Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет - Варна против решение № 403 от 08.03.2017 г. по адм. дело № 3266/2016 г. на Административен съд - Варна. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, не е изразил становище по касационната жалба.

Сдружение за оптимизиране на правосъдието е подало частна жалба срещу определение № 1682 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 3266/2016 г. на Административен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането му за изменение на определение № 1228 от 11.05.2017 г. по делото, с което е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частична основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното:

По касационната жалба на председателя на Общински съвет - Варна:

Касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил решение № ДОИ16000180ВН_001ВН от 24.11.2016 г. на председателя на Общински съвет - Варна, в частта, с която е отказал да предостави информация по заявление № ДОИ16000180ВН_001ВН от 10.11.2016 г. на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, в частта по т. 1 от същото - информирани ли са действащите общински съветници поотделно и Общински съвет Варна като цяло кога и с какъв акт за а./ наличието на внесена в общинския съвет подписка от 2013 г. с предложение за местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В., процедурата по която не е приключила и върнал преписката за произнасяне на административния орган при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Съдът е отхвърлил жалбата на сдружението срещу решението на председателя на Общински съвет Варна в останалата част, с която е отказал да предостави достъп до търсената информация. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила, съответно - не е предмет на касационната проверка. Съдът е приел от фактическа страна следното:

Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията е сезирало председателят на Общински съвет - Варна искане за достъп до обществена информация по следните въпроси: За подписка от 2013 г., при мандат на общински съвет 2015 г. – 2019 г.: 1. Информирани ли са действащите общински съветници поотделно и Общински съвет Варна като цяло кога и с какъв акт за: а) наличието на внесена в общинския съвет подписка от 2013 г. с предложение за местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В., процедурата по която не е приключила; б) съществото и развитието на казуса, включително за съдебните решения по приключените адм. дело 3651/2013 г. на Административен съд – Варна и адм. дело № ЗЗ16/2014 г. на Върховния административен съд, както и за относимите прокурорски постановления; в) действията и аргументите, с които председателят на общинския съвет Т.Б и адв.. С защитават по адм. дело 1540/2016 г. по описа на Административен съд - Варна тезата за невалидност на подписката. 2. Какви точно са аргументите по т. 1, б. "в". 3. Съгласувани ли са аргументите по т. 1, б. "в" и процесуалните действия на Т.Б и адв.. С по адм. дело 1540/2016 г. по описа на Административен съд - Варна с действащите общински съветници поотделно и с Общински съвет Варна като цяло, кога и с какъв акт са съгласувани.

С решение № ДОИ16000180ВН_001ВН от 24.11.2016 г. председателят на Общински съвет – Варна е оставил разглеждане заявление № ДОИ16000180ВН_001ВН от 10.11.2016 г. с мотиви, че е налице висящ правен спор пред Административен съд - Варна по адм. дело № 1540/2016 г., с предмет на оспорване бездействието на председателя на Общински съвет - Варна за изпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗПУГДВМС (ЗАКОН ЗЗД ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ) (ЗПУГДВМС). Задължението по чл. 30, ал. 1 ЗПУГДВМС се отнася до органа на местно самоуправление - общинския съвет, а не до конкретните физически лица - общински съветници от съответен мандат. Жалбоподател по адм. дело № 1540/2016 г. на Административен съд - Варна е Инициативен комитет за провеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В. чрез подписка, представляван от Ю.Ч, който същевременно е и заявител в производството за достъп до обществена информация.

Съдът правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и независимо, че заявлението е оставено без разглеждане, по съдържанието си същото обективира отказ по същество да се предостави търсената информация. Посочил е, че съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, за да може да бъде предоставена на заявителя обществена информация, тя следва вече да е обективирана върху материален носител, а не да представлява даване на отговори по поставени въпроси, включително и за начина на водене на съдебни дела. С оглед дефиницията за обществена информация съдът е приел за законосъобразен отказа да му бъде предоставена такава за въпросите: по т. 1 от заявлението - информирани ли са действащите общински съветници поотделно и Общински съвет Варна като цяло кога и с какъв акт за съществото и развитието на казуса, включително за съдебните решения по приключените адм. дело 3651/2013 г. на Административен съд – Варна и адм. дело № ЗЗ16/2014 г. на ВАС, както и за относимите прокурорски постановления; за действията и аргументите, с които председателят на общинския съвет Т.Б и адв.. С по адм. дело 1540/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, както и по т. 2 и 3 от същото. В обжалваната от касатора част, съдът е приел, че при наличие на данни за внасянето на преписката за инициирания референдум на заседание на Общински съвет - Варна, на заявителя следва да бъде даден достъп до съответния протокол от заседанието. При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Решаващите изводи на съда са точни и обосновани. Правилно съдът е приел, че задълженият субект следва да предостави търсената информация на заявителя. Неоснователни са релевираните възражения в касационната жалба, че след като сдружението се представлява от Ю.Ч, който представлява и инициативния комитет за провеждане на местен референдум, не му се дължи предоставяне на информация по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ). Правните субекти в двете производства са различни и обстоятелството, че се представляват от едно и също лице в този контекст е без значение. След като не е спорно, че липсва идентичност на страната по съдебно административните дела във връзка с инициативата за провеждане на местен референдум и заявителя в настоящото производство по ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ), съдът правилно е преценил, че следва да се предостави търсената обществена информация на сдружението. Доводите на касатора, че подписката за местен референдум е от 2013 г., а мандатът на действия към момента общински съвет е за периода 2015 - 2019 г. и това обстоятелство неправилно е пренебрегнато от съда, са неооснователни. За преценката на основателността на искането е без значение смяната на персоналния състав поради изтичане, съответно започване на съответния мандат на общинския съвет. Предмет на търсената информация е дали са информирани общинските съветници, т. е. физическите лица в това им качество, през настоящия мандат, кога и с какъв акт и тези обстоятелства следва да са част от съдържанието на информацията, която съдът правилно е преценил, че се дължи от заявителя.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

По частната жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията:

С определение № 1682 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 3266/2018 г., в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е оставил без уважение искането на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията за изменение на определение № 1228 от 11.05.2017 г., с което е оставена без уважение подадената от сдружението молба за допълване на решение № 403 от 08.03.2017 г. в частта за разноските. Съдът е изложил мотиви, че по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Посочил е, че съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, на жалбоподателя се заплащат направените разноски от бюджета на органа, издал отменения акт. Като се е позовал на чл. 161 ДОПК, според който разноски на жалбоподателя се дължат само при условие, че жалбата е уважена в цялост и във вр. чл. 143, ал. 1 АПК, е извел извод, че при частична отмяна на акта не следва да се присъждат разноски на оспорващия.

Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК е тълкувана и приложена неправилно от решаващия съд във връзка с чл. 161 ДОПК. Правилото на чл. 161 ДОПК е неприложимо в производството, развило се по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но за яснота следва да се посочи, че в текста също се предвижда присъждане на разноските на страните съразмерно уважената, респ. отхвърлена част на жалбата, а на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Независимо, че в чл. 143, ал. 1 АПК не е уредена хипотезата за присъждане на разноски при частична отмяна на административния акт, според правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложимо по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая жалбоподателят е направил разноски пред първата инстанция в размер на 410 лв., съгласно представен списък на разноските, адвокатско пълномощно и вносна бележка за държавна такса. Жалбата срещу оспореното решение на председателя на Общински съвет - Варна е уважена частично, като е отменен отказът да се предостави обществена информация по т. 1 от заявлението и е отхвърлена по т. 2 и 3 от същото. При това положение, на жалбоподателя следва де се присъдят разноски в размер на 150 лв. - 140лв. адвокатско възнаграждение и 10лв. държавна такса. Определението следва да се отмени, като се осъди юридическото лице, в чиято структура е административният орган - О. В, да заплати на жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство в размер на 150лв. Пред касационната инстанция разноски не са направени от ответника и не са претендирани.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 403 от 08.03.2017 г. по адм. дело № 3266/2016 г. на Административен съд - Варна.

ОТМЕНЯ определение № 1682 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 3266/2018 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е оставил без уважение искането на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията за изменение на определение № 1228 от 11.05.2017 г. по делото, с което е оставена без уважение подадената от сдружението молба за допълване на решение № 403 от 08.03.2017 г. в частта за разноските и вместо него постановява:

ОСЪЖДА О. В да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията сумата 150лв. разноски пред първата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.