О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1028

гр. София, 23.04.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1615 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. от [населено място], обл. Шумен - чрез пълномощник адв. П. В. от САК, срещу въззивно решение № 653 от 31.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 665/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 4164 от 30.12.2022 г. по гр. д. № 14028/2021 г. на Районен съд - Варна. С първоинстанционното решение е прогласен за недействителен спрямо „Теклос“ ЕООД /л./, на основание чл.40 ЗЗД - като сключен във вреда на дружеството, договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 109, том І, рег. № 1785, дело № 104 от 2021 г. на нотариус О. Ш., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 4901/01.03.2021 г., акт № 183, том ХІІ, дело № 2723/2021 г., с който „Теклос“ ЕООД, чрез В. М. Н., е прехвърлило на Н. В. В. собствеността върху 4 бр. недвижими имоти в землището на [населено място], общ. Долни чифлик (индивидуализирани в нотариалния акт), и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на „Теклос“ ЕООД /л./.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението с произтичащите от това последици.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с доводи, че въззивният съд е разрешил спора по делото в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и се е произнесъл по важни за производството въпроси, които са от значение за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на решението - чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Теклос“ ЕООД - чрез пълномощник адв. Б. Р., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на доказателствата и е приел за установено, че с договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 109, том І, рег. № 1785, дело № 104/2021 г. на нотариус О. Ш., „Теклос“ ЕООД /л./, представлявано от ликвидатора В. М. Н., е прехвърлило на Н. В. В. правото на собственост върху 4 бр. поземлени имоти в землището на [населено място], общ. Долни чифлик, срещу уговорена обща продажна цена 7 100 лв., платима от купувача в деня на подписване на договора. С договор за покупко продажба, сключен във формата на нотариален акт № 165, том І, рег. № 2088, дело № 134/2021 г., Н. В. е прехвърлил на „О. А. И. ЕООД собствеността върху три от закупените от „Теклос“ ЕООД /л./ недвижими имоти срещу платена от купувача цена в размер общо на 18 000.12 лв. Впоследствие - на 21.12.2021 г., е сключен и друг договор за покупко - продажба, с който Н. В. е прехвърлил на С. Т. четвъртият закупен от „Теклос“ ЕООД /л./ имот. Данъчните оценки на четирите имота, съгл. удостоверения за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ от 13.12.2021 г., са съответно (в поредността на изброяване по първия нотариален акт) 1 971.70 лв., 2 193.10 лв., 555.20 лв. и 2 314.20 лв. Според заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно - оценителна експертиза пазарната стойност на имотите към 01.03.2021 г. е съответно 9 800 лв., 4 300 лв., 16 900 лв. и 15 000 лв.

Въззивният съд е възприел определената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск - чл.40 ЗЗД. За да се произнесе относно валидността на сключения между страните договор за покупко - продажба, съдът е изходил от постановките в т.3 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на чл.40 ЗЗД. Доводът на ответника - жалбоподател, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД и цитираното тълкувателно решение са неприложими към спорното правоотношение, респ. че спорът следва да бъде разрешен съобразно задължителната практика в Тълкувателно решение № 3/2013 по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е преценен от въззивния съд като неоснователен. Изложени са съображения, подкрепени с практика на ВКС, че във всички случаи, когато ищецът се позовава на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за недействителност на сключен от представител договор, правното основание на иска за установяване недействителност на договора е чл.40 ЗЗД; Фактическият състав на чл.40 ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а изисква преценка дали обективно, предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, са увредени интересите на представлявания като страна по договора и дали действалият от нейно име представител и насрещната договаряща страна са били добросъвестни или не към момента на сключване на договора, т. е. дали са осъзнавали, че увреждат представлявания.

При преценката за наличие на субективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД (споразумяване във вреда на представлявания) въззивният съд е съобразил последователно застъпваното в съдебната практика разрешение, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД не предполага недобросъвестност на третото лице, с което представителят е договарял, поради което ищецът, който се позовава на недобросъвестност, следва да я докаже и да установи намерението за увреждане от страна на представителя и на третото лице. Съдът е посочил, че наличието на сговор за увреждане може да бъде установено и с косвени доказателства, които - ценени в съвкупност, да водят до несъмнен извод за споразумяване във вреда на представлявания. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и на установените въз основа на тях факти въззивният съд е приел за доказано, че в конкретния случай договорът за продажба е сключен при наличие на сговор по смисъла на чл.40 ЗЗД между ликвидатора на продавача „Теклос“ ЕООД /л./ и купувача Н. В., които са били недобросъвестни към момента на сключване на договора, доколкото са знаели, че договорът обективно уврежда дружеството - продавач. Увреждащият характер на договора е аргументиран с обстоятелството, че собствените на продавача недвижими имоти са продадени на цена около шест пъти и половина по-ниска от действителната им пазарна стойност към датата на продажбата, възлизаща според заключението на експертизата на 46 000 лв. Недобросъвестността в поведението на участвалите в сделката лица е мотивирана с прибързаната продажба на имотите от ликвидатора - в рамките на шест месеца след назначаването му за ликвидатор, за цена, много по-ниска от пазарната им стойност, а също и с факта, че след като купувачът е закупил имотите на 01.03.2021 г. и е продал три от тях на 16.04.2021 г. за сумата 18 000.12 лв., същият е имал съзнание, че договорената с ликвидатора изключително ниска цена уврежда продавача. Относно действията на ликвидатора съдът е отбелязал, че неговото поведение при сключване на договора е несъвместимо с дължимата грижа на добрия търговец и очевидно не е имало за цел да запази интересите на дружеството.

В съответствие с фактическите и правни изводи, до които е достигнал при осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност, въззивният съд се е произнесъл, че договорът за покупко - продажба е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска с правна квалификация чл.40 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Варна въззивно решение.

Според разясненията и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК се допуска, когато с въззивното решение е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и да квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но с оглед принципа на диспозитивното начало няма правомощия да извежда служебно въпроса от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поискал да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като „казусът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, както и с практиката на ВКС“. В подкрепа на искането са развити оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд за приложимост към спорното правоотношение на разпоредбата на чл.40 ЗЗД и е препратено към решения на ВКС, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото, чието разрешаване от въззивния съд е в противоречие с цитираната съдебна практика. Съдържанието на изложението предполага служебно извеждане и формулиране на значимия правен въпрос от касационната инстанция въз основа на оплакванията за неправилност на въззивното решение, което е недопустимо съгласно указанията на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание въззивното решение да не се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторът се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че въззивният съд е разрешил следните „важни за спора въпроси“, които са от значение за развитието на правото : „При постановяване на решения по чл.40 от ЗЗД недобросъвестността на лицето, което договаря с представителя, както и на самия представител, може ли да се предполага или разпоредбата на чл.40 от ЗЗД категорично изключва тази възможност; В производствата по чл.40 от ЗЗД, когато липсват каквито и да било доказателства за споразумяване във вреда на представлявания, могат ли да се правят предположения за наличие на такива, извън кръга на предвидената в чл.135, ал.2 ЗЗД и чл.172 ГПК презумпция“.

Формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили потвърждаването на първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.40 ЗЗД. В мотивите към обжалваното решение, позовавайки се на константната практика на ВКС, въззивният съд се е произнесъл, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД не въвежда презумпция за недобросъвестност на представителя и на третото лице, с което той е договарял, и за да се приеме, че има споразумяване във вреда на представлявания като предпоставка за признаване на договора за недействителен, ищецът следва да докаже твърдяната недобросъвестност. В съответствие с така изразеното разбиране съдът е анализирал доказателствата и е достигнал до извод, че в конкретния случай, с оглед обстоятелствата, при които е сключен договорът за продажба на имотите на „Теклос“ ЕООД /л./, е доказано по несъмнен начин, че ликвидаторът на дружеството - продавач и купувачът са били недобросъвестни при сключване на договора и са се споразумели във вреда на дружеството. Правилността на така формирания извод не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК и доводите в изложението, че въпреки липсата на доказателства, въззивният съд неправилно е приел наличие на недобросъвестност, не могат да предпоставят допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Касационно обжалване по поставените въпроси не може да се допусне и поради ненадлежното обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че за да се допусне касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ВПК, е необходимо разрешеният с въззивното решение правен въпрос, обусловил изхода по делото, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая касаторът се е позовал само на част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - значение на формулираните въпроси за развитието на правото, и не е обосновал нито една от разгледаните в т.4 на тълкувателното решение хипотези, с които се свързва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно - съществуваща по въпросите неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, настъпили изменения в законодателството или обществените отношения, налагащи осъвременяване на съществуваща съдебна практика, непълна, неточна или противоречива правна уредба на приложими към спорното правоотношение законови разпоредби, пораждаща необходимост от създаване на съдебна практика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.

Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с твърдения, че е налице „очевидна несправедливост“, тъй като чрез въззивното решение се накърнява правото на свободно договаряне между гражданските субекти и се въвежда несигурност на пазара на недвижими имоти, както и че нито едно от съображенията на въззивната инстанция не съответства на буквата и на духа на закона, а също и на съдебната практика. Изложените твърдения не насочват нито една от възможните хипотези на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК (в смисъла, възприет от практиката на ВКС), поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 665/2023 г на Окръжен съд - Варна.

Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 653 от 31.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 665/2023 г. на Окръжен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :