.№ 1317 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. В него е прието, че в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика, тъй като съдът не се е произнесъл относно законосъобразността на процедурата по провеждане на публичната продан и действителността на постановлението за възлагане на процесните имоти от 21.07.2011 г., вписано на 06.10.2011 г, а се е произнесъл относно това дали това постановление има вещно-прехвърлително действие съгласно разпоредбата на чл.453 ГПК /като е взел предвид, че изпълнителната възбрана по изпълнителното дело с взискател „КТМ ЕКС“ Е. и постановлението за възлагане са били вписани много след вписването на обезпечителната възбрана по гр. д.№ 240 от 2008 г. на ОС - Търговище, вписана на 19.10.2006 г./. Изводите на съда относно липсата на вещно-прехвърлителен ефект на постановлението за възлагане, респ. непротивопоставимостта на това постановление на другите титули за собственост на процесните имоти нямат отношение към въпроса за действителността на постановлението за възлагане. А що се отнася до вещно-прехвърлителното действие на постановлението за възлагане, приетото в обжалваното решение съответства на посоченото от касаторите решение на ВКС, в което е прието, че вещно-транслативният ефект на постановление за възлагане, което не е отменено по исков ред, може да бъде отречен, ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота - предмет на принудителното изпълнение.

7. Седмият въпрос /Допустимо ли е въззивната инстанция да разглежда посочените от ищеца адреси за призоваване на ответниците като факти и доказателства, доказващи, че владеят ревандикираните имоти, въпреки че ищецът не се е позовал на адресите като факти и доказателства, нито е имал доказателствени искания относно адресите, нито пък са въведени като предмет на разглеждане с доклада по чл.146 ГПК, нито с отговора на въззивната жалба ?/ не може да обоснове допускане на решението до касационно обжалване на посоченото основание - чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът не е правен по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: отговорът на този въпрос не би бил от значение за изхода на спора по конкретното дело, доколкото изводът на съда за това кой владее процесните имоти не се основава единствено на адресните регистрации на ответниците А., а на съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Независимо от това, следва да се посочи, че по принцип при постановяване на решение съдът следва да съобрази цялостната фактическа обстановка по делото, като се позове и на житейската логика и опитните правила, вкл. с оглед процесуалното поведение на страните. В случая житейски издържано и логично е да се приеме, че щом едно лице е получило лично съдебни книжа на даден адрес и го посочва като адрес за кореспонденция по делото, то същото лице живее на този адрес, тоест намира се във фактическа власт на намиращия се на този адрес недвижим имот.

8. Осмият въпрос /Всички основания за прехвърляне на имот ли не могат да се противопоставят на обезпечения с възбрана кредитор ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като също не е правен въпрос, по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът е твърде общо формулиран и не кореспондира с никакви конкретни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Независимо от горното, не се констатира и противоречие на обжалваното решение с посоченото от касаторите решение № 60103 от 09.12.2021 г. по гр. д.№ 192 от 2021 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., което е постановено по различен правен въпрос /процесуален въпрос относно задълженията и правомощията на въззивния съд/ и при различна фактическа обстановка /казус с наложена възбрана върху сграда, допусната като обезпечителна мярка в административно производство по възстановяване на собствеността, за която е прието, че има действие само спрямо разпоредителни действия на ответника по административното дело, но не и спрямо всички лица и възможни разпореждания/.

Що се отнася до посоченото по този въпрос определение № 162 от 20.04.2022 г. по гр. д.№ 4659 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г. о., същото е постановено в производство по чл.288 ГПК /производство, в което не се разглежда правен спор и не са дава отговор на правни въпроси, а само се преценява наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 за допускане до касационно обжалване на конкретно въззивно решение/ и като такова не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която би могла да обуслови допускане на касационното обжалване на решението.

Поради изложеното не са налице общата и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по осмия поставен въпрос.

9. По деветия въпрос /Противопоставимо ли е на вписаната от К. обезпечителна възбрана по бъдещ иск вписването на последваща изпълнителна възбрана на трето лице, довела до постановление за възлагане ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 1 № 10.07.2018 г. по тълк. д.№ 1 от 2015 г. на ВКС, поради следното: Според касаторите, вписаната от взискателя по изпълнителното дело „КТМ ЕКС“ ЕООД изпълнителна възбрана върху процесните имоти е противопоставима на вписаната по-рано от К. обезпечителна възбрана, тъй като в мотивите към т.3 от посоченото ТР било записано, че всички кредитори, които са вписали по-късно възбрани, се присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най-ранната възбрана. Във връзка с това твърдение на касаторите, на първо място следва да се отбележи, че посочените от касаторите конкретни мотиви от ТР касаят съотношението между възбрани, наложени за обезпечение само на парични вземания, но не и възбрани, с които са обезпечени непарични притезателни права, каквото е било обезпеченото от К. по бъдещия иск право на отнемане на процесните имоти в полза на Държавата. На второ място, с тези конкретни мотиви /че вписалите по-късно възбрани взискатели имат равни права с вписалия по-ранната възбрана взискател/ се има предвид, че всички вписали възбрани за парични притезания взискатели имат равни права в изпълнителното производство /права на удовлетворение на вземането им от имота - предмет на принудителното изпълнение/ и запазват тези свои права и след като бъде заличена най-рано вписаната възбрана. Приетото няма отношение към протипоставимостта на по-късно вписаната възбрана по отношение на първата вписана възбрана. По въпроса за противопоставимостта, в мотивите към същата точка от ТР изрично е посочено, че вдигнатата /заличена/ възбрана губи своето действие, но действието на останалите незаличени вписвания остава според тяхната поредност. По този въпрос в обжалваното решение въззивният съд не е приел нещо различно. Напълно в съответствие с посоченото ТР е приетото от съда, че вписаните изпълнителна възбрана по изпълнителното дело с взискател „КТМ ЕКС“ Е. и длъжник М. А. /вписана на 03.01.2011 г./ и постановлението за възлагане на процесните имоти на взискателя по това изпълнително дело „КТМ ЕКС“ Е. /вписано на 06.10.2011 г./ не могат да се противопоставят на вписаната по-рано /на 19.10.2006 г./ възбрана, допусната като обезпечение на бъдещ иск на К. срещу тогавашните собственици на процесните имоти М. А. и съпруга й М. А., който иск е уважен.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.108 ЗС.

Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 780 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 11.05.2023 г. по в. гр. д.№ 4 от 2023 г. на Варненския апелативен съд, I състав.

ОСЪЖДА М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.И. З., да заплатят на Държавата, чрез областен управител на област Търговище, на основание чл.78 ГПК сумата 2 780 лв. /две хиляди седемстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.